Започва сезонът на коледните покупки. Голямото пазаруване, което е кулминацията на консумирането през останалата част от годината. В България, благодарение на пазаруването през декември, последното тримесечие е традиционно най-силното за растежа на икономиката. В САЩ също е така.
Но дали целият този консуматорски ентусиазъм не нанася сериозни вреди, както икономически, така и екологични? Трябва ли да ограничим консумирането, за да намалим търговския дефицит на българската икономика и да спасим Земята от унищожение? Все пак много от нещата, които купуваме, не са жизнено нужни за нашето съществуване и оцеляване.
За Бога, братя, не купувайте! Това е вече станал традиционен призив, отправян в края на годината от еколози, икономисти, анализатори и журналисти по цял свят.
Но можем да погледнем на ставащото и под малко по-различен ъгъл. Кой е основният фактор, пораждащ антропогенните заплахи за природата? Това не е просто консуматорството, а необходимостта за изхранване на растящото население на земята.
Хората вече са над 7.06 млрд. Всеки един от тях се нуждае от вода и храна, за да оцелява. А от 8 хиляди години насам основни източници на препитание за човечеството са земеделието и животновъдството.
За тяхното развитие, съчетано с растящото население на Земята, са необходими все повече обработваеми площи, което означава все по-малко гори и незасегнати от човека местообитания за останалите живи същества на планетата.
Използването на земята и изсичането на горите сумарно, са основните антропогенни фактори, допринасящи за парниковия ефект. При тях се отделят близо една трета от газовете, които предизвикват глобалното затопляне. Това е повече, отколкото изхвърлят в атмосферата всички електрически централи по света. И докато ТЕЦ-вете имат алтернатива като атомната енергия и възобновяемите енергийни източници, земеделието, пътищата и животновъдството, нямат такава.
Отглеждането на животни за месо, кожа, вълна и мляко е основен фактор за глобалното затопляне. Този отрасъл дава около 9% от годишните емисии на въглероден двуокис, но от него също така идват около 40% от метана и 64% от азотният диоксид, който е 300 пъти по-активен парников газ от CO2.
Тоест, най-големият екологичен проблем, не е растящото производство, а растящото население. Но как можем да ограничим раждаемостта? Всъщност това е лесно и при това допринасящо за растежа на икономиката начинание.
Защо хората се размножават? За да се възпроизвежда видът? Не само. В големи части от Азия и Африка децата са работна сила. Те са икономически пасив за период от около 5 години, след което бързо изплащат направените в тях инвестиции. При това липсата на социални придобивки като пенсионни системи превръща децата в своеобразна застраховка за старини.
В Европа обаче децата са актив, в който се инвестира в хоризонт от 20 и повече години. От източник на сигурност за родителите им, те са се превърнали във фактор, пораждащ голям икономически риск. При това разнообразните социални придобивки и сравнително добрите здравни системи правят излишно раждането на много деца.
Например, ако искаме да ограничим увеличението на дела на ромския етнос от населението на България, просто трябва да осигурим на ромите социална сигурност, достъп до образование и здравеопазване. Но пък тогава, това, или което и да е друго малцинство, не би било източник на голямо социално напрежение.
А дори следващото поколение да е по-бедно и с по-малко социални придобивки, то раждаемостта ще намалее още повече, тъй като нагласата към децата ще продължава да бъде като към дългосрочен рисков актив. Само разпадане на обществените институции и социални системи, би върнало високата раждаемост.
Хората над 65 години са съставлявали 12 на сто от населението на индустриализирания свят през 1982 г., сега те са 16 на сто и се очаква да бъдат около 25 на сто през 2042 г. Тази тенденция е серозен икономически проблем, тъй като забавя темповете на нарастване на потреблението и съответно на брутния вътрешен продукт на засегнатите страни.
Но тя показва, че увеличаването на благосъстоянието и размера на социалните придобивки, са ефективни средства за ограничаване на растежа на човешката популация.
Как обаче да направим така, че мнозинството от хората по света да имат повече блага и индивидуална сигурност?
През 1950 г. средната продължителност на живота на един телевизор е била около 9 години. През 1970 г. тя вече е 10 г, заради усъвършенстването на използваните технологии. В наши дни животът на LED TV е около 5 години и продължава да намалява, заради използването на все по-евтини материали и постоянното въвеждане на нови технологии, които карат потребителите да купуват нови устройства. Между другото един от основните ефекти от миниатюризацията на въпросните устройства е, че за изработката им са нужни по-малко суровини.
Дори и така, в резултат на по-краткия жизнен цикъл на продуктите и растящото потребление, общият обем на използваните суровини се увеличава. За да се справят с този проблем, развитите страни, които са основните консуматори, преработват все повече от отпадъците си.
През 60-те години на XX век в САЩ са се рециклирали едва 6.4% от боклука. В наши дни този дял вече е близо 35%. Ако прибавим изгарянето на отпадъци с цел получаване на енергия, делът на рециклирането достига 86%. В еврозоната цифрите са дори по-високи, като Белгия, Холандия и Германия се рециклират около 60% от отпадъците си и то без да се включват тези, които се изгарят за получаване на енергия. Между другото, в това отношение България е на последно място в Европейския съюз.
Така, образно казано, светът произвежда боклуци от старите си боклуци и всички стават по-богати.
За да помогнете за намаляване на българския търговски дефицит, слезте от колата си и вървете пеша, ползвайте колело, метро, трамвай или тролей. И подкрепете изграждането на повече електроцентрали с ВЕИ. Вярно е, че токът от тях е по-скъп, но за сметка на това за производството му не се използват суровини от Украйна и Русия.
Дефицитът на България в търговията с Русия за миналата година е над 7 млрд. лв, този с Украйна (откъдето внасяме основно въглища) е близо 1.3 млрд. лв. А търговският баланс с Китай е на минус само със 750 млн. лв.
Ако искате да сте наистина "зелени", събирайте разделно боклука си, яжте по-малко месо, спрете да ползвате найлонови торбички (остатъците от тях са навсякъде, от Еверест до дълбините на моретата, като те са основна съставна част на гигантските плаващи сметища, покриващи милиони квадратни километри от площта на световните океани).
Но няма нужда да се въздържате от покупки и използване на ток и вода. Поне докато всички продължаваме да плащаме за загубите в мрежите за електро- и водоснабдяване.
Купувайте и потребявайте на воля, ако можете да си го позволите. Ако не можете, теглете потребителски кредити - така ускорявате мултиплицирането на парите в икономиката и растежа на БВП.
