Този текст не е това, което е.
Този текст трябваше да калкулира цифром и словом колко ще излезе сметката за собственото ни безсилие, колко ще се увеличат лихвите на потребителските и ипотечните кредити заради бомбата КТБ, колко ще струва неизбежния държавен дълг, с който дружно ще платим сметката, каква е стойността на данък прищявка на "инструмента, който раздава порциите", и колко обидно ниска е цената, на която е готов да се продаде евтиният политически елит, който се препира през няколко месеца в изборната центрофуга.
Този текст щеше да установи, че за втори път рамките на няма и 20 години позволихме да бъдем колективно ограбени в особено големи размери. Щеше да ви обясни колко далеч сме от момента, в който ще осъзнаем къде грешим.
Но от това няма никакъв смисъл.
Много по-просто би било да прочете двете истински големи новини от днешния ден: в един паралелен свят хората са готови да платят 5000 долара, за да се насладят на удоволствието да гледат на живо демонстративната среща между 23-годишния Григор Димитров и Роджър Федерер в "Мадисън Скуеър Гардън" - позиция, която Григор си извоюва с талант и труд.
Още нещо - в един паралелен свят четирима млади българи от Telerik за 12 години създадоха легален, стабилен и иновативен бизнес, осигуриха работа на над 700 души, откриха собствена академия за обучение на специалисти и спечелиха доверието на клиенти като NASA, Boeing и Intel. Днес постижението им беше оценено на 263 млн. долара.
Ето това е другият наш възможен живот. Животът, в който работиш здраво и печелиш здраво, в който парите не са цел, а средство. Живот, в който преследваш мечтите си, развиваш собствените си умения, правиш грешки, поправяш ги и вървиш напред. Живот, в който променяш средата и вдъхновяваш промяната.
Коя е новината на деня - това е въпрос на избор.
От него зависи дали да продължим да тъпчем в лепкавата кал на ежедневния си непукизъм, който ни кара да се примиряваме с колективната си неспособност да живеем с правила и ценности, примиряваме се с чалгата с национално покритие, с батките и кифлите, с мутрите и силиконовите принцеси, с "успелия мъж на 33" и митологизирания му "патрон", на когото явно или тайно всеки среден тарикат мечтае да прилича.
Един ден ще осъзнаем разликата. Но първо ще си платим сметката.
Векика и много точна статия! Браво.
Някак си е некоректно да даваш пример за успех единични случай, най-малкото щото не всичко имат данните на Григор и АйКю-то на младежите от „Телерик“. 99 на 100 от хората не са такива и никога няма да бъдат, което не пречи да им наложим един начин на живот, изгоден най-вече за онзи 1% от населението на света, който държи 99% от световния капитал. Да тичат до гроб с все сили подир моркова. Аз пък не ви искам „правилата и ценностите“, ако те се заключават в „работиш здраво и печелиш здраво“. Като толкова ви харесва да работите – ей ги де са Щатите. Ще си работите по 12-16 часа на ден шест дни в седмицата, плюс час-два в неделя, щото шефа и тогава се отбива до работата, пък не върви щом той ходи, ние да не прескочим също. Ще си дебелеете на воля и ще гълтате хапове за отслабване, ще си страдате от депресия и ще си плащате на психоаналитик да ви лекува… Изобщо невероятен живот … в Матрицата. Разбира се, при този начин на живот, никога няма да ви остане време да прочетете нещо по-сложно от „50 нюанса сиво“, пък в по-сложните книги пише едни такива неща: „Всеки, който няма поне 16 часа на ден за себе си, е роб, независимо дали работи банкер, държавник или каквото там си изберете.“
>Аз пък не ви искам „правилата и ценностите“, ако те се заключават в „работиш здраво и печелиш здраво“ Авторката, според мен, съвсем не цели да отнема твоето (или на когото било) право да си лежиш на едната кълка по цял ден и да хейтиш в нета. Или каквото там друго правиш, което не попада в нежеланата за теб категория "работиш здраво и печелиш здраво“. Според моя прочит, авторката просто се опитва да каже, че за държавата, в която искате всички да живеете, са необходими такива правила и ценности. А ти си просто от тези 90% от българите, които хем не искат да работят здраво (нищо лошо - всеки има право на избор на ценности), хем обаче искат да живеят в уредена държава. За уредена държава трябва здрава работа. Сори. >ей ги де са Щатите. Ще си работите по 12-16 часа на ден шест дни в седмицата, плюс час-два в неделя. Ще си дебелеете на воля и ще гълтате хапове за отслабване, ще си страдате от депресия и ще си плащате на психоаналитик да ви лекува Предубеждения, предубеждения, предубеждения.. Както аз, така и поне 90% от българите, които познавам в САЩ, работим нормални часове (8-10 на ден), 5 дни в седмицата. Работа дистанционно от вкъщи и гъвкаво работно време са стандартни предимства в почти всяка американска фирма, в която естественото на работата го позволява. ИТ компаниите в САЩ забравиха за работното време от 9 до 5 още в началото на 90те. В България това все още е стандарт, заедно с регламентирана обедна почивка, плюс куп други неудобства като камери на работа, следене на интернет трафик и кои приложения ползваш кога, ограничения. Никой не дебелее. Тоест, не повече, отколкото дебелеят хората където и да било. Всъщност, приятелите ми тук са значително по-спортни типове, хранят се по-здравословно, и имат по-добър баланс между работа и личен живот, отколкото приятелите ми в България, повечето от които се ожениха, разплодиха, затлъстяха (често могъщо), и за тях "туризъм" означава да отидат с колите до хижа, да се напият като свине и на другия ден да се върнат. Да, има изключения. Такива изключения сред българите в България са правилото сред тези в САЩ. Не познавам някой, който гълта хапове за отслабване. Познавам такива, които се опитват да отслабват. Осезаемо по-голям процент такива са сред тези в България. Депресията е много, ама много по-разпространена в България. Абсолютно убеден съм, че нивата на клинична депресия в България са в пъти по-високи от тези в САЩ. Негативизмът, който се лее охолно сред българсокото общество, и в която всеки завърнал се в България потъва мигновено и адски осезателно, е невъзможен за игнориране. Това, че българите не са свикнали да ходят на специалисти, е всъщност само тъжен факт. Депресията е болест като всяка друга и е нужно да се лекува. Ако болните не ходят на лекар, или ако не желаят да приемат факта, че са болни, защото в изостанала България стигмата, свързана с психичните болести, има гигантски и непреодолими размери, това далеч не означава, че не са болни.
споделено от прасето за негови хора: "...приятелите ми в България, повечето от които се ожениха, разплодиха, затлъстяха (често могъщо), ... , да се напият като свине . "