Ако живеехме в света на братя Стругацки, всяко дете щеше да израства в творец, прекрасно възпитан и образован човек, без натиск от Прогресори. От този свят ни дели обаче... известно време.
Дотогава децата ще се появяват на бял свят без да се съобразяват с проучвания тук ли му е мястото - и времето - да се появят. Или родителите им ще пропътуват хиляди километри, за да направят от нероденото си бебе гражданин на държавата, в която те ще са имигранти.
Добре, че бебетата не четат текстове като "Лотарията на живота", иначе Швейцария щеше да е по-пренаселена от Коулуун в Хонконг. Впрочем, Хонконг е също в Топ 10 на най-добрите места, където да се родиш догодина, но държавата на лилавите крави, банковата тайна и часовниците е първа.
Да се родиш в България през 2013 г. е по-добре отколкото да си се родил в Русия и по-зле отколкото в обременената с ембарго ислямска република Иран. Това не е мое твърдение, а резултатът от класация "Най-доброто място да се родиш 2013" на сп. Economist на 80 държави, в която България е на 61-о място, Русия на 72-ро, а Иран на 58-а позиция. След България в класацията няма нито една европейска държава, ако не броим Русия и Украйна.
Изследването, което измерва качеството на живот, е правено от анализаторското звено на списанието - Economist Intelligence Unit, по 11 статистически значими индикатора.
Това са БВП на глава от населението, продължителност на живот, климат, качество на семейния живот, безопасност на труда, рейтинг на личната физическа безопасност (на основата на броя на убийствата, нивото на престъпност и тероризъм), качество на обществения живот, държавно управление (взема се предвид индексът на корупция), равенство на половете и др. Отчитат се данните от социологическите прогнози на Gallup, както и собствените икономически прогнози на Economist Intelligence Unit до 2030 г. Тогава децата, родени през 2013 г. стават пълнолетни.
Германия и САЩ си поделят 16-ото място, Гърция, която "ще стигнем след 3-4 години" е 34-ата, Турция - 51-а, Хърватска на 46-а и дори Румъния е петдесет и шеста. Полша, Чехия и Унгария са доста по напред, Словения е 32-а.
През 1988-а звеното прави същото изследване. Страните са по-малко - 48, само че Тодорживкова България не фигурира в тази класация, която включва Югославия, Полша, Източна Германия, СССР и Унгария от страните от социалистическия блок. Впрочем, в нея Полша и Унгария заемат 23-о и 24-о място, а Съветският съюз - 21-о.
Искате ли да родите детето си тук?
Изглежда добрите места за раждане на деца свършват докъм Любляна. Лотарията на живота е странна работа. Ако семейството на родената в Киев Мила Йовович беше останало в Украйна, красавицата едва ли щеше да е холивудска звезда. Друга една не по-малко красива украинка, Оксана, беше сполетяна от нечувана жестокост - изнасилена, душена и подпалена.
Ако Барак Обама се беше появил на бял свят в селото на кенийската си баба - Кения е на предпоследното 79-о място в класацията на Economist, след нея е Нигерия, вероятно щеше да е изявен активист за граждански права в Найроби и да се бори с маларията в страната. В САЩ синът на един чужденец и една американка стана президент.
По същия начин, по който Сарко, син на унгарски емигрант и французойка от еврейски произход беше президент на Франция.
Ами ако майката и бащата на Ралф Милибанд не бяха избягали от еврейското гето във Варшава? Братята Милибанд нямаше да изгреят на британския политически небосклон, овладявайки лейбъристите.
Сергей Брин със сигурност щеше да покаже таланта си и в Русия, но в САЩ синът на руски имигранти и баща - професор по математика, стана мултимилионер. Разбира се, никой не твърди, че всяко дете с потенциал, родено в първите двайсетина държави от класацията би станало успял човек. Просто шансовете му да развие дарбите си са значително по-големи поради подходящата среда.
Не е проблем, че България е една бедна, както ни е до болка известно, страна. Проблем е, че липсва среда, в която едно дете да развие дарбите си, ако е одарено по рождение с тях. Държавата е абдикирала, а фондации като тази на Димитър Бербатов, която насърчава и подпомага талантливи деца, без да иска нищо в замяна, са уникална рядкост.
Представете си, че детето ви показва талант да рисува - или да свири, или и двете, защо не, доходът на семейството ви чисто е 1000 лева, и не може да си позволите не просто частни уроци, а статив, бои и картон или музикален инструмент?
Стипендията, която държавата отпуска за деца с изявени дарби е... 135 лева - годишно, не месечно. Еднократната помощ, отпускана за подпомагане на обучението в курсове по изкуства, наука и спорт, участие в пленери и възстановителни лагери, международни конкурси, състезания и олимпиади е в размер на 195 лева на дете за година.
"През 2010 г. стипендии и еднократни помощи са получени от 1495 деца на обща стойност 1 716 795 лева. През 2011 г. децата са с 46% по-малко и наброяват 1020. Няма достъпна публична информация за размера на средствата, отпуснати за тях. През настоящата 2012 г. броят деца, които ще получат закрила, вече е със 76% по-малко в сравнение с 2010 г. и обхваща едва 848 ученици. Сумата за мерки за закрила, предвидена в бюджета, е в размер на 1 290 720 лева, т.е. редукцията на средствата в сравнение с 2010 г. е 33%. (От статията на Светла Василева "Държавата оцени таланта с цената на чаша кафе)
Вярвате ли, че при дял от над 14% от населението ни на децата под 18 години едва хиляда показват таланти? Или просто, както казва Борис Стругацки, липсват откриватели на таланти? (Не става въпрос за онова изкуствено създадено от Людмила Живкова училище за таланти в Горна Баня, а за целенасочена държавна политика, подпомогната от обществени организации, филантропи и родителски сдружения.)
Нито един път в нито едно свое изявление всичкологът и наш премиер Бойко Борисов не каза и дума за по-специално отношение към децата. Макар да обича да се снима с тях, да ги пуска в кабинета си по Нова година, да отпуска пари на фонда за лечение на деца в чужбина и да открива детски градини и площадки. Вицепремиерът му и министър на финансите Симеон Дянков, който, за разлика от Борисов, отглежда две деца, също не е показал идейност в тази насока. В програмата на нито една партия няма раздел или просто НЯКАКВИ намерения за този човешки ресурс, освен втръснали клишета.
Съвсем нищо. В страната на пенсионерите, в която всеки ден се говори ще има или няма да има коледни добавки за пенсионерите, с малко или с повече ще се увеличат пенсиите, колко ще е евтина Коледата, децата са зачеркнати.
Защо им е тогава да се раждат тук...
От цялата статия само 1 нещо е истина - лотарията на живота. Иначе заключения като "Ако Барак Обама не беше се родил в САЩ" ... са пълни идиотизми. По същата логика аз пък ще кажа следното : 22-годишната българска балерина Полина Кадийска, която учеше в престижната школа Rock School for Dance Education в американския град Филаделфия, е починала, след като е била блъсната от автомобил на 18-ти Март. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1288926 Еееее ... ако не беше отишла в САЩ, ами си беше живяла в България, щеше да е жива и здрава. Тъй че ... моля да не правят тъпи умозаключения авторите на статията.
Ами до там ни докараха след 23 години "демокрация".
Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска зора. Поздравих пролетта, поздравих младостта и възторжен разтворих очи, за да срещна Живота по друм от цветя в колесница от лунни лъчи. Но не пролет и химн покрай мен позвъни, не поръси ме ябълков цвят: пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат. И през облаци злоба и демонска стръв черна сянка съзрях да пълзи — златолюспест гигант се изправи сред кръв, сред морета от кръв и сълзи. В полумрака видях изтерзани лица, вред зачух плачове като в сън и жестока закана на гневни сърца се преплете с оковния звън. Аз познах свойте братя във робски керван, угнетени от Златний телец; и човешкия Дух — обруган, окован, аз го зърнах под трънен венец. И настръхнал от мрака на тази земя, закопнях, запламтях и зова: — Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова! Нека пламне земята за пир непознат, нека гръм да трещи, да руши! Барикаден пожар върху робския свят! Ураган, ураган от души!... И тогава — залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора, — без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра.
Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет... казват старите хора.
Поздрави на автора - статията е прекрасна. Жалко, че подобни неща се случват в нашата родина, която е дала на света адски много интелигентни и успели хора. Жалко, че малко от тях поглеждат към нея, след като са се реализирали, както го стори Бербатов.
Особено изглежда нашето положение на тази земя.Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой,без да знае защо и за какво,във всекидневния живот ние само чувстваме,че човек е тук заради другите,заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества. Алберт Айнщайн
Истинските Неща в Живота Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и...по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване". Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни. Джордж Гарлин
А.Айнщайн. Сещам се една друга негова мисъл. Въпросът, който често ме обърква е кой от нас всъщност е побъркан. Гениална самоирония. Нужно ли е да си луд, за да си българин? Не скачайте, спокойно. Не е нужно, но помага Обичаме страната си, мразим държавата. Силни сме на думи, слаби на дела. Знаем кое как трябва да стане, но по-добре друг да го свърши. Четем класации и се палим от резултатите.... И Чакаме, и пак чакаме. В очакването сме много постоянни. Какво тук значи някаква си класация.
Тая тема си е направо за реване. Често се замислям колко преебано поколение е моето. Още от дете - беден и без перспектива. На поколението на родителите ми им откраднаха половината живот, а на моето май май целия. И точно когато порастнеш и все още очакваш, че живота ти ще се промени към по-добро реалността те тресва по главата и ти го навира в гъза и виждаш в каква корпоративно-паразитно-педалска кочина се е превърнал 99% от света...
По-добре да си богат и здрав отколкото беден и болен! Ск. Учко
Jingle Bells, Jingle Bells... Весело време е, идва Коледа. Особено за Санта Клаус: мисис Клаус отново прегори коледния пудинг, джуджетата искат извънредни и отказват да правят играчки, а еленчетата така се натряскаха по обяд, че потрошиха шейната. Санта си скубе брадата със злоба: - Вече настана Коледа, а подаръците не са готови, пудингът е в кофата, а ония рогати алкохолици даже и с топ не можеш да ги събудиш!!! И къде се шляе Малкият Ангел? Преди три часа го изпратих за елха!!! Отваря се вратата и влиза Малкият Ангел: - Дядка, къде да я наврем сега тая елха? От тогава в някои страни има традиция на върха на елхата да се слага малък ангел.
Скучко, Забрави да споменеш нещо за изпонасрания двор на къщата...
@11 Борачо, плюсче от мен. Аз бих го казала така - Животът ни се е превърнал в съревнование да влезнеме в статистиката в групата на престъпниците, вместо на жертвите...
Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празна. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник - едно малко ангелче. Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха... По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита: - Къде да я сложа тая елха? Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче...
С Дянковото семейство се засякох в самолета един път. Децата му не владеят български език.Децата на големите се образоват в други държави,тъжно но факт.