Една глава, две Русии

Лесно е да бъдеш краткосрочен премиер. Но не е оправдание, щом не си мериш приказките, особено пред големи чуждестранни медии. Днес имаме пресен пример.

В интервю пред ИТАР-ТАСС (за протокола - Телеграфна агенция на Съветския съюз) служебният премиер Георги Близнашки обяви, че търканията между Брюксел и Москва са „относително кратка криза".

Заради тази „относително кратка криза" загинаха хора, биха се армии, опустошиха се градове, цял полуостров се премести от една държава в друга, куп дипломати се настъпват по кокалчетата с търговски санкции, масово се промиват мозъци...

Междувременно България успя да изстиска от своите институции позакъсняла позиция, че не признава референдума в Крим, макар отдавна същото да бе възприето от ЕС и НАТО, към които се числим.

Приносът на Близнашки е, че оттегли и редактира проекта за стратегически документ на Министерството на отбраната „Визия 2020", в който бе записано, че Русия ни заплашва с информационна война заради кризата в Украйна. По-късно я нарече „велика сила".

Темата „Русия" изобщо не е краткосрочен проблем, а генетична болест на българските правителства - няма нужда да споменаваме нито АЕЦ „Белене", нито „Южен поток", достатъчно е да чуем какви ги говорят на събора на русофилите на язовир Копринка.

Близнашки явно е вперил взор много далеч в бъдещето, в един прекрасен свят, когато България е приятел и със западняците, и с руснаците, и никой не я изнудва.

Затова в интервю за Reuters Близнашки чертае следния сценарий след вота на 5 октомври - реформи от „силно политическо правителство", които по маниера на Мюнхаузен да ни издърпат от "посткомунистическото блато". Защо и кога комунизмът, този „много красив идеал", се превърна в блато за служебния премиер не е много ясно.

Но синхрон между руското и американското интервю на Близнашки би бил символичен за следващото управление. Или най-малкото следващият хит на Ицо Хазарта.