На крак, о, парии презрени... може да е изкарвала на улицата стотици хиляди роби на труда преди близо век, но днес робите са с двойни окови - на труда и на кредитите. А такъв, както е известно, революции не прави.
Най-много да превърти и да ограби банка с пластмасов китайски пистолет - като онази учителка. Или с истински. Или да се самоубие - като онзи бизнесмен на паркинга. Или да стане алкохолик.
Не съм правил сметки, но изпълнен гръмогласно, Интернационалът ехтеше за последно в зала 1 на НДК на 46-ия конгрес на БСП - през 2005-а. Дори Царя стоя прав. Макар в жилите му да тече и капка от кръвта на френските Бурбони, пометени от Революцията - дело на "роби на труда".
Въпросните "роби" тогава са имали гнева си и никаквото си заплащане. Тоест - съвършено няма какво да изгубят, ако се вдигнат на бунт. Освен шапката на главата си - и главата под нея. Заеми са били отпускани само на една определена каста, която е притежавала собственост. Банкирането още не е стигнало до онези с оковите...
В последвалите 46-ия конгрес времена на тройната коалиция се развихри строителството, растежът - и ръстът на кредитите. До днес, когато повече от половината българи живеят на кредит, според Асоциацията на банките в България.
Така че обременените от една страна да не изгубят работата си, от друга - да изпаднат в просрочие по кредитите, съвременни хора, са къде къде по-несвободни и тероризирани от британските деца-миньори в Корнуол, получавали за труда си под земята смешни пари преди стотина и кусур години. (Колкото получават сега връстниците им в Пакистан и Индия, за да шият дрехи...)
Зависимостта е известна: повече кредити, повече работа, съответно повече конформизъм. Действаме така, както прави групата около нас. Дори и в "индивидуалистична" култура като българската.
Съседът си е купил супер нов хладилник с антибактериално покритие на лизинг /преди време, сега лизингът е ударен здравата от бизнеса/ - купуваш си и ти. Няма значение как ще пасне в панелката или маломерния ти апартамент, и няма значения, че не си в състояние да напълниш всичките шкафове на фризера.
Теглиш заем - за почивка, кредит - за нови мебели, правиш ипотека с 6% лихва при гратисния период, която се удвоява в кризата, защото... ами не си чел ония дребни текстове, кво да им четеш, тогава какво отпускане на кредити падна.
И също като оня Боб от Алабама си вярвал щастливо и наивно, че ще си работиш, и даже заплатата ти ще расте, и даже и в България, за да си плащаш вноските. А и да рефинансираш някой от потребителските - що не, иначе как ще издeяниш?!
Боб от Алабама обаче е ясен, той е от онази категория рискови кредитоискатели - без кредитни досиета, към които американските банки бяха особено щедри да отпуснат кредити, за да си купят жилища. Не защото искат дом за Боби, а за да строят компаниите, а те пък, от своя страна да "опаковат" във фондан кредитите на Боби и милиони като него и да ги продадат - обаче не като субпродукт, а като трюфел на пазара на т.нар. инвестиционни продукти.
В обикновеното риалити две нули една до друга означават тоалетна. В инвестиционното риалити - много, ама много пари.
На Боби не му пука. Той е живял без дом и това, че банката ще му го вземе, не го нерви. Не е така обаче с българина. Гошовците на Мицов, пюрето на родната демокрация, пуснати в тоя пасатор, стават мекички, мекички, страхливи. Юмрук от това пюре не може да се извади.
Даже пенсионерите са по-борбени от Гошовците. Нямат кредити, нито работа, за която да се страхуват. Затова те са и сред най-активната агитка на протестите на ВМРО за тока например - и за други работи.
А Гошовците и производните им най-много да заредят три пъти за по левче бензин. В резултат - дизелът ще поевтинее с ... 14 стотинки. Бензините - и с една няма да се смъкнат.
Няма как. Подсъзнателно - но и съвсем съзнателно - новите роби се страхуват от хаос, ерго от протести, които биха довели естествено до безредие. Безредието би довело до промяна на статуквото за групата, значи - и за техния статут. Това значи - и на семействата им, децата им.
Така енергията отива за пара в свирката. А локомотивът си стои на гарата.
Живот между две вноски по кредити, които отгоре на всичко са и поскъпнали, намалели заради кризата доходи и затормозяващо поскъпване на стоките изцежда всякаква позитивна и конструктивна енергия от хората. Изключително удобно за която и да е власт. Стига да не прекали - защото най-добрият съюзник на "Мюсюлмански братя" в Египет и Тунис беше гладът.
Разбира се, винаги има и изключения от правилото - някои айрънменовци, вирнали нагоре глави. Даже се и усмихват, че и социален живот водят. Само дето ... няма как да си намерят последователи. А вижте Унгария - най-големият митинг при тях след избухването на демокрацията беше не цени на тока или горивата, а в защита на свободното слово.
Митингите от началото на демократичните промени никога няма да се повторят. Освен че тогава можеше да отпушиш гърлото си за всички затъкнати майни към държавата, властта и БеКаПе-то, мнозинството имаха някаква собственост, някакви спестявания и/или - като майка и баща ми, с изплатен кредит за жилище, издължаван с по двайсетина лева на месец.
Така че с голяма доза достоверност може да се прогнозира хилава масовост на бунтарските прояви, излюпили се нейде из нета. Залагам на флаш мобовете - защото младежите, които ги правят, още са само парии. До двойното робство имат време.
6+ за статията!
Преди две-три години бяхме поканени в един български икономически университет (тогава роботих във винансова компания), та идеята беше, че едни хубави банкерчета от една чужда банка даваха акъл на нашите професори и доценти. Няма да забравя как едно банкерче се опитваше да ни убеди как изостваме от Европа по притежание на кредитни карти. Тогава аз му зададох един елементарен въпрос - дали за него е недостатък или предимство кредитната независимост на едно неплатежоспособно население. Разбира се не получих адекватен отговор. Това са нормални явления в условия на капитализъм. Има огромна парична маса под формата на депозити на населението и тази маса трябва да бъде впрегната по някакъв начин. Банките умело успяват да го направят, колкото и съпротива да има в лицето на спестовния българин.
Поздравления за автора - добър анализ! Обичам обаче материали, в които освен очертаване на проблем се посочва и някаква идея към решаването му. А тук такава не присъства Не съм чел "Капитала" на Карл Маркс, но ако вярвам на някой тук дето беше извадил някакъв цитат наскоро, то тая работа със задлъжняването и заробването на населението брадатия чичко я е предвидил преди 200 години още..... тоест тук нищо ново А колкото до борбата с този проблем, явно всеки трябва да разчита на интелигентността си - аз кредити нямам! Отивам да дигам революция !
Много добра статия!
Г-н Николов, що за паралел? Предполагам не сте си задали правилните въпроси, например, когато беше в банката да взимаш този кредит, някой заставяше ли те? Избор ли нямаше? Защото хората 19ти век не са имали нищо, ходили са дрипави и са работили буквално за едното ядене. Съвременния човек се е обградил с играчки и забавления...доброволно. Паралелът е меко казано неуместен, а използването на думичката роб ще го простим, защото разбирам неговото литературно значение.
Впрочем имаше един период от живота, когато бях наемен работник,в който комбинацията два дълга и наем ми оставаше пари с които едвам успявах да си купя ядене. Пък не помня да съм пропуснал митинг, отделно съучредих гражданска организация. Тезата е просто смешна от моята позиция, нищо повече от упражнение по тавтология.
Дамянов приятелю, не говори от позицията на невежеството защото се излагаш. Първо не знам как съм чел статията, знам само че съм чел история и имам умствената способност да сравнявам. Второ аз съм атеист.
Данаиле, нямам проблеми със схващането на Историята, докато ти имаш проблем със прибързаните заключения. Както вече ентусиазирано ни демонстрира. Що се отнася до статията на автора, разбирам че провокират твоите положителни емоции, но нищо повече. Аргументи не ни изложи, въобще интелектуално напрежение в твоите думи не забелязах.
Не сьм сьгласен с твьрдението, че статията остава без внимание. Факт е, че няма много коментари, но причината е в това, че написаното отразява обективната реалност в която живеем и няма персонални нападки базирани на пол, религия или раса. Едиствената реакция която може да има някой , след прочита е, да се приеме очевидната истина, оставайки без думи да демонстрира сьгласие, запазвайки мьлчание. Това е начина ни на живот, който сме избрали да водим, поради простата причина, че сме се сьгласили някой друг да мисли и решава вместо нас, кое е добро или лошо, за самите нас. Наречете го мьрзел, избягване на отговорност, удобно извинение, страх от неизвестността, както желаете...Мразим да мисли е мотото на сьвременния човек и от това произлизат всички последици описани в статията. А ако, не дай Боже се замислим, ще разберем, че ни е необходима информация. За да я открием трябва да четем, учим, тьрсим, действаме. Това е свьрзано с полагане на усилия, сьздаване на неудобство за самите нас, конфликти понякога. Правейки всичко това, бихме разбрали, че имаме вьзможности, сили и средства да се справим с всичко, имаме свобода! Решаваме, че можем и искаме да знаем, да имаме и да сме свободни...но ще започнем всичко от утре, а днес, както сме решили, нека за последно някой друг мисли вместо нас, а от утре... И утре става днес, а днес, както сме решили... Абе защо се хабя да мисля, нали и другите са като мен...
kibrito, поздравления за написаното. Вие сте истинско дете на просвещението. Разбира се не съм съгласен с похвалите към статията, но това не омаловажава думите ви. Чао и лек ден на всички от мен.
Най- добрият кредит е този който не си взел
@pgh, добре казано, но все пак си мисля, че човек трябва да упражнява и двете - и да променя света по малко и да приспособява себе си към него. За разлика от Ateista аз разбирам капитализма доста по-различно, той (капитализма) зависи от всичките си съставки и това не изключва "робите". Всички идеологии и пропаганда, които са пораждали революционни промени винаги са търсели за изпълнител онези, които имат малко да губят. Това е най-старата истина за цивилизацията и веднъж преминала границата, отвъд която индивида не може да живее без обществото и статуса си в него, всяка революция безкръвна или не е най-вече белег на болна култура/цивилизация, която не е успяла да интегрира всичките си части в единнен механизъм. Социалистическите явления от последните 2 века може и да се приемат от мнителни хора като явления, на които просто трябва да се лепне дамга, но погледнете го и друго яче, благодарение на тях няма вече пролетарии, а има работници и служители интегрална част от икономиката. Освен другото без работеща демокрация подобна система губи способността си да се приспособява към промените и въобще да се променя и пада като икономическа жертва на собствената си неформална класова диференциация. Капитализмът изисква от индивида приспособяемост, но и самия капитализъм има нужда да развива това качество в устройството си като цялостна система. Истинския проблем днес е свръх-потребителското общество, което все повече се превръща в констукция съставена от хора на заплата и големи и безлични бизнес организации управляващи, както потреблението така и консумацията. Това, че има шепа богати хора не трябва да ни бърка, те са шепа, и много от тях (е, не най-богатите) са също наемници на заплата и бонуси. Човешкия фактор изчезва и резултата започва плашещо да наподобява изкривено подобие на социализма - централно производство и решение от какво имат нужда потребителите и потребители подчиняващи се него. Механизмите са различни, методите неформални, но ефекта започва да се вижда, макар че много хора няма да се съгласят днес с мен - нищо след време сами ще го видят. "Спасението" от затворения кръг е по-широката инициатива и това е онова, което държавите, особено такива като тези от Европейския съюз, не могат да "доставят". Причината е проста и очеизбождаща, държавните апарати са изградени от хора, за които работата на заплата е единствения начин най-често за цял живот, инициативата е в рамките на трудовата характеристика и отговорността е на институцията, а не лична. Да говорим за комунисти и капиталисти вече е безумно отклоняване на вниманието - макар у нас нещата още да не са приели световната форма, повсеместно се наблюдава обезличаване, загуба на собственическия характер на бизнеса. Т.е. той е все по-малко частен и все повече обществен, макар и не държавен. Съчетано с държавния апарат срастването на сродно устроени системи не е нещо, на което трябва да се чудим, а по-скоро е странно, че не наблюдаваме дори по-крайни явления все още. Всичко това и още, за което няма време да говоря ни затваря в робство на самите себе си - на нравите си най-вече. Механизмът има свойството да се самоподдържа и инициативата в личен и частен смисъл започва постепено да се определя като нещо неприлично и дори престъпно. Ако това беше у нас, ще кажеш наследство от комунизма, но ефекта вече е забележим на много традиционно капиталистически места ... и в крайна сметка ние се превръщаме в един безсмислен организъм, който хвърля всичките си усилия да дефинира и задоволява несъществени нужди. Инициативата, която създава разнообразие и нови нужди е в упадък, мастодонтите на държавно-корпоративните организми вече нямат нужда от публичен PR във вида на "ходене до Луната" и цивилизацията ни се затваря в своеобразен пашкул, а това е застой, традиционния убиец на цивилизации.
Pavur Pezev, добри са ти сметките малко по-долу ... само дето хората с доходи чисто над 1000 лв. не са чак толкова много. Може би незнаеш, но повечето са под 700, а може би и под 500. И взимат кредити понякога не за да си купят кола и гарсионера, а за да оцелеят. Понякога за медицински нужди ... непредвидена операция например. а бе .... ебало си е майката с 2 думи. И новият роб според мен не вдига революции защото е информиран и знае че от предишните революции резултата май е никакъв, само дето са загинали много хора.
MacAllister и Pavur Pezev Радвам се, че има трезвомислещи хора като вас. Именно това ми дава надежда, че нещата рано или късно ще започнат да се променят към добро, за целта обаче трябва повече хора да си свалят капаците от очите и да започнат да разсъждават без сляпо да се доверяват на това, което им се подава като информация. Монетата винаги има две страни, а за съжаление се наблюдава тенденцията повечето да забравят това и да изпадат в крайности що се отнася до разбиранията им за историята и настоящето. За всеки трезвомислещ човек трябва да е очевидно, че настоящата система куца и има безкрайно много недъзи. Въпрос на време е статуквото да се пропука и остава въпросът - накъде след това? Това е труден въпрос и трябва този път сами да намерим верния път, без да чакаме някой "отгоре" да мисли вместо нас, както това се случва от векове. Трябва да се учим от историята, да вземем най-доброто, да зачеркнем лошото и сами да сглобим пъзела на бъдещото си развитие като общество и на национално и на глобално ниво.