Малко след като дойде на власт, министър-председателят Бойко Борисов създаде професионален празник на частните охранители - 11 ноември.
А може би след случая в Сливен и 27-годишният гард Стефан Петров е редно да се поправи и закона за частната охранителна дейност в частта му за психичната пригодност - или по-скоро честотата, с която тя се удостоверява и потвърждава.
Какво точно е предизвикало младият мъж да се реши на подобна постъпка, тепърва ще се изяснява. И не това е важното в момента. Не е нито първият, нито последният, комуто са се струпали тежки беди - загуба на родители, разрив с любимо момиче или примерно болест...
В България - страната на неравноделния такт и бесни амплитуди на живот, подобни състояния на отчаяние и изтърваване на нервите ще зачестяват. Липсата на каквато и да е грижа за психичното здраве на хората ще ги задълбочава - и провокира. (Дали здравните ни чиновници не трябва да премислят броя и финансирането на клиничните пътеки за лечение на такива разстройства...)
Но за обществото е здравословно важно да има някаква сигурност, че хората - особено тези, които законно носят оръжие, са в състояние да контролират гнева и агресията си, когато някаква ситуация го отключи. В страна като България, където стресовите състояния са ежедневно битие, контролът дори трябва да е по-голям. Защото самоконтролът на мнозинството от хората просто липсва. Особено на такива с комплекси за малоценност.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов сега се сети, че може би трябва да се направят някакви промени "във връзка с носенето на оръжие". Ами ще трябва. Както и в закона за частната охранителна дейност.
Сега, за да се сдобиеш с правото да имаш "Глог" да речем, е нужно едно курсче - там се запознаваш с оръжието, учиш се да стреляш и прочие такива работи, което може да се изкара срещу скромна сума на един куп места. Ще е нужна и бележка от работодател, че оръжието ти е необходимо. Това също не е проблем - дори и работодател да няма, познати нали има?
А с какво кандидадът да носи пищов гарантира, че психиката му е наред - една двайсетачка и от поликлиниката го имаш. И, разбира се, че не се водиш на отчет в психодиспансер. За да се водиш на отчет, трябва да имаш някои от следните диагнози: епилепсия, шизофрения, биполярно разстройство и още няколко. Депресията например не е сред тях.
Редно е периодично да доказваш с документ, изискван по закон, че си в ред. Понеже фактът, че нямаш епикриза от психиатър, не те прави психично здрав.
Сега - поглед към закона за частната охранителна дейност. Един от критериите към кандидатите за частни охранители, наред с чистото съдебно минало, е, че: "5. притежават психологическа пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност, установена от специализирана за целта институция".
Как се установява тази пригодност ли?
"...2) Изследванията за психологическата пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност се извършват от Института по психология на МВР, от психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания, от други лечебни заведения, които разполагат с психолози, както и от специализирани агенции за психологичен подбор. Когато заключението за психологическата пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност се издава от Института по психология на МВР, се събира такса в размер, определен от Министерския съвет."
Обаче то се издава като смъртния акт - веднъж завинаги. А е редно да се подновява на определен период от време - да речем, година. Както и работата по установяването на "пригодността" да не се върши на принципа обажда се собственикът на фирмата на някой познат лекар и казва: "Дай сега да свършим една работа...", а само от едно място - Института по психология на МВР. За да се знае кой е поел отговорността. Така, със събраните такси, и Институтът ще може да си позволи и по-висока квалификация на кадрите си, и изобщо инвестиции.
Публична тайна е, че в армията на частните охранители се вляха един куп хора, напуснали или изхвърлени от армията и МВР. Компания там им правят "момчетата", изнесли на плещите си и прехода, и ковчезите на убитите си босове... Със сигурност сред тези хора има и такива, които са истински телохранители - в смисъл професионално обучени и мотивирани да правят това, което правят. Не просто запасали един пищов и тръгнали да пазят.
Доброто обучение и поддържане на формата са свързани с ежедневни физически тренировки, упражнения по стрелба и даже спазване на режим в начина на живот. Със сигурност това изисква инвестиции - главно от собственика на частна охранителна фирма. Колко са тези, които го правят? И тези, които претендират, че го правят, как го доказват...
Вероятно премиерът Бойко Борисов би могъл да сподели личен опит. Нали каза: "Избраха ме най-добрите компании или политически лица, които идваха в България. По една единствена причина - бях 100% професионалист..."
Е, нека го приложи. Вече не е в ИПОН - не издава професионална тайна.
В европейските страни има различни степени на охрана и съответно различни курсове и изпити за съответната степен. Не ми е известно дали в България има курсове за охранители, но зная, че има някои изисквания като: бивш военен или полицай са с предимство; останалите трябва да се физически здрави (стероидно - креатинови "рендета"), да гледат лошо и да нямат много думи в речника си. Да са в състояние да изпъняват заповеди и да мразят да мислят, за да не могат сами да се сетят, че тази професия е опасна, а на тях им плащат мижави заплати, но пък да си мислят, че те са тези от които зависи достъпът до заведения и дискотеки ("дай на глупака малко власт и му гледай сеира") и още повече, че младите гаджета ги забелязват и си "умират" за тях
Аз съм за американския модел и смятам, че всеки гражданин има право да носи оръжие! Разбира се, ако е психически здрав! Каква е въздесъщата логика само охранителите да носят оръжие, всеки има нужда от охрана, има си живот и собственост, които да защитава, кой ще ми каже, че ако искам сигурност трябва задължително да наема охранители, не всеки ги има тези възможности, а и кому е нужно, ако можеш да се пазиш сам!
Хайде да бъдем по-спокойни, че иначе въпреки несъгласието ми с мнението на Емилия започвам да се чудя дали толкова сприхав народ е редно да носи оръжие. Каквото и да мисля остава мнението на Pavur - още контролиращи, още назначени "компетентни" органи и още преместване на идеята за здравия разум от галвата на индивида в преоргативите на всеобхватната и въпреки това илюзорна държава. Мерси, но не! Определено считам, че е редно всеки да има право на оръжие до доказване на противното - т.е. че има отклонения, които го правят особено опасен. Аз най-вероятно не бих носил, но причината е, че оръжието се обръща в двете посоки, а не някакви предразсъдъци. Българинът трябва да има самочувствието, че когато го опрат в ъгъла има последно решение, това, колкото и жестоко да звучи, е основния ми аргумент. Всеки се подиграва с всеки, полицията отдавна се е превърнала в шайка за поръчкови изпълнения и въпреки, че е най-голямата на глава от населението в Европа (дори спрямо Русия) не само, че не създава сигурност, но систематично създава несигурност. Ако простакът с пост знае, че онзи срещу него, ако изперка всичко свършва би имало смисъла на студена война и би допринесло за повече въздържаност и отговорност от овластените посредствени личности, с които ни дарява на едро и политиката и държавния апарат. Повтарям, точно това е причината да го искам и чак на второ място възможността да се защитиш от престъпността. Балансът на интересите и властите у нас е сериозно изкривен и шанс това да се случи няма без сериозна промяна, но ето това е едно от нещата дето може да направи от нас българските граждани (дори и ония, които не са българи, но са прихванали най-нелицеприятните ни черти) достойни същества, помнещи, че всяко действие има неизброими и често фатални последствия, а не плужеци търсещи гарнатирана изгода, държавен бизнес, баджанаци на власт и закрилници с умове на мекотели.
Аз пък за системата в Южна Корея - страната с едни от най-ниските нива на престъпност в света (за разлика от САЩ). Там е абсолютно забранено да се притежава оръжие, доскоро дори полицаите нямаха. Само ловците могат да имат ловни пушки, но могат да ги ползват единствено по време на ловния сезон, през останалото време оръжията се съхраняват в полицията. Резултатът - безопасно е да се върви по улиците дори посред нощ. Само че там има и полицаи навсякъде. В САЩ е опасно определено, там в училище ги проверяват за оръжие (!!), защото не е толкова трудно да се намери такова. Във Финландия също имат проблеми с откачени ученици, а Финландия не е неорганизираната и корумпирана България. А охранителите трябва да могат да носят оръжието си само и единствено на работа.
Симо, Симо с провокации и мъжкареене нищо не се постига освен повече и повече батак, но какво да го мътим това, издребняването е довело нашия народ до просешка тояга и още много и все надолу може да го води. И с оръжие и без оръжие най-важното нещо е да си решителен, колкото и да си трениран или да ти е голяма пушката, ако не си готов да вземеш живот по-добре да не я носиш, че може да не изпилят мушката.