Един призрак броди из България - призракът на колебаещия се гласоподавател. Всички партии са се съюзили за свещена хайка срещу този призрак - ГЕРБ и БСП, Местан и Сидеров, десните реформатори и левите националисти.
От този факт за партиите произтичат две неща: първо, критичното мислене е отрова за предизборната кампания и трябва да се игнорира. И второ - колебанието се лекува със страх.
Доскоро колебаещият се гласоподавател беше ценен ресурс за разместване на пластовете. По някаква превратна политическа логика, обаче, в последната кампания той се прекатегоризира във "вредител" на полето, върху което сеят предизборните щабове.
До такава степен, че му се поставят ултиматуми и му се вменява вина за всяка потенциална неудача на партия, народ, държава.
Без да иска - преди три месеца Бойко Борисов издаде сам стратегията си за атака на изборите - да му се молят да вземе властта.
"Искам да чуя "Ние доведохме до крах България, елате и я спасете". Тогава искаше да го чуе от политическите си опоненти в парламента, но скоро се оказа, че адресатът на посланието му е друг - избирателят. Онази неизвестна величина, от която зависи изходът от изборите.
Вместо да си правят труда да убеждават колебаещият се избирател, партийните агитки и говорители прибягват към заплахата като по-ефективно средство.
Най-запомнящите се събития в политическия живот за последната година и половина са свързани със страх - изборът на Делян Пеевски, разделението на про- и контра-протестиращи, парализата на парламента, бежанският поток и бездействието на МВР срещу фашизоидните прояви, разделението на -фили и -фоби по казуса с агресията на Русия в Украйна, кризата с КТБ, поведението на прокуратурата и ступорът на БНБ, бюджетната криза и предсрочните избори.
В гражданското съзнание последните месеци са период на електрошокова терапия срещу колективна тежка депресия.
Кампания с размяна на заложници
Ако трябва да съдите по медийните изяви на ГЕРБ кой е основният приоритет на партията за следващите 4 години в парламента, ще разберете, че това е: членството в Еврозоната (Томислав Дончев), образованието (Милена Дамянова), здравеопазването (Владимир Тошев), Северозападът (Петя Аврамова), спортът (Димитър Бойчев), развитието на туризма (Лиляна Павлова), запазването на най-ниските данъци в Европа (отново Лиляна Павлова), земеделието (познахте, Лиляна Павлова), пътната безопасност! (Красимир Велчев), и стабилното управление (Румяна Бъчварова).
За всекиго по нещо, и всичко, и нищо, поне нищо сигурно.
Стабилността е ключовата дума в кампанията на ГЕРБ, но позитивното послание си остава само за плакатите. Вместо това партията страхува активно със заплахата за "свредел на нестабилност", избори до дупка, дупка в бюджета и фатални последици при невъзможност за формиране на еднопартийно правителство.
В традицията на доброто старо време: Който не е с нас, е против нас. Всяка ръка - на крак.
Зима, криза, протести, банки под запор - за ГЕРБ идеалният сценарий би бил да повторят изборния резултат на СДС на Костов през април 1997 г., обаче без Костов. Огромен труд от кампанията се хвърля, за да се постигне онази обществена нагласа, при която избирателят ще си спомни отново емоциите от Виденовата зима, преди да влезе в тъмната стаичка.
Болката отляво
БСП отново се връща в любимото си състояние на опозиционен пост-управленски махмурлук. За БСП въпросът не е "къде сбъркахме", въпросът е защо електоратът няма класово съзнание.
Показателна е реакцията на Дора Янкова, която не разбирала защо суверенът не избира "според социалната си черга" и как така дори най-бедните квартали на Смолян гласували срещу левицата.
БСП се намира в положение, при което играта няма печеливши ходове. Обра негативите от финансовата политика на правителство, върху което нямаше контрол и чийто финансов министър агитира като кандидат на конкурентна партия, а най-доброто, което можеше да излъчи от собствения си експертен потенциал, се оказа Румен Гечев, остатък от печално известния кабинет на Жан Виденов.
Неслучайно не успя да извади позитив от казуса с банковата ваканция, изгубеното доверие не се връща толкова лесно.
След като не подейства магията на обещанието за 250 хиляди работни места, БСП заложи на сигурното - носталгия по социализма и заплаха със социална катастрофа, но от нова гледна точка. От левия избирател се очаква да гласува не с бюлетина, а със сметката за тока от зимата на 2012 г.
Страхуваме ли ви?
Предизборното поведение на ДПС винаги е било по интересно не с обещанията пред собствения електорат, а с посланията към противниковите симпатизанти.
ДПС владее до съвършенство изкуството на провокацията - подборът на дата за националните избори по мюсюлманския празничен календар, бетонирането на Делян Пеевски в бъдещия парламент като подигравка с едногодишните протести, привличането на Петър Чобанов, ген. Симеон Симеонов и Кристиян Коев-Флейтата и демонстрацията на висок наратив на майчин език с турския президент Реджеп Таип Ердоган.
По формулировката на Доган - ДПС не е готова да бъде първа политическа сила. Не заради слабата мобилизация, а защото функцията на балансьор е всичко друго, но не и отговорност.
Вместо да спре собствения си поход към властта, ДПС знае как да даде инерция на чуждата кампания. За справка - цели четири формации на национал-популизма имат шанс да влязат в следващия парламент.
Седем нюанса синьо
Реформаторският блок заплашва десния електорат, че за пореден път ще остане без политическо представителство, ако не направи поредния компромис със съвестта си в името на коалиция на изкуствено дишане.
Обратното броене за РБ започна от момента, в който Радан Кънев призна, че попадне ли в парламента, поведението на формацията ще бъде непредсказуемо. Само масовата кампания на индивидуални кандидати за преференциален вот служи за застраховка живот на Реформаторския блок.
Отново примитивното надделява над рационалното - към победа с "избори в изборите" и с протестен вот срещу омразния коалиционен партньор.
На партията - вярност, на народа - чиста вода
От поведението на партиите личи, че знаят много добре къде са проблемите. Няма начин да не е така, щом като ги идентифицираха още преди кампанията и продължават да ги експлоатират до последно.
Но пропускат най-същественото - задължение на политическия елит е откриването, предлагането и налагането на работещо решение на общия проблем.
Изместването на гледната точка от проблема е заместител на търсенето на решения. Ако проблемът са наводненията, разговорът за неразписаната отговорност на държавата и общините свърши в онзи момент, в който кандидат-депутати обуха гумените ботуши и още повече окаляха пространството с неизживяната носталгия по бригадирското движение.
Ако проблемът е изтърбушената здравна система, разговорът се подменя с дарение от държавната субсидия за болницата в Девин (като най-бърза асоциация с дразнителя "здравеопазване" по каналите на обществената нервна система).
Ако проблемът е политическата корупция и използването на четвъртата по големина частна банка като касичка за партийно инженерство, разговорът пропада в пропастта по разделителната линия едри/дребни вложители и наши/ваши катебейци, а решението се отлага за "рано или късно", което обикновено означава - никога.
А вместо медиите и интелектуалният елит да връщат разговора към проблемите, те се превръщат в инструмент за поддържане на аудиторията в постоянна аварийна готовност.
Така например, всеки разговор по темата за изборната подготовка започва от предпоставката, че вотът е изначално манипулиран, и завършва с ясно послание - държавата нарочно спи, мачът е свирен, съвестният избирател е будала.
Мъртви души, турски секции и костинбродски печатници - всичко е пунт и пластика.
Поне така казват по телевизора.
За илюстрация, на измамата се дава цифрово изражение - понеже в някакво изследване 5% от запитаните били обявили готовност да вземат пари, за да гласуват, бившият зам.-председател на ЦИК Михаил Константинов веднага направи сметка "на око", че това били 150 000 души. Понеже не всички си признавали (с което впрочем подлежат на наказателна отговорност), математикът закръгли потенциалните престъпници на 200 хиляди гласа. Не стига това, ами те вече били купени. По 50 лева на калпак.
Колко по-лесно е да замениш политическата формула със страх - от бедността, от дефицита (на ток, храна, и т.н.), от загуба на собственост и статут, от живота на заем и от лихвите, които се "завещават" на поколенията, страх от изолация/обезлюдяване, от разпад на общността, от загуба на идентичност, страх от държавата сама по себе си.
Страхът е силен мотиватор, много по-категоричен стимул от съзнателното осмисляне на политическите събития.
А в иначе неуслужливата памет на българина има толкова много преживян и унаследен страх, че без проблем може да задвижи предизборните кампании за следващите 100 години.
