Интересът - мръсна приказка

В България всички сме братовчеди.

Това сигурно е единственото твърдение в 25-годишната публична кариера на Иван Костов, за което има пълен консенсус. А в обществото на братовчедите всички проявяваме остра чувствителност на тема интереси и социални връзки, и това не е случайно.

В България интересът е неприлична дума - подсъзнателно, категорично. За сметка на това собственият интерес рядко е осъзнат и доказателство за това са резултатите от всички досега проведени честни и демократични избори.

От 15 години съществува закон за публичността на имуществото, а от 5 - закон за конфликт на интереси. Въпреки това - до ден днешен в главите на някои хора продължават да властват всевъзможни митове и легенди относно това какво представляват интересите. Митове за това кога има повод за притеснение, какво има право да знае обществото за личния живот на публичните личности и защо няма право да знае всичко за всеки.

Какъв е проблемът? Ами спомнете си кой оглавяваше доскоро "независимата" Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси. Спомнете си за тефтерчето на Филип Златанов и директивите кой да се "оправи", "удари", "прекрати" и "да не се качва".

Спомнете си, че неудобен председател на държавна комисия беше преследван с обвинение за "конфликт на интереси", защото при напускане на заеманата длъжност си е купил служебния лаптоп и мобилен телефон.

А от една година председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликта на интереси е Волен Сидеров, който през 2009 г. "забрави" да си подаде декларацията за конфликт на интереси.

Законът не забранява частния интерес. Да забраниш частния интерес е все едно да се забрани земното притегляне или лятното слънцестоене. Това не е практически постижимо в нормалното общество, основаващо се на мрежа от социални връзки.

Конфликт възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба - така е по закон.

Конфликтът на интереси е понятие, което няма как да засяга всички човешки дейности. То се отнася само до работата на лица, заемащи публична длъжност. Тези длъжности са описани съвсем точно в 25 категории - от президента до районните кметове, от посланиците до съветниците в политическите кабинети и бордоваците в държавните фирми.

Смисълът да се декларира конфликт на интереси е свързан само и единствено с властта да се вземат на управленски решения - и съответно рискът те да се повлияят в угроза на общия интерес.

Не е незаконно да имаш собствен интерес, не е незаконно да имаш собствено мнение, не е незаконно да се възползваш от възможностите да изразяваш мнението си публично. С това можеш да повлияеш върху мнението на други хора, които могат да осъзнаят, че споделят твоя интерес.

Частен интерес е интересът на лекарите, на майките, на земеделците. Частен интерес е интересът на всяка партия да влезе в Народното събрание и да вземе властта. От частен интерес се ръководи дейността на синдикатите и работодателските организации - но никой не оспорва правото им на съществуване и позиция. Напротив, дори държавата им е дала право да участват във вземането на решения, засягащи всички - за бюджета, данъците и заплатите.

Спомнете си, че преди една година Яне Янев поиска работодателите да подават декларация за имотното си състояние. Наскоро пък Николай Бареков предложи да падне банковата тайна на политиците. Тогава всички нормално мислещи хора скочиха срещу популизма, граничещ с произвол над правото на личен живот. А сега се случва точно обратното.

Нито Иван Костов, нито Стоян Александров са длъжни "по принцип" да дават обяснения къде и защо държат парите си. Те са частни лица, като всеки български гражданин те имат право да работят и да печелят пари благодарение на труда си. Като всеки български гражданин - тяхното задължение е да го правят по законов начин, да си плащат данъците и ако влагат спестяванията си в банка - дори тя да е КТБ - да подават декларация за произход.

Но има нещо по-важно - когато утре в Народното събрание се наложи да се гласува закон, засягащ бъдещето на Корпоративна банка, всички депутати са длъжни да декларират дали се намират в конфликт на интереси спрямо банката - тоест, дали имат депозити или заеми в КТБ, и ако това е така - да напуснат залата по време на гласуването.

Така е по закон, нищо че не сме го чели.

В обществото на братовчедите всички страдаме от комплексното действие на два фактора с унищожителен ефект - недоверие и податливост на конспиративни теории. И това е така заради десетилетията на ограничен публичен живот, отрязаните връзки до властови позиции и тържество на принципа "мой човек".

Но вече е крайно време да се осъзнаем.