Суони Хънт е бивш посланик на САЩ в Австрия и е основател на програмата "Жените и публичните политики" в школата по държавно управление "Кенеди" към Харвардския университет.
Хънт е и основател на Seismic Shift, инициатива за увеличаване на броя жените на високи политически постове. Ето и нейните разсъждения около кампанията за президентските избори в САЩ.
* * *
След обезсърчаващо представяне в първичните избори на САЩ, в четвъртък миналата седмица Елизабет Уорън от Масачузетс оповести края на кандидат-президентската си кампания.
Сега вече има само една жена, която участва в надпреварата за най-високия пост в САЩ - жена, която според всички социологически проучвания няма практически шансове да спечели.
През 2007 г., когато Хилъри Родъм Клинтън за първи път оповестява, че "Ще участвам и ще се боря за победа", тя вдъхва надежда у всички, които мечтаят за политическо равенство.
Тя има амбициите, че жена може скоро да стане президент на САЩ.
Непосредствено след кандидатурата на Клинтън през 2016 г. и поражението й от Тръмп, когото мнозина възприемат като фрапиращ женомразец, безброй жени се кандидатират за високи постове.
Гледката на шест жени от Демократическата партия, които се включват в надпреварата за президент, този път изглежда обнадеждаващо, както посочва Хънт.
Да, писателката Мариан Уилямсън и дамата от конгреса Тулси Габард от Хавай не изглеждат особено перспективни кандидати за мнозина, а причините са различни.
Извън тях остават четири висококвалифицирани жени в надпреварата - Уорън, сенатор Ейми Клобурач от Минесота, сенатор Кирстен Гилибранд от Ню Йорк и сенатор Камала Харис от Калифорния. Така шансът жена да спечели кандидатпрезидентската надпревара през 2020 г, практически изчезна.
Какво се случи?
Според някои експерти няма никакво съмнение, че роля в случващото се играе и сексизмът.
Често се случва тези жени да бъдат оценявани по невъзможни стандарти по отношение способността им да бъдат президенти, да бъдат избираеми или просто да бъдат харесвани. Всъщност, за много от жените кандидати тези три характеристики се изключват помежду си.
Жена, която изглежда грижовна (тоест се харесва на мнозина), плаща висока цена.
Гилибранд избра да възприеме по-мек подход като носи рокли вместо строги костюми (с панталон), които носят конкурентките й. Извън чистата визия, тя заложи на проблеми, които са по-открито насочени към жените от тези, върху които се фокусираха нейните съперници.
Или да вземем Харис.
Дали нейната смелост, която щедро демонстрира, например при конфронтации с вицепрезидента Байдън по расовите въпроси, я направи недостатъчно харесвана за избирателите? Защо тя, подобно на Гилибранд, нямаше успех в привличането на подкрепа?
Извън битови проблеми с организацията на кампанията, какви невидими сили й попречиха? Харис не само беше чернокож кандидат; Обама вече проправи този път. Тя беше чернокожа жена.
С развитието на кампанията Уорън и Клобучар се утвърдиха пред своите симпатизанти като влиятелни и подходящи за президент и в очите на същите тези симпатизанти със сигурност задминаха повечето мъже в надпреварата. Съответно "New York Times" подкрепи не една от тях, а и двете.
Но към този момент Уорън вече бележеше спад в социологическите проучвания. Някои оспорваха нейната способност да пребори президента Доналд Тръмп, което подхранваше съмненията в нейната избираемост.
В Невада, Уорън привлече вниманието към безизходната ситуация, пред която е изправена като жена политик: "Ако се оплакваш от това, значи хленчиш", каза тя. "А ако не се оплакваш от това, останалите жени си мислят: 'На коя планета живееш?'. И така се оказваш по средата между тези две крайности."
Клобучар избра подхода да подчертава, че се бори за поста на база качествата си, не пола си, въпреки че все пак несъмнено би се гордяла да бъде първата жена президент.
Тя разкритикува сексизма, когато коментира по време на един от дебатите, като визираше бившия кмет на Саут Бенд Пийт Бутиджидж и подчерта, че жена кмет на малък град не би успяла да заеме мястото, което той имаше в надпреварата.
Беше ли това хленчене?
Въпроси като този, дори когато се изричат в привидно неутрален контекст, са доста "хлъзгави". Те намекват, че жените трябва да полагат двойни старания не само да бъдат силни, но и се налага да го правят по начин, който е визуално привлекателен.
Може би в стремежа да бъде харесвана от избирателите, Уорън в Instagram видео извади бира от хладилника, докато неформално говореше в кухнята си.
Иронията според нея е, естествено, че най-отблъскващият президент, който сме виждали, пребивава в Белия дом, опетнен от корупция, измама, алчност, аморалност - място, отчаяно нуждаещо се от жена, която да разчисти Авгиевите обори.
Да, наблюдава се и напредък, посочва Хънт.
Жените съставят около една четвърт от гласуващите членове на 116-я Конгрес на САЩ, рекордно голям брой (макар че жените и в двете камари са предимно демократи).
Като се има предвид, че преди 100 безкрайни години американските жени получават правото да гласуват, трудно е да се осмисли фактът, че все още предстои те да заемат мястото си зад бюрото в Овалния кабинет. Може би през 2020 г. ще видим жена-вицепрезидент. Това би било напредък, но не напредъкът, от който САЩ се нуждае за истинска представителна демокрация.
В книгата си "Какво се случи" Хилъри Клинтън си спомня история, която Дейвид Фостър Уолъс разказва в речта си при завършването на випуск 2005 г. в колежа "Кениън". Две млади риби плуват, когато по-възрастна риба идва към тях, кимва и казва: "Привет, момчета. Как е водата?"
Младите риби безгрижно продължават да плуват. В крайна сметка едната поглежда другата и пита: "Какво е вода?"
И все пак, пише Хънт, сексизмът беше фактор в първичните избори на Демократическата партия тази година.
Според нея трябва да дойде ден, когато американците могат да гледат резултати от избори, без да си казват: "Трябва да направим нещата както трябва следващия път."
В крайна сметка демокрацията, която имаме, казва авторката, е тази, която създаваме сами. Ако перифразираме Шекспир, не е в нашите звезди вината, а в нас самите.
Защото НИКОГА няма да имат жена за президент! Защото не са малоумни, и защото политическата коректност и демагогията, са предназначени за тълпите наивници, защото това е фасадна демокрация! Ето затова!
Черните в САЩ мечтаеха десетилетия да има чернокож президент и кво? Обама изкара два мандата. Нещо да се е променило?
Сетих се за приказката, за кума лиса и гроздето. Дори и да има доза сексизъм сред причините, тя е пренебрежимо малка.
Защото имат само една кандидатка, и то без реален шанс да спечели първичните, а и самите избори? За мен по-интересен е въпросът °Защо и на този път САЩ няма да имат президент, който не е навършил пенсионна възраст?"
А за чий им е на американците президент жена?
>Нещо да се е променило? Много неща се промениха. Най-очевидното е ACA, който е огромна стъпка напред за САЩ. А ти, както е типично за всеки обикновен неинформиран глупак, бъркаш собственото си незнание за нещо с несъществуването му. >биологически обусловено Хахахаха.. да, забравих за другите глупаци, които все още използват оборени преди век псевдонаучни аргументи. Да, наистина c'est pas vrai, че на жените "биологически обусловено" им липсват необходимите за лидер качества. Това са просто допотопни предразсъдъци, които глупаци като теб продължават да представят като "наука". Съвсем не казвам, че няма биологически обусловени разлики между половете - има купища такива разлики. Но далеч не всичко, което би ти било удобно да е заложено в гените, за да се чувстваш привилегирован по рождение заради пола си, е всъщност такова.
Имам предвид - какво се е променило за негрите. Масово са излезли от гетата? Нямат повече нужда държавата да ги пази от омразата на белите? Далеч съм от мисълта, че някой може да управлява два мандата без да въведе някакви ( добри или лоши ) промени в страната си. Между другото тази стъпка е и доста критикувана. Но тук въпросът изобщо не е в това дали Обама е бил добър държавник, а в разминаването с очакванията на тема "цвят на кожата" с реалността на политиката. Тоест в нищожността на подобно въжделение...Същото е и с пола. Ако една жена е най-добрият кандидат за президент, то и това, че е жена няма да има никакво значение, зощото хората наистина ще разбират това. Между другото, аз не се занимавам с обиди. Странна ми е нуждата от подобно нещо в дискусиите.
Този форум вече прелива от информирани и неинформирани глупаци. Хайде спрете се малко, не пишете, а само слушайте, какво ви казва най-мъдрият между нас. Точно така, този със зелените ботушки.
Споко. След 2-рия мандат на Тръмп на американците може да им писне от сексисти и шовинисти и да изберат жена. Ама не някоя хищна, като хиларито и кондолиса. Не знам накъде клони Упи Голдбърг, но Опра Уинфри е твърдо анти Тръмп. Бих заложил на нея.
>какво се е променило за негрите Да очакваш, че дълбоки, систематични социални промени ще се случат за по-малко от поне едно поколение, ми се струва брутално наивно. Но 8те години на Обама като президент определено съществено ускориха тези процеси в американското общество. Не знам доколко това е видимо отвън, но отвътре е повече от очевидно.
Има истина "По природа, мъжете са безразлични един към друг, докато жените са естествени врагове помежду си." - Туй не съм го казал аз, а Шопенхауер.
>средния, обикновен и нормален човечец, се явява едновременно и най-масовия гласоподавател Средният, обикновен и нормален човечец, който е и най-масовият гласоподавател, се явява едновременно и доста глупав, необразован и пълен с предразсъдъци и суеверия. Най-малкото, все пак, точно половината от хората са с двуцифрено IQ, по конструкция на самия коефициент. >Туй не съм го казал аз, а Шопенхауер Позоваването на авторитет е доста инфантилна логическа грешка. А и да цитираш нещо, което вероятно по замисъл изобщо не е имало буквалния смисъл, който твоят ограничен ум единствено може да прочете, не представлява дори бегло строен аргумент.
deowin | 09.03.202021:23 Позоваването на авторитет е доста инфантилна логическа грешка. ------------------------------------------------------------------------------------------ Аха, да споменеш какво някой е мислил по даден въпрос противоречи на законите на логиката.
Между другото, бате Бойко, в България, масово го избират дамите. няма да се учудя ако и Тръмп се крепи на гласовете на американките.
>летвата е ниска Като се има предвид сегашния президент, горното е колосален understatement. Също, бих спорил, че кандидати като Уорън, Клинтън и дори Харис, са съществено по-добре подготвени за такава позиция, отколкото Байдън. Чел ли си в детайли политическите платформи на Клинтън и Уорън в официалните им сайтове? А може би е редно, защото иначе съдиш годността им буквално само по външни признаци - пол, чар, възраст, дар слово, а това е брутално повърхностно. По отношение на конкретни политики и управленческа визия Байдън е напълно гол - най-същественото, което обещава, е спокойствие и връщане на нормалността. Платформата на Сандърс е просто многословие на тема "лошите богаташи от горния 1%" и пожелателно мислене относно какво би искал да направи с парите им, макар че нито биха му стигнали, нито би успял да прокара и 5% от предложенията си през щатския конгрес - нито през демократите, нито през републиканците. >да споменеш какво някой е мислил по даден въпрос противоречи на законите на логиката Съвсем не. Да кажеш какво бил казал някой с популярно име под презумпцията, че щом го е казал известен човек, значи е напълно вярно в буквалния му прочит, което ти е нужно в момента за подкрепяне на твоята иначе напълно неаргументирана хилава позиция - това е логическа грешка. Тоест, това е логическата грешка, която направи и ти. Ситуация, в която твоето вметване би изглеждало уместно и коректно, би била, например, ако преди това беше станал въпрос именно за това какво Шопенхауер или по-популярните философи от германската школа са изричали по темата. Не ставаше въпрос за това. Съответно, използването на името на Шопенхауер е учебников пример за позоваване на неговия авторитет.