Учениците се провалиха с националното си бягство от училище на 3 януари. Само 10% не отидоха на училище и сигурно всички ще представят бележки от лекар или от родителите, за да си извинят отсъствията.
Мнозина вече злорадстват по форумите: "протестът на наглите пишлегари се провали, сега ще отидат с махмурлук на училище, ужас"; "страхливци дребни непотребни,
такива си бяха и бащите ви, и дядовците ви, такива сте си и вие"...
Ако загърбим злорадството, констатациите до голяма степен са верни. Въпросът е - защо.
Протестът беше нелегитимен. Защото бе тясно-съсловен - срещу скъсена (с цял един ден!) зимна ваканция, което не може да събере широко обществено съчувствие, особено при една доста анархична образователна система.
Защото беше популистки - а как така депутатите почиват по-дълго. (Та нали депутатите, както и футболните съдии, по определение са еди какви си.)
И защото беше лицемерен - след като се усетиха, че нямат кауза, учениците си лепнаха към простото желание за бягство от училище високопарния лозунг (пардон - слоган) за "бягство от зациклилото образование".
Протестът беше импотентен за социално действие. Защото социалната мрежа Фейсбук сама по себе си не произвежда действена социална солидарност. Едно е да се изокаш виртуално, анонимно, и с мишка в ръка, друго е да протестираш реално, със собствено лице и крака. Това прекрасно се видя и от рехавите улични протести на учениците в София и други градове през декември.
Оптимистите ще кажат, че все пак това е само началото, че най-младото поколение вече заявява своя граждански глас в изтерзаното от безкрайния преход българско общество.
Добре би било да е именно така. Но за съжаление се чува все същия изтерзан, и даже още по-увреден от прехода, глас. Още по-безпътен, още по-егоистичен и още по-страхлив.
Дали поколението на прехода няма да се окаже по-увредено от поколението на своите родители, живели и при социализма, и при демокрацията?
На родителите с безгрижно социалистическо детство, романтична демократична младост и несигурна от безкрайните кризи на прехода зрялост.
Родителите, които в голямата си маса не успяха да понесат върху плещите си разпада на дисциплинарните институти на комунистическата държава, в която семейството беше само последният придатък на едно всеобщо и централизирано възпитание.
Родителите, които изведнъж се оказаха единствени и безпомощни възпитатели в едно почти напълно лишено от ценности и порядки полуобщество на прехода.
Протестите срещу фалша и несвободата в комунистическото общество бяха и поколенчески, насочени срещу родителите. Децата на прехода обаче не протестират срещу своите родители - родителите на прехода са безучастни или дори съучастници във виртуалните протести на децата си. Така децата са лишени от възможността да надскочат родителите си.
Защото едно ново поколение не може да бъде носител на нещо ново, ако сблъсъкът му със старото не е поколенчески. Само тогава той може да е жив и личен сблъсък, срещу реални хора, срещу най-близките хора.
Когато родители и деца са от едната страна на барикадата - срещу държавата, тогава и барикадата е ефимерна, а държавата - все по-отчуждена и абстрактна.
Тогава изобщо не е ясно какво отричаш и какво утвърждаваш - дали некачественото образование или всякакво образование, като само се раздават дипломи, без да се ходи на училище.
Тогава лицата на фалшивия социален конфликт са самоцелното бунтарство и поединичното оцеляване. Тогава масовият краен резултат е все по-закоравял конформизъм още в най-ранните младежки години на студенстване и работа.
Ако е вярно, че революциите изяждат децата си, то родителите на демокрацията вече са изяли децата на прехода.
@ ( 17 ) strawsPulledAtRandom | 04.01.2011 10:17 Щях да забравя,
Уважаема госпожо Трайкова, обръщам се към Вас като човек, неотдавна разделил се с гиназията. От прекараните 5(пет) години в езикова гимназия, смея да кажа, че учебниците са написани на напълно подходящ и разбираем език. Език, който няма нищо общо с академчния стил, с който също съм запозната. Нямам предвид "академичните" разработки на други Сульовци, докопали се някак си до пост във висшето образование, а утвърдени имена. факт е, че много родители са запознати с образователната система. Предимството Ви е, че работите в тази сфера. Защото информацията, представена от самите гимназисти е угодна за самите тях, изкривена през техния мироглед и често включва малко послъгване( хайде, хайде, всички сме го правили, обяснявайки ниски оценки). Най-обективно мнение за настоящата ситуация могат да дадат интелигентните и амбицирани млади хора, тези, които са в пряк контакт със Системата. Уроците не са написани на много висок стил, направих си труданаскоро да се запозная със съдържанието на част от гимназиалните учебници - оказа се, че са написани като преди 3-4 години. Проблмът сега е интелигентността и общата култура на гимназистите. не казвам ,че децата сами са виновни за това, минавайки покрай училища, виждам толкова много безбожно тъпи родители, че не искам дамисля какво им е на хлапетата. Нафръцкани мами, които бъркат ляво и дясно, паркират върху кош за боклук и после овикват детето си, че ги е разсеяло, татковци без вратове, които гледат лошо останалите хлапета и ги разбутват като чували с картофи, за да може отрочето им да стигне първо пред вратата, високомерни лелки с вирнат нос, изпращащи (внимание!!) 16годишното си момиченце до училищния двор... А то, забило поглед в някакви листи, се препъваше по неравния асфалт с дълга пола, подходяща за жена на ооло 50 години. Общувам с гимназисти, те потвърждават наличието на двете крайности, които все повече се отдалечават. Имаше ги и "по мое време", но не и в такава степен. Излизайки от университета виждам момичета на по 14-15 години, зайки (дали в елитна гимназия, дали точно обратното), облечени като проститутки, с ноктопластика, екстеншъни, вдигнати изкуствено вежди и поглед тип "Аз притежавам този тротоар, далеч от мен, плужеци!". Това е. и това ще бъде, докато хлапетата копи-пействат от родителите си. Не знам докъде ще стигнат хлапетата в претенциите си.
С риск да засегна някого ще кажа, че аргумента "учебниците са написани на неразбираем език" обикновено идва от родители, които сами не го разбират. А това е дори по-страшното май от това дето децата не разбират новия за тях материал. Щото ако голяма част от поколението на родителите израстна под звуците на Пайнер, щракайки с пръсти по кръчмите, нормално е учебника по Физика за 7-ми клас (примерно) да му изглежда непонятно. Как да го обясни на децата си вечер вкъщи - разбира се, че системата е виновна дето учат "сложни неща". Ако можеше само пеене и физическо да се учи - най-добре.....Фолк-певици и футболисти да има, за кво са ни други! А протеста наистина беше странен и не се разбра какъв е смисъла от него. Дечурлигата си искаха един делничен понеделник за тях да е неучебен. Не съм чул да е заради проблемите в образованието.... ако беше за това, бихме го подкрепили. И вторник нека бъде неучебен даже....
В повечето коментари, които прочетох до тук се упражнява отдавна познатата ми игра "Прехвърляне на топката" - в случая от родители на училище и обратно. Категорично съм убедена, че в този софистичен двубой губещи са децата ни. Когато аз предложих на класната на детето си - във втори клас - да влизам с него в часовете, след поредното й обяснение колко е разсеяно и не иска да работи - тя подскочи като ужилена и каза, че такава практика няма. Когато помолих следващата класна на детето си да напиша правилник за нашия клас, който да подобри дисциплината и да включим децата в неговото обсъждане - тя ме погледна странно и ме прати при училищния съветник. Училището е мястото където децата трябва да бъдат научени да учат. В нашите училища това не се случва. Що се отнася до връзката между родители и деца - това няма как да се обсъжда и обобщава, защото всеки случай там е частен. Има родители, които са отговорни и всеотдайни, има и други. Но каквито и да са родителите - децата попадат в една и съща система в училищата и си подражават. И това е неизбежно. Аз много бих искала да получа това съдействие от училището, което аз му оказвам. Щом успявам да изпратя всяка сутрин детето си на училище чисто и спретнато, с написани домашни и приготвена чанта, нахранено и здраво, бих искала училището да ми го върне спокойно, усмихнато и научено. И бих отделила всичкото време което имам, за да помогна на това училище да се справи с тази своя задача. Не искам да ми прехвърлят топката всеки път когато има проблем в училище. Искам да бъда партньор по пътя, по който вървят нашите деца и заедно със системата да им покажем правилната посока. Това е което очаквам от моята държава. Това е и което очакват нашите деца от своята държава и от родителите си.
Отношението към училището тръгва от семейството. Много родители не са удовлетворени от живота си след всички амбициозни усилия, които те самите са положили, докато са учили и затова внушават на децата си, че успехът в живота не е толкова въпрос на знания, колкото на връзки. Което, за съжаление, в немалък процент от случаите е факт.
така е! ... и какво да направим?!
Факт е, че необразованите и в някои случаи (срещала съм в основните училища) откровено тъпи учители дърпат хлапетата надолу. Цялата система е пр**бана, без извинение. Сега в специалност "Педагогика" влизат тези, които не са прити абсолютно никъде другаде! от друга страна съм се натъквала и на кадърни млади хора, с които съм имала по-малко от 10г разлика в годините - нахъсани и пичове. Заобикалящата среда се опитваше да ги притисне, но те си оставаха същите добри учители с нови подходи, нови технологии и нови методи на преподаване. Няма и мотивация за едно.. всъщност все още хлапе... на 19г с добър успех, добра дикция и добри обноски да иска да влезе да учи педагогика, като е наясно каква е заплатата на един учител. Една сервитрьорка, със средно образование, почти неграмотна и на моменти със селско поведение взима повече от един учител и това е жалко... И напук на всичко видях много , дори прекалено много страхотни хора по време на образованието си, които, въпреки лошото заплащане, лошата материална база, понякога безразличието на някои съученици, продължаваха да преподават и да ни превръщат в хора - заради идеята и защото обичат работата си. Но никой не е длъжен и не е лесно (от финансова гледна точка) да бъхти заради славата.
Прочетох статията с голямо удоволствие, тъй като се бях притеснил от многото хора, които подкрепиха безумния протест на учениците. В коментарите се срещат различни мнения, част от които подкрепям (поне частично), но аз смятам, че проблема не е нито в родителите, нито в системата, нито в когото и да било друг, освен в самите деца. Знам каква вълна от неодобрение ще срещне това ми изказване, но моля, преди това да се случи, да ви обясня защо смятам така. А причината е особено проста - вярвам, че човек сам определя съдбата си (имаше цитат, който гласеше: "характера на човек определя неговата съдба"). Знам, че характера все още им се развива в училищните години и се влияе от всички гореизброени неща, но в краткия си живот съм се убедил, че или си личност, или си никой. В нашата реалност масовката са "никой", според мен. Вярно е, че ако се променят училищата, семействата и т.н. нещата евентуално ще се подобрят, но не вярвам, че ще е в степен, за да се промени съотношението като цяло. Това не вярвам, че е само наша реалност, а е световен факт - повечето хора са невежи и се чувстват добре така, тъй като то осигурява по-безгрижен живот. Колкото и да се говори по този въпрос, каквото и да се прави ... това няма да се промени.
А може би проблемът е, че настоящето е престанало да ражда революционери - хора с ценности и кауза. А "бунтът" на младите не съществува в този целеустремен, идеалистичен вид, какъвто го познаваме. Сега има една подрастваща маса от безлични хора, които не вярват в нищо, което не е скъпо и гъзарско.
@ ( 31 ) Drone3 | 05.01.2011 02:29 Офф, младеж, имаш невероятно лошия късмет, тази сутрин да съм крив, да ми е свършило кафето, и да ми е останала само една цигара. Та по този повод ще ти изкоментирам коментара. По точки, за прегледност. 1. Проблема бил в децата. Напомня ми за едно друго изказване, че материала ни бил калпав. Греда, според водещи психолози, хората не се делят на умни и глупави, а на такива които развиват суроватката си, и такива които не го правят. Различно е времето за което могат да научат определен обем знания. 2. Човек сам определял съдбата си. Да, но след определена възраст, класически от момента в който може да се изхранва сам. До тогава е дете,а детето копира родителите си или други идоли. Никой не се ражда научен как се живее. 3. Масовката за "никой". Разбира се, че ще е така. Всяка организация има пирамидална йерархична структура просто защото по друг начин не може да бъде. Я си представи фирма с един работник и 10 ръководителя над него. Икономика учил ли си? 4. Следствие от т. 3, за чий х*й трябва да се променя съотношението? Ако болшинството от хората са с по 4 висши и 2 докторски степени, кой ще работи? За финал, все пак каква ти беше тезата на коментара, че нещо ми се изплъзва? Защото аз видях следната теза: "Да драсна два реда за масата безлични индивиди, та дано някой си помисли, че аз не съм от тях".
@ (33) Rowan. Щом ще е а прегледност и аз ще отговоря по точки. 1. Не смятам, че е лош късмет да те хващам в такова настроение - напротив, струва ми се интересно. 2. Относно децата нямах предвид дали са умни или тъпи (съжалявам, ама не ми се търсят по-точни думички), а дали имат желание да учат или не. 3. Не съм напълно съгласен. Както посочих и в предния си коментар, осъзнавам, че много неща влияят в/у развитието на детето, но винаги съм мислил, че има нещо още на генетично ниво, което предопределя развитието им. За това не ми се спори - просто така мисля. 4. По ирония на съдбата уча управление, тъй че се предполага, че съм доста наясно с пирамидалната структура. В тази си точка не разбирам къде ме апострофираш - просто потвърждаваш думите ми. Масите ще са си по-слабо образовани и това няма да се промени, защото няма как иначе да функционира обществото. 5. Някъде да съм казал, че искам да го променям. Като човек с амбицията да управлява хора, вярвай ми, изобщо не искам да го променям. Закон е, че е по-лесно да се управлява глуповат, отколкото интелигентен. Не знам защо ти е убегнала. Тя е доста кратка и ясна - не вярвам, че каквото и да се промени по системата ще има разлика. Спрете да им опявате на децата, че са тъпи/умни/любопитни/дебилни ... или каквото и да е и ги оставете да си живеят живота, както преценят. Просто защото това така или иначе ще се случи.
@ ( 34 ) Drone3 | 05.01.2011 12:49 В следствие на разкошната вратна пържола на тиган с лук и гъби, която смачках небрежно за обяд, настроението ми е по-поносимо. И все пак: 1. Дали имат желание за учене или не, пак не зависи от децата. Мотивацията не се предава генетично. Помисли и ще видиш че съм прав. Мога и да ти кажа, но ме мързи. 2. Тезата "просто така мисля" веднага издиша при въпроса "Защо?". Подобна формулировка е меко казана ... (добави сам последната дума на изречението). Особено с избраната ти професия, винаги ще трябва да обосноваваш мислите и решенията си. 3. Интересна специалност си си избрал. Дано да ви преподават и как се поема отговорност, това за мен е най-трудното на дейноста да управляваш хора. Я си избудалкай преподавателите с тази мисъл: "Ръководителя не се обучава, а се възпитава." Любопитна ми е реакцията им. 4. За твоята т.5 - останах с такова впечатление, може и да бъркам. 5. Тезата ти я обявявам за безумна от моята позиция на родител. Детето се развива по пътя на най-малкото съпротивление и ако не го насочваш в определени граници, става лошо. Когато имаш свое, дали ще го оставиш да се развива "по течението"?
Понеже разговорът стана интересен, предлагам ви един текст от в. Култура, бр. 19/2010 г. Ето го: http://www.kultura.bg/bg/article/view/17023 Ако се хареса и на http://www.webcafe.bg , може и да го публикуват и тук.
@ (35) Rowan | 05.01.2011 13:35 След подобен обяд и аз бих бил в добро настроение. А сега отново по точките. 1. Аз мисля, че зависи предимно от тях. Според мен сме малко изкривени по отношение на мотивация. Винаги смятаме, че някой трябва да ни мотивира, за да си свършим работата (като тук дори не казвам "както трябва"). Мотивацията безспорно може да дойде и от външна намеса, но тя е предимно в човек. Няма как да мотивираш човек да свърши нещо, което не иска (т.е. може, но излиза нерентабилно). 2. Знам, че издиша, но нарочно я използвах, тъй като не ми се влиза в задочен спор по въпроса. А причината за това е точно загатнатата от теб - липсват ми достатъчно аргументи. 3. Отговорността е едно от фундаменталните неща в бъдещата ми (надявам се) професия. В това отношение мога да се похваля, че съм имал добри учители и надявам се, съм успял да науча това, което са ми казали. А ще ми е трудно да ги избудалкам с тази мисъл, при положение, че първо я чух от тях. 4. Може и аз да съм се изразил подвеждащо, но за това ще кажа - не съм го имал за цел. 5. Тук няма как да споря, при положение, че съм по-близко до децата, отколкото до родителите. Не смятам да споря по въпрос, на който не познавам двете страни. Тук ти казвам, че вероятно имаш право, но все пак имам намерението да го проверя и сам.
Фундаментална човешка потребност е потребността от постижение. И това се отнася както до децата, така и до родителите/учителите. За да имаш постижение обаче, трябва да си включен, да си участващ, да имаш условия да правиш постижения. За съжаление, училището не прави достатъчно опити и не влага усилия да създаде условия и учителите, и учениците да се стремят към постижения, да бъдат стимулирани и подкрепяни усилията им. Отчуждеността, прекъснатите нишки между училището и субектите му са резултат от ниската мотивация, а ниската мотивация прави отчуждеността драматично силна, особено, когато като резултат се натрупат и пропуските и личните дефицити от несистемната или симулираната, фалшифицираната работа... Стана сложно и дълго изречение, но който може и иска - ще разбере!