Избори през август не могат да се правят твърдят българските политици в един глас. Гледам конституцията, чета изборния закон - нищо подобно не пише. Това, че депутатите „ваканцуват" през август, мен като избирател не ме интересува, а и ми се струва някак цинично отпуската да е над работата, над държавните ангажименти, над отговорностите към обществото. Като трябваше да се взима властта през 2005 г. ДПС, НДСВ и БСП деляха министерските постове в най-големите августовски жеги и никой не викаше, „да изчакаме да минат отпуските на българите".
Ако ми е важно да гласувам, ще го направя и през август, и през септември, и през октомври.
Като се замислите, в тая държава има само отпуски и празници - първо сливаме, после „отработваме", после Меркурий влиза в ретроградна фаза, след това празнуваме Димитровден и половин България има имен ден, и накрая едни избори не можем да направим. Да не забравя допълнителните съображения от типа, че избори не се правели през зимата, защото никой не искал да взима властта по време на високите сметки за ток и парно - и така останаха октомври и април.
Всъщност проблемът не е в месеца, а в начина на гласуване - закрепостени сме към някакви списъци, секции, постоянни адреси. Изборният туризъм опорочи напълно удостоверенията за гласуване на друго място, електронно гласуване няма. С едно машинно решиха да експериментират и до ден днешен никой от ЦИК не излиза да каже успешно ли беше или не.
