Този уикенд за първи път от съществуването си Wall Street беше заплашен от окупация. Конвенционалните медии по света и у нас не отделиха - или отделиха пренебрежимо малко, внимание на протеста на не повече от хиляда души, участвали в акцията Occupy Wall Street.
Пренощували са в Сентръл парк, за да излязат и покажат колко много мразят банкерите и банките. Организирани са през сайта Глобална революция, поддържа ги онлайн изданието Adbusters и хакерската група Anonymous.
Както написа един от участниците в Twitter: Акцията доказа, че Америка не може да изнася демокрация, нито да внася "площад Тахрир" (площадът в египетската столица Кайро, където се събираха протестиращите граждани - бел.а.).
В събота обаче полицията блокира Улицата на големите пари и протестиращите се преместиха на 300 м от от нея, на Тринити плейс, повикаха, размахаха плакати. На един от тях пише: Политиците - това са продавачи, търгуващи с илюзиите на прогреса, Make jobs, not war (намек за войните в Ирак и Афганистан, които САЩ водят и които струват трилиони)... "Борбата между корпорациите и хората започна. Ти на чия страна си?"...
Защо пиша това? Гледах протестите срещу сондажите за шистов газ в Добрич. И те, разбира се, си имат организатори. Проявената "спонтанност" идва отляво.
Това, което не знам, а със сигурност и много други като мен, е колко е вреден този добив, какви мерки смята да вземе държавата, за да предпази околната среда и здравето на хората, ако разреши по-нататък концесия, какви общи правила ще създаде ЕС, както обеща еврокомисарят по енергетиката, с колко процента този добив ще намали енергийната ни зависимост от Русия, колко работни места ще създаде...
Отговорите ни ги дължи държавата. Поради една съвършено проста причина - приоритетите на хората и приоритетите на бизнеса, решил да осъществи енергийни и каквито и да било проекти, са разнопосочни. Едните искат чиста околна среда, другите искат печалби.
И хората, които протестират, със сигурност не знаят отговорите на тези въпроси. Но правителството не даде време и възможност на никой да ги зададе - и да получи отговори. Липсата на публична информация ражда страхове. Подплашените хора най-лесно се манипулират.
По същия начин направи едно друго правителство с АЕЦ "Белене". Не даде възможност на никой инакомислещ да зададе въпроси и да получи отговори. Просто в един януарски ден на 2008 г. ни туриха един Шлем. Преди това, през 2002 г., премиерът Сакскобургготски обяви еднолично размразяването на проекта за Втора атомна. И същинският дебат потъна сред тоновете сълзи и протести, също "спонтанизирани" организирано, за затварянето на АЕЦ "Козлодуй".
Кое обаче е общото между АЕЦ "Белене" и шистовия газ? Сигурността. И мирния атом, и технологията на сондажи може да бъдат много опасни. Ако държавата не си е свършила работа и не е осигурила защита за хората и околната среда, която да изисква от инвеститорите. В случая - руски и американски. Това трябва да се обсъди публично.
От кресливи протести няма съвършено никаква полза, защото те заглушават идеята за смислен дебат. Но държавата България има твърде лоша практика относно сигурността на околната среда. Даже много - "Кремиковци", "Брикел"... Няколко правителства бяха наясно, че собствениците на тези предприятия не си мърдат пръста да инвестират в пречиствателни инсталации, но ги оставиха да ни тровят. А на "Кремиковци" държавата дори преля откъдето можа над милиард.
Въпросът е как да принудим управляващите да отговорят ясно и отчетливо на всичките въпроси? Особено при премиер, който става винаги твърде раздразнителен от всяко публично демонстрирано несъгласие. И даже изпуска реплики като "Ще подпишем на инат". Напук на хората ли?
Както се вижда и чува, премиерът охотно говори за чудото невиждано другаде - как урежда един закъсал футболен клуб ("Берое") да е на държавна издръжка от "ТЕЦ Марица-изток 2", но не и за ползите и вредите от даден проект. За АЕЦ "Белене" се опитва да ни вмени тезата, че няма как да се откажем вече, за шистовия газ даже и не обяснява.
На един от плакатите в акцията Occupy Wall Street пишеше: "Борбата между корпорациите и хората започна. Ти на чия страна си?"...
Г-н премиер, Вие на чия страна сте?
