Повече от 5000 души крещят във Фейсбук да се помогне на отец Иван да спаси приюта си. Хиляда щяха да стигнат да се направи жива верига около приюта и да се викнат телевизии с камери.
Други 1000 можеха да вдигнат врява пред парламента и да направят шествие до Министерски съвет. Там премиерът Бойко Борисов щеше да ги покани да си поговорят - и проблемът да се разреши. Справка: протестът на БАН днес.
Останалите три хиляди можеха да носят листовки из София или да направят седящ протест - кеф ти пред будничкото и бдително МВР, подало сигнала, или пред ДНСК, които прилежно изпитали силата на властта си върху приюта. Че колко му е да риташ мравки...
Пет хиляди във Facebook не могат да притеснят премиера. Наполовина по-малко, но под прозорците на МС, могат.
Стига с тоя Фейсбук, бе хора. Дайте да крещим навън.
Вече знам за какво са направени социалните мрежи - те са направени, за да станеш социопат. (Ако нe е така, значи аз съм аутист.) Първо настъпва алиенацията на човек от човека, въпреки тъпото add-ване, а един ден, защо не, и на човек от самия себе си.
Абсолютно непоклатима съм в убеждението, че основната работа на мрежи като Facebook е да изсмукват енергията ти. Вместо да излезеш навън и да свършиш един добър протест, да усетиш рамо до твоето и още много рамена - за една кауза, и изобщо да изхабиш енергия доста повече от няколкото калории, изгорени в натискане на мишката - или клавиатурата на компютъра...
Всичко е толкова лесно във Facebook, че не си струва да го правиш наистина. Копаш градини, галиш Мимета, псуваш правителството, правиш секс, непрекъснато си ангажиран в разни групи под някви каузи...
Но никога няма да разбереш както е да си на площада в една нощ на 10 срещу 11 януари. Ако не си вдигнеш задника от стола пред компютъра, никога няма да ти случи, мой човек.
Аре стига с тия вампири като социалните мрежи, нищо социално няма в това. Може и да съм заразена от Ноам Чомски, но тяхната цел всъщност е съвсем друга: КОНТРОЛ! Изпиват ти мозъка, енергията и либидото да правиш каквото и да било наяве. Защото там си насън - правиш това, което адски ти се иска да направиш иначе, обаче не ти стиска.
А що не ти стиска - стиснали са те някъде или ти си се стиснал? Спокс, човече, отпусни.
Робинзоновци, които търсят Петкановците нейде из пространството. Твоите думи докосват нечии други, но каквото и да се случи след това, остават там. Какво ли щеше да е Ал Кайда, ако трябваше да прави готви мъченици за камикадзета в Мрежата, а не с пламенни проповеди наяве, в скрити лагери... Просто кауза в социалната мрежа.
Нищо няма да порасне от Facebook. Просто се затапва там. Острието му се изпилва в твърде много думи, курарето изтича и попива някъде, юмрукът се отпуска и омеква, превръща се в желе, годно за консумация - или постване.
Което е все едно.
П.С. Впрочем, какво стана с незаконно построеното барбекю и оградите на сараите на Доган? Едни плескавици се мятат... Обаче миризмата на скара не дразни ДНСК, както ги дразни приюта на отец Иван. Сигурно защото сараите имат евакуационни изходи - към властта. Дайте да направим по този повод една група във Фейсбук: Буквата на закона срещу барбекюто на Доган. Аз лично съм за барбекюто.
И още нещо - не стойте във Фейсбук, по-добре си сгответе една супа. Топли душата повече от някое любовно желе в соц-мрежата.
