Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Путин смекчава тона към Украйна с надежда за мир

Русия си е поставила за цел отмяна на санкциите, но задачата никак не е лесна Снимка: Getty Images
Русия си е поставила за цел отмяна на санкциите, но задачата никак не е лесна

Откакто през 2014 г. вълна от протести сваля от власт проруски ориентирания президент Виктор Янукович, държавните телевизии в Русия описват Украйна като благотворна почва за фашистки идеи и като държава, ръководена от "хунта".

В едно от предаванията си Първи канал например съобщава фалшивата новина, че в пристъп на кръвожадност украинските правителствени сили са разпънали на кръст 3-годишно момче.

Подобни фалшиви новини спомагат за достигането на безпрецедентни нива на омраза и докарват милиони телевизионни зрители в Русия до състояние на сляпа омраза, граничеща с транс.

Точно преди украинската революция на Майдана 69 на сто от руснаците казват, че са позитивно настроени към Украйна. Цифрата впоследствие спада до 26 на сто, според изследванията на основания в Москва тинк-танк, наречен Център "Левада". Затова и думите на министъра на отбраната Сергей Шойгу, че държавните медии са разклонение на въоръжените сили, не учудват никого.

Но по-рано този месец руският президент Владимир Путин заяви, че финансираните от Кремъл телевизионни канали трябва да смекчат тона към Украйна. Мнозина приеха оптимистично изказването му и видяха в него отказ от по-нататъшни конфликти с Киев.

"Не трябва да представяме нашите най-близки съседи - тази братска нация - в подобна неблагоприятна светлина", посочи Путин по време на ежегодните разговори на дискусионния клуб "Валдай", на които присъстваха както руски държавници, така и западни политически експерти.

Тогава президентът призна, че отразяването на събитията в Украйна от руските телевизии не е достатъчно коректно.

Коментарите на Путин са учудващи, но и подчертават стремежа към затопляне на отношенията между двете държави откакто Володимир Зеленский зае президентския пост през май месец.

През септември пък се случи друго дългоочаквано развитие в дипломатическите отношения между Москва и Киев, по време на което страните си размениха затворници, сред които бяха и задържаните моряци от Керченския пролив. След това на 1 октомври Украйна се съгласи да проведе избори в разкъсваните от военни конфликти източни региони, които се контролират от прокремълски сепаратисти.

Този ход може да сложи край на петгодишната война, в която загинаха над 13 хил. души, а други над 1 млн. напуснаха родните си места.

Путин също настоя за провеждането на избори като част от споразумение, подписано в Беларус от Русия, Украйна и представители на сепаратистите. Тогава преговорите бяха ръководени от Франция и Германия, а Кремъл отново отрече да е изпращал войници в Донбас. Русия настоява, че всички проруски военни са там на доброволни начала, въпреки доказателствата за обраното.

Руските телевизии промениха тона си към Украйна, още преди забележките на президента Путин.

Терминът "хунта" изчезна от речника им. На 15 септември например по държавните канали няма нито един репортаж, посветен на Украйна, в нито една от двете главни новинарски емисии.

Приоритетите се променят, казва Денис Волков, зам.-директор на Център "Левада". Той обяснява, че има желание за подобрение отношенията с Украйна и оттам - с Европа, заради евентуално отпадане на санкциите.

За тази цел е необходим прогрес по въпроса за Източна Украйна, а коментарите на Путин трябва да направят впечатление на западната аудитория, а не на руската.

Въпреки че Кремъл настоява, че американските и европейските санкции, наложени след анексирането на Крим през 2014 г., не вредят на руската икономика, мнозинството от руски бизнесмени са на съвсем различно мнение. Реалните разполагаеми доходи на руснаците намаляват с всяка година след въвеждането на санкциите.

Ако санкциите могат да бъдат отменени само чрез политически компромиси, Путин ще се опита да поеме именно по този път. В крайна сметка Донбас за него не е чак толкова ценен.

Сделката, договорена в Беларус, стана окончателно известна като "Формулата Щайнмайер", след като Франк-Валтер Щайнмайер, бившият външен министър на Германия, я предложи за първи път през 2016 г.

Съгласно нейните условия двете "народни републики" в региона на Донбас ще получат статут на самоуправление след избори. За прозрачността на вота ще следят международни наблюдатели.

Сделката също така предвижда изтеглянето на военните сили и на двете страни, както и Украйна да си възвърне контрола над границата си с Русия.

Малко или много Путин иска нещата да се движат точно по "Формулата Щайнмайер". Планът на президента така или иначе никога не е включвал окончателно анексиране на Донбас. Целта е дестабилизиране и децентрализация на Украйна, като по този начин правителството в Киев бъде принудено да се ръководи от насоките на Москва.

Заповедите на Путин към шефовете на телевизиите да намалят агресивната реторика отчасти са и стремеж руснаците да бъдат подготвени психологически за реинтеграция на Донбас обратно в Украйна.

Той иска да изпрати ясен сигнал, че Украйна не е Адът на земята, за какъвто доскоро беше представяна. В крайна сметка никой няма да е съгласен Донбас да бъде реинтегриран в Украйна, ако страната представлява неконтролируема сбирка на неонацисти. Сега Украйна трябва да бъде представена като страна, съвсем различна от ерата на Майдана.

Въпреки че и в Киев, и в Москва изглежда са решени на потушаване на напрежението, пътят към разрешаването на конфликта в Донбас няма да е лесен.

Според независимите политически анализатори Кремъл ще продължи с опитите да упражнява контрол над региона чрез подставени лидери и манипулации на изборите. Сделката с Русия предизвика недоволството и на националистите в Киев.

Лидерите на сепаратистите също предупредиха Зеленский, че изборите ще се проведат според техните условия и се заклеха, че няма да разхлабят хватката си върху руско-украинската граница. "Трябва да сме реалисти", посочва Алексей Чеснаков, бивш член на кремълската администрация, който продължава да съветва руските власти по въпросите за Украйна.

Според него в крайна сметка Украйна ще има символичен суверенитет над Донбас.

А и все още има десетки начини, по които плановете на Кремъл могат да се объркат. Миналия четвъртък Зеленский обвини Русия, че не полага достатъчно усилия за изтеглянето на сепаратистите от източния регион преди планираната среща на върха.

Юрий Ушаков, топ съветникът по външна политика на Путин, побърза да обвини Украйна за същото. Тази словесна престрелка не беше достатъчна, за да прекрати процеса на помирение, но е зловещо полъх в опитите за примирие.

От коментарите на Путин насам руските държавни телевизии излъчват материали за Украйна, но в тях се усеща малко, ако не и никаква от предишната истерия като от роман на Оруел.

Но всичко това може да се промени много бързо, ако зараждащият се мирен процес се срине или ако западните санкции към Москва се запазят.

Засега положителният подход към Украйна е по-полезен за Кремъл от отрицателния. Само че ако той не сработи - Украйна отново ще бъде представена като враг и то по възможно най-циничния начин.

Най-четените