Поглеждайки към президентската надпревара в България, бях озадачен от двоичния код ляво-дясно, отвъд който не успях да прозра някакви значителни разлики между претендентите за поста. Предполагам, че и изтощеният български електорат е изправен пред същата загадка.
Какво се крие зад противопоставянето "ляво-дясно" в конкретния случай?
В по-улегналите демокрации политическият живот е разделен между два основни лагера, за които напоследък отново бихме могли да използваме термините "ляво" и "дясно". Ограниченото място тук, както и нивото на информираност на читателите, налага да спестим теоретичните препратки към тези понятия.
В България, наследницата на БКП бързо окупира лявото крило на политическия терен. Единственото обещание за истинска левица - оглавяващият старата Социалдемократическа партия д-р Петър Дертлиев, който беше може би най-ярката личност на прехода - беше пожертвано в едно долнокачествено представление в Народносто събрание при избора на първия демократичен президент. Това се случи заради страха на БСП от отлив на членска маса към социалдемократите.
Така станахме свидетели на една двойна перверзия: ретроградната като минало, светоглед и организационна култура БСП неусетно се сроди с европейските социалисти и социалдемократи на Франсоа Митеран и Вили Бранд.
В същото време - налагането на общоприетия тогава икономически и политически модел - приватизация, дерегулация, либерализация на търговията и многопартийна демокрация - се падна на същия елит, който в продължение на 45 години се беше опитвал и провалил в прилагането на практика на леви идеи.
Както твърди покаялият се, подранил вестител на края на историята Франсис Фукуяма, повелята на деня пред младите източноевропейски демокрации тогава била "Приватизация, приватизация, приватизация!" вместо много по-логичното от сегашна гледна точка "Правова държава, правова държава, правова държава!".
По този начин става една подмяна на имена и размиване на понятия, при които да се разделят партии и избиратели на леви и десни в българските условия изглежда абсурдно и дори малко комично.
Странното е, че маршировката под команда "Леви, десни!" продължава вече над четвърт век и се поддържа с почти същия плам в медийния наратив и дискурса на политиците.
Интересно и също съвсем в духа на българския деветнадесети век е, че старото разделение по отношение на Русия намира нов израз сега в противопоставянето между леви и десни. Затова да се наричаш десен днес в България, е синоним на начетеност, отвореност към света (разбирай Запада) и градски произход и манталитет.
В този смисъл, стремежът на един от канидатите да бъде представител на автентичната десница явно цели да мобилизира твърдото избирателно ядро, което при една ниска активност би осигурило в най-благоприятния сценарий четвъртото място.
Да допуснем, че всички кандидат-президенти влизат в състезанието, за да спечелят, а дясното е престижно, прозападно, образовано, градско.
Проблемът е, че то би намерило подкрепа само сред доста тесен кръг избиратели, което автоматически обрича кандидата на т. нар. автентично дясно на отпадане в първия тур. Защото дясното у нас се свързва с партии, личности и политики, загубили доста от примамливия блясък на Запада и корекомското благоухание на капитализма.
Трудно е да се отговори еднозначно на въпросите дясно ли беше правителството на Виденов, което внесе официалната кандидатура на България за членство в ЕС; десен ли беше президентът Първанов, по време на чийто мандат България се присъедини към НАТО; и десен ли беше Станишев, при чието управление страната влезе в Европейския съюз.
Ляв или десен е Бойко Борисов?
В глобален план, след края на Студената война, дясното изглеждаше безалтернативно. Неолибералният икономически порядък, олицетворяван от МВФ и Световната банка и налган на страните в преход под формата на т.нар. Вашингтонски консенсус, нямаше конкуренция.
Другият доловим лайтмотив в кампанията на единия от кандидатите на българската десница - справедливостта - подозрително напомня първата реч на консервативния британски премиер Тереза Мей, в която се говореше не за дясното, а за „страна, която работи за всички".
Как обаче се съчетават справедливостта и десницата, остава мистерия, както и превратното тълкуване на думата "меритокрация"?
Дори победата през 1992 г. на Бил Клинтън в САЩ, както и управлението на лейбъристите на Тони Блеър и Гордън Браун между 1997 и 2010 г. във Великобритания, не предложиха нищо по-различно от установената след края на 80-те години световна икономическа ортодоксалност. Когато Джордж Буш-младши водеше дебати през 2000-та година с вицепрезидента и кандидат за наследник на Клинтън Ал Гор, американските избиратели изпитваха сериозни затруднения да различат ляво от дясно: вододелът между тях беше станал строго културен.
Този безоблачен неолиберален полярен ден приключи с Голямата рецесия през 2008 г. Нейните последици се усещат все още цели осем години по-късно.
Брекзит и реалната вероятност следващият президент на САЩ да се казва Доналд Тръмп също са нейни вторични трусове.
Може да се каже, че светът все още не е излязъл от полярната нощ на неолиберализма и дори осемте години на Барак Обама не доведоха до развиделяване.
Вероятно най-забележителното политическо събитие в пост-рецесионния Запад е избирането на Джереми Корбин за лидер на Лейбъристката партия и донякъде кампанията на Бърни Сандърс за номинацията на Демократическата партия на тазгодишните президентски избори в САЩ.
Тези две личности застрашиха установеното след падането на Берлинската стена стаукво и най-сигурното доказателство за това е реакцията на т.нар. естаблишмент или властовия елит, вземайки назаем термина, използван от Чарлз Райт Милз, плюс медиите.
Излязоха наяве много нередности в процеса на първичните избори на Демократическата партия, които стесниха до непроходимост пътя на Сандърс към победата. Тези дни кинорежисьорът Кен Лоуч, чийто социално ангажиран филм "Аз, Даниел Блейк" спечели Златна палма на филмовия фестивал в Кан тази година, обвини не без основание британските медии и особено обществената Би Би Си в тенденциозност по отношение отразяването на дейността на Джереми Корбин.
Подмятането на понятия като "ляво" и "дясно" при тези обстоятелства ми прилича на хвърлената от самолет празна бутилка от кока-кола върху бушмените в старата комедия "Боговете сигурно са полудели" - един артефакт от друг свят, на който могат да се приписват какви ли не значения и употреби, но който в крайна сметка причинява само злини, и следва да бъде унищожен.
еееех Симчо, Симчооооо, по-малко RT, по-малко Путин и Дугин, и хич Жириновски.
.... е тя па беше бахти и армията .... Тая бахти и армията не можеше да победи аскера, но можеше да му нанесе неприемливи загуби, което охлаждаше мераците на пашите. Вярно, че не можеше да се поддържа от България, поддържаше се с пари от големия брат, на когото не му се свидеха пари за такива цели. Новият голям брат плати само за нарязване на ракетите. Защото не можеха да стигнат до Киев, камо ли до Москва, но можеха да сринат Истанбул. Сега няма нужда от паши, всеки бинбашия може да завземе Пловдив.
всеки бинбашия може да завземе Пловдив ===== може, може, ма за кво му е да хаби аскера, ние и така се даваме. Питай милениалите
Бам | 03.11.2016 12:44 еееех Симчо, Симчооооо, по-малко RT, по-малко Путин и Дугин, и хич Жириновски. .." -------------------- Борис Немцов и сие? Ама те заедно със Зюганов и КПРФ 2011-2012 правиха обединена опозиция? Митинги .. а-у! Комунета! Велесова слобода! Там викам да надзърна, а? Ама ако ми разрешиш .. иначе-не! http://velesova-sloboda.vho.org/start/main.html А за армията си прав .. не става с маршируване, трябва си и обучение и въоръжаване! Седерастите и колкото имаше го бастисаха! Бам | 03.11.2016 12:44
По улегнали или полегнали демокрации.Ние от кой сме?В курвенската демокрация е водещо лявата или дясната резба.Зомбита.И при двата случая сте в предна позиция.Икономическите аристократи държат камшика и Ви насочват в руслото.Чак ме е яд че все още пиша Ви с главна буква.
Днес всички истински демократи са под земята.
>Повечето хора наистина имат някакво интуитивно заложено усещане , че трябва да се радват на новото и да се съмняват в старото просто по презумпция Ако с това се опитваш да намекваш, че това е основната идея зад науката, не, не е. Ирационалните заблуди на тези хора, доколкото изобщо ги има, нямат абсолютно нищо общо с разговора за принципната диаметрална противоположност между наука и религия. Най-малкото на хората на науката им е пределно ясно, че няма нищо рационално в това да се "радват на новото .. по презумпция". Това е изцяло емоционална реакция и, като такава, е извън сферата на науката и по-скоро нещо, което религиозните хора предпочитат да правят. Не прави грешката да го приписваш на нерелигиозните - за тях това поведение не е типично. >християнски принципи които изпзват богословите са доста по-нови и "модерни" от принципите на простата предикатна логика Първо, науката изобщо не се изчерпва с предикатна логика. Може би не е зле да се информираш малко за да избегнеш поне най-баналните грешки като горната. Освен това, както вече казах, кое колко "модерно" или "ново" е няма и няма как да има абсолютно никакво значение. Единственото, което има значение, е дали съвкупността от обяснения за света е статична (религия) или динамична (наука). Статично множество обяснения за феномени най-малкото няма как да е пълно - откриваме и наблюдаваме нови и нови феномени, за които търсим обяснения. Статични набори от "знания" като библии и прочие няма как да ни дадат тези обяснения, защото по необходимост не се променят. Допълнително страдат от това, че дори съществуващите обяснения са поставени под силно съмнение още преди векове. И допълнително имат сериозния недостатък, че са недоказуеми и, забележи, винаги неопровержими - истини, в които трябва просто да се вярва. Необходимо верни, неопровержими от каквито и да било нови наблюдения и факти. Така определено няма как да знаем дали истините в библията са истини или не. Единствената опция е да се вярва безпрекословно. Науката е в пълна противоположност - абсолютно всяко научно обяснение на феномен понадлежи на опровегаване. Стига едно единствено наблюдение, което да не отговаря на модела. Стига един единствен опит, чийто резултат противоречи на предсказания от теорията. Примери за отхвърлени теории в науката, които илюстрират изконно динамичния й характер, има колкото щеш. Има ли пример за нещо сходно в религията? Възможно ли е някога, под светлината на нови знания, светата троица да се окаже света четворица? Не, това би било обикновено богохулство, и затова е изрично забранено в религията. Та е необходимо непроменяема.
Работата на религията , (признавам само в чистият и вид) не е в това да обяснява феномени, освен социални такива. А светата троица може да стане четворица бе никакъв проблем, стига да има кой да обоснове подобна поне за мен напълно безсмислена интерпретация. Християнството - това са думите на Исус. Там нищо не се говори за никаква троица.
в момента съм на празненство - нека спорим за нещо някой друг път. Беше ми приятно.
Християнството - това са думите на Исус. Там нищо не се говори за никаква троица. Напълно подкрепям.
>Работата на религията не е в това да обяснява феномени Но много хора търсят точно такива отговори. Ерго възходът на науката като много по-надежден (по конструкция) източник на отговори, от които има реална практическа полза - например това да не умреш от тетанус ако се убодеш на ръждив гвоздей. Много хора предпочитат да живеят, поради което такива отговори им вършат работа, а отговори като "неведоми са пътищата божии", особено съчетани с преждевременна смърт, не ги устройват. >светата троица може да стане четворица бе никакъв проблем Това, че го казваш, не го прави истина. Схизмите в християнската църква, породили всевъзможните й течения - католицизъм, протестанство, източно православие, баптизъм и купища други - са били породени от различни интерпретации на далеч по-банални неща от това дали светата троица не е всъщност четворица. >Християнството - това са думите на Исус Верно? Тоест, какво пише в християнската библия и заветите няма никакво значение за християните? Хайде стига глупости, светите книги съдържат цялата дог.. ъъ. канон на религията. Християнството е просто безпрекословната вяра в този канон и всичко, което следва от това - например, че се заклеймяват дела като убийство и кражба, което, апропо, никога не е пречило на християните да убиват и крадат, защото целта на подобни забрани никога не била реално да се забранява действието (в самата библия има колкото щеш гнусни постъпки на иначе уж праведни хора, които са морално оправдани), а да позволи на вярващите да симулират мними добродетели, използвайки аргумента, че ги притежават защото техният бог, в който те вярват, ги бил записал в книга. Тоест, че някакъв човечец, убеден, че му говори бог, ги бил записал в книга.
Ако нещо съсипе Запада, то това ще е неговият атеизъм. Ако нещо съсипе Изтока, то това ще е неговият псевдо-теизъм...
deowin | 03.11.201621:09 >Работата на религията не е в това да обяснява феномени Но много хора търсят точно такива отговори. ------------------------ Абе Свиняга, пак си се отплеснала и плещиш .. Иначе-правилно и да се върнем към ТЕМАТА,а? Западният модел е ляво-либерално-атеистичен , антинационалистичен! Руския - консервативно-религиозен и в известна степен залагащ на такава категория, като патриотизма .. Управлението в Русия е дясно-консервативно .. а считаната за десен европолитик Меркел, би заемала левия политически спектър ако е в Русия! Българските консервативно-дясно мислещи .. трябва да са по-близо до господстващите руски настроения .. Българските евро-леви би трябвало да са по-близко, до либералните интелектуалци .. Та хубаво, Свиняга анализираш .. ама авторът на статията друго пише .. но си мисля, че ти си по-прав,..!