Първият вот на недоверие срещу кабинета "Орешарски" заприлича на бърз обяд с недоядени кебапчета. ГЕРБ манифестира своя глад за власт, поръча вота с известни колебания, дойде уреченият час .... но бившите управляващи не седнаха на масата. Нямаше кворум.
Кебапчетата изстинаха. Оставиха ги да отлежават евентуално за следващия ден, докато Бойко Борисов се хвалеше, че е победил, защото е накарал всички да съзрат всеизвестното - "Атака" и В.С. крепят кабинета.
Отвъд този алогически конструкт на днешното управление, който се прояви отчетливо още преди то официално да положи клетва, има една друга неизвестна, чийто екзактен отговор никой не е дал.
Не, въпросът не е "Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?" (макар че това винаги трябва да се пита). Въпросът е защо ГЕРБ и ДПС са си толкова близки?
Първо, защото самият Борисов на няколко пъти похвали Ахмед Доган като изключителен, обигран и най-добър политик на прехода. Единственият (му) достоен противник.
Второ, защото Борисов забрави уж кроения от БСП и ДПС план да бъде убит в ареста, след като Пеевски стане шеф на ДАНС, провъзгласявайки го почти за жертва, която сложили насила в службата, за да върши черната работа. Той обаче предусетил капана и сам се отказал.
И така, ГЕРБ реши да атакува правителството не заради сектор "Сигурност", а заради .... Министерството на инвестиционното планиране. За него продължава да се говори в бъдеще време. Ако някой не помни - то бе създадено, за да поеме големите инфраструктурни проекти.
Това е министерството, срещу което в БСП се надига ропот, защото се смята за ООД-то на ДПС. Справка - последното назначение за зам.-министър е на Джейхан Ибрямов, бивш лидер на младежкото ДПС, политолог от НБУ и кинезитерапевт от НСА. Това не е никаква "калинка", а политическо назначение в "политико-експертното правителство", защити го Лютви Местан.
И затвори страницата, както я затвори и с Делян Пеевски. А ГЕРБ изневиделица тръгнаха точно там да ровят и да свалят правителството.
И ето, те показаха що значи интровертност на духа (по министъра на спорта и синтаксиса Мариана Георгиева), проваляйки собствения си вот на недоверие. Подобно на Георгиева, избирателят също се дозира с провали. Направо предозирахме. А кебапчетата вече не стават за ядене.
Несъществуващи дебати, за илюзорен вот по повод на несъществуващо министерство. И сега ако кажете, че това не пасва на нашата сюреалистична политическа реалност ще си изкривите душата! От всички страни са се струпали едни изкустни, но и неразбрани политически художници (някои не само политически ъхъм), обаче публиката куца - все иска да вижда герои, светци на икони - абе такива простички неща - некъф реализъм, ако може. Чудя се тая публика сега как си извърта въртилото, та отново да оцени абстрактното иузкуство на кумира си като поредния реалистичен шедьовър. Ще кажете, че е нездрав интерес към мисловния процес на психично затруднени хора и ще сте прави, ама кво да ме прави човек ...