Когато се говори за лошите банки и добрите хора, в България обикновено става въпрос за това кой от кого е взимал заеми, които не иска или не може да върне.
След финансовата криза на банките в цял свят се гледа като на необходимо зло. Зло, което правителствата спасяват с парите на данъкоплатците без всякакво колебание.
Да вземем за пример Кипър. Там банковият сектор е по-голям от цялата останала икономика. Кипърските банки загубиха милиарди от преструктурирането на гръцкия дълг в началото на миналата година. Така фалитът на Гърция - няма друго име за това, когато кредиторите са принудени да отпишат заемите, които са дали, доведе и Кипър до състояние на неплатежоспособност.
Големият проблем обаче е, че ако вложителите решат да изтеглят спестяванията си от кипърската банкова система, те няма да могат да го направят, защото в системата няма достатъчно наличен капитал. Това обаче би било проблем на всяка една банкова система в света, включително и българската. Всъщност съществуването на банките се основава на доверие. И това доверие е една от големите движещи сили за глобалната икономика през последните няколко века.
Дълго време в християнския свят лихварството е окачествявано като каноничен грях. Така с този бизнес се препитават само нехристияни и най-вече евреи. Всъщност и според юдаизма лихварството е греховно занимание.
Така тези, които се занимават с него, са принудени на практика да живеят извън обществото. Въпросният исторически период, случайно или не, съвпада с т.нар. "тъмни векове". А началото на Ренесанса съвпада с първите опити за осъществяване на банкова дейност в градовете държави на днешна Италия.
Защо банките са толкова важни за икономиката? Причината е в паричните потоци. Тяхната скорост има по-голямо значение за цената на капитала от сумата на парите в обращение. Още през Средновековието възможността даден търговец да получи парите от една сделка веднага, вместо да чака тяхното пристигане с обратния товар, дава огромен тласък на бизнеса. Освен това достъпът до заеми позволява на бизнеса да инвестира дори когато икономическата конюнктура не е добра.
През XX век, в началото в САЩ, а по-късно и в цял свят, банковите услуги започват да се насочват все повече към обикновените хора и дават огромен тласък на потребителското търсене и икономическия растеж.
Когато банковата система на дадена страна не работи добре и икономиката спира. Бизнесът трябва да разчита на печалбите си за инвестиции и плащания. А печалбите не са равномерни през цялата година, тъй като върху продажбите влияят множество външни фактори.
Така плащанията към доставчици и кредитори започват да се бавят, инвестициите се отлагат, съкращават се работни места. Последното пък кара потребителите да се чувстват несигурни, да спестяват и да търсят по-малко заеми. И натискът върху банковата система се засилва.
Българската икономика в момента се намира близо до дъното на тази спирала. Анализаторите на най-голямата банка в България - "УниКредит Булбанк", през февруари прогнозираха, че нетната печалба на банките в страната ще намалее със 17% през тази година. Те очакват възстановяването на банковия сектор да започне едва през 2015 г. Тогава възвращаемостта на капитала ще надхвърли цената му за първи път от 2008 г. насам.
В много от развитите страни лихвите са близки до рекордно ниски нива. Останалите индустриални държави са в криза. България се намира някъде по средата. От една страна лихвите по кредитите са сравнително високи, а с таксите и обезпеченията, цените на заемите стават твърде високи за бизнеса и потребителите.
От друга страна държавата е фискално стабилна. Публичният дълг е нисък - под 20% от брутния вътрешен продукт, по данни на Европейската централна банка. Номиналният размер на външния дълг на държавата е бил 3.6 млрд. евро към края на януари, по данни на Министерството на финансите, докато вътрешният е възлизал на 2.6 млрд. евро.
Тук се забелязва и влиянието на валутния борд. Основният лихвен процент на централната банка е 0.01 на сто. Това обаче по никакъв начин не влияе на цените на заемите, защото ОЛП не е лихвата, по която БНБ оперира на паричния пазар.
Средните лихви по новите кредити в България са около 8% за бизнеса и около 10% за домакинствата или повече от два пъти над тези в Германия. А таксите на банките и изискваните нива на обезпечения също са по-високи в нашата страна.
Това се дължи на факта, че делът на лошите и преструктурирани кредити в българската банкова система е над 22%. Като 17% са заемите, просрочени с повече от 90 дни. Според прогнозата на "УниКредит Булбанк" те ще започнат да намаляват по-бързо чак през 2015 г., като свеждането им до нива под 10% ще отнеме години. Това означава, че до края на това десетилетие едва ли можем да очакваме бум на кредитирането в България, а следователно и силно ускоряване на икономическия растеж е малко вероятно.
Съвременният бизнес работи на кредит. Повечето предприятия създават заетост през цялата година, тоест имат постоянни разходи, независимо от приходите. Когато кредитирането е затруднено, фирмите започват да ограничават разходите, което засяга първо инвестициите и работните места, а в последствие и плащанията към бизнес-партньорите и доставчиците.
Така, на фона на фискално стабилната държава, бизнесът е силно задлъжнял, до нива, които говорят за икономическа криза. Дълговете на предприятията към края на миналата година към нерезиденти и банките са възлизали на общо над 45 млрд. евро или 120% от БВП.
А според БСК, към края на 2011 г. междуфирмената задлъжнялост в страната е достигнала близо 30 млрд. евро. Тази сума едва ли е намаляла през миналата година с оглед на по-бавния растеж на икономиката и кризата на вътрешното потребление. Тоест, задълженията на бизнеса възлизат на около 200% от БВП.
Държавата има твърде малко средства да разреши този проблем в условията на валутен борд. Тя не може просто да започне да печата пари. Инвестициите в инфраструктура не са решение, защото от една страна са твърде малко - около 1 млрд. лв. в бюджета за тази година, ако се изключат европейските фондове. А от друга, този тип инвестиции създават само временна заетост, както за бизнеса, така и за работещите.
Европейските фондове също не са достатъчни. През 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в България надхвърлиха 9 млрд. евро. По предварителни данни на БНБ, през миналата година ПЧИ са били 1.3 млрд. евро. За 7-годишния период до 2014 г. общата сума по еврофондовете е около 7 млрд. евро. Парите от Европейския съюз са предназначени да подпомагат, а не да движат икономиката на страната.
За да се ускори темпът на растеж на БВП над 2% годишно и българската икономика да излезе от стагнацията, са необходими повече инвестиции, което означава повече и по-евтини кредити за бизнеса.
Как може да стане това? През изминалите няколко години БНБ направи твърде малко, за намирането на решение на системната криза в банковия сектор. Капиталовите изисквания за българските банки са по-високи от тези в еврозоната. Достъпът им до ликвидност е ограничен. А нивата на лошите кредити са устойчиво големи. В случая проблемните задължения са като тапа, която запушва капиталовите потоци.
Банковият сектор не може да отпише над 10% от кредитните си активи без да предизвика вълна от недоверие сред вложителите и инвеститорите. Ето защо отписването на лошите заеми върви бавно. За това допринася и мудната система на правораздаване в България.
В същото време банките търсят начин да ограничат ефекта от кризата в нови продукти. Такива са кредитите с променливи лихвени проценти и гратисен период, които се предлагат масово на потребителите в България през последните години.
Трябва да е ясно обаче, че подобен вид кредитни продукти носят по-висок риск, както за банките, така и за потребителите. България и Румъния остават единствените страни в ЕС без закон за индивидуалния фалит, което прави банките и техните клиенти неравнопоставени по отношение на риска. А кредиторите трупат рискови активи с падеж през следващите години.
Тапата на лошите заеми трябва да се махне. Един добър начин за това е създаването на "лоша банка", която да придобие голяма част от проблемните задължения в банковия сектор. Това може да стане със заем на стойност 1 млрд. лева - сума, която по никакъв начин няма да повлияе на фискалната стабилност на страната.
С тези 1 млрд. лева могат да бъдат изкупени 70-80% от кредитите с просроченост над 90 дни или неликвидни активи за над 5 млрд. лв. Ефектът ще е освобождаване провизии за близо 1 млрд. лева, незабавен спад на цената на риска с над 1% и намаление на исканите обезпечения от бизнеса. Кредитирането ще се отпуши и икономическият растеж ще се ускори още през тази година.
Готова ли е държавата на подобен ход? В рамките на служебното правителство той няма как да се осъществи, защото е необходима корекция на фискалната рамка. От друга страна, БНБ до момента показва консервативен подход и нежелание за реформи, въпреки кризата.
През 1997 г. България се измъкна от блатото на хиперинфалцията с решителни промени в регулациите на банковия сектор, въвеждане на валутен борд и активна политика по дълга. Сега също е време за действие, но политиците се чувстват удобно в статуквото и предпочитат безопасността на изчакването, пред риска на реформите. Изчакване, което може да струва на страната десетилетие на стагнация.
