14 юли, понеделник. Площад "Независимост" пред президентството е окупиран от журналисти, очакващи новините от спешните консултации, свикани заради кризата с КТБ.
Малко преди 14 ч. пред входа на сградата пристига син служебен автомобил, а от него слиза Сотир Цацаров.
При опита на главния прокурор да влезе в сградата, обаче, се случва нещо странно - вратата на президентството заяжда. Охранителят му прави няколко опита да преодолее препятствието, но напразно. Телевизионните камери излъчват на живо конфузните му напъни, докато най-после входната врата поддава.
Дано главният прокурор не е суеверен.
Ако стените можеха да говорят
Тази неволна ситуация центрира вниманието върху по-сериозния въпрос за ролята на прокуратурата в събитията, довели до нуждата от кризисните преговори в президентството.
На пръв поглед, самата покана за участие на главния прокурор в политически консултации за финансовото състояние на държавата е достатъчно учудваща. Но ако се проследи хронологията на събитията през последните месеци - в присъствието му няма нищо чудно.
Предполагал ли е Сотир Цацаров в какво се забърква, когато подаде кандидатурата си за главен прокурор? Ако се съди от показанията на Цветан Цветанов - би трябвало всичко да му е станало ясно почти веднага - при срещата с вътрешния министър в присъствието на опозиционния депутат / следовател / медиен магнат Делян Пеевски.
Камъкът в държавното блато беше хвърлен през февруари тази година, когато двама от участващите във въпросната среща изненадващо изнесоха личните си отношения пред публиката и заплашиха да повлекат всичко след себе си. А Сотир Цацаров първи усети как почвата се срива под краката му.
Точно две седмици по-късно получи спасителен пояс, при това от неочаквана посока.
"Някой, ако си мисли, че прокуратурата е длъжна..."
На 25 февруари няколко души от групата "Протестна мрежа" завеждат в прокуратурата сигнал за предполагаема организирана престъпна дейност на три лица - Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков.
В писмото се иска обвинението да разследва данните за сериозно разминаване между декларираните доходи и реалното материално състояние на депутата от ДПС, за съмненията за търговия с влияние чрез медиите на майка му, за незаконно кредитиране от страна на КТБ, свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев и за съмнителния произход на партийното финансиране на "България без цензура" на Николай Бареков.
Още на следващия ден сигналът е насочен към отдел "Специализиран" на Върховната касационна прокуратура, а на НАП е възложено да извърши пълна данъчна ревизия на тримата.
"Изпратени са постановления за възлагане на проверка до всички компетентни органи. Изпратено е дори постановление, в което трябва да даде отговор за незаконно поставени пътни знаци на улиците, на които те живеят", докладва пред журналистите Цацаров, за да покаже пълната ангажираност към получените обезпокоителни сведения.
Вероятно и в най-смелите си очаквания подателите на сигнала не са предполагали колко сериозно ще се отнесе държавното обвинение към представените от тях данни. Не за друго - просто сигналът е документирал обществено достъпна информация, изводите от която са публична тайна от години.
Още по-любопитно е, че следствието се концентрира главно върху един от уличените участници в схемата - Цветан Василев. Спрямо него Сотир Цацаров не се колебае да демонстрира цялата строгост на закона, че и нещо повече.
От КТБ веднага реагират срещу прокурорското разследване и правят пророческо предупреждение: "Проверката за законосъобразност на дейността на банките в България е отговорност на регулаторния орган БНБ и на одитиращи дружества. Да се вмени подобна отговорност на Прокуратурата би значело да се криминализира кредитната и банкова дейност като цяло".
Главният прокурор обаче отминава протеста с мълчание.
На 11 март вече става ясно, че Цветан Василев е внесъл насрещен сигнал срещу "Протестна мрежа" - с обвинение, че деянието им "разкрива белезите на престъплението набедяване, наказуемо от НК". В специално съобщение, публикувано на сайта на КТБ, банкерът твърди, че възнамерява да се възползва от правото да защити името си срещу "абсурдните клеветнически твърдения".
Но няколко дни по-късно самият Сотир Цацаров разкрива, че Василев е поискал нещо повече от независимо разследване срещу посегателство над репутацията му - поискал е да получи препис от сигнала на "Протестна мрежа".
За първи - и сякаш за последен път, главният прокурор категорично се възползва от възможността да демонстрира някаква независимост по казуса.
"Моята резолюция върху тази молба е К.Д. (към делото). Толкоз, което означава нищо. Не може да се иска такова нещо. Някой, ако си мисли, че прокуратурата е длъжна да му дава такива документи...", заканва се Цацаров пред журналисти.
И още един знаков жест - на 20 май главният прокурор използва традиционната си импровизирана пресконференция във фоайето на ВСС, за да смъмри публично ръководството на Българската народна банка. Той твърди, че разследващите на три пъти са изисквали информация от БНБ по повод сигнала на "Протестна мрежа", а от централната банка са изпращали данни, които "не вършат работа на държавното обвинение" - каквото и да значи това.
При преглед на хронологията - по същото време вече тече наблюдение със специални разузнавателни средства на четирима души - Георги Христов, Венцислав Върбанов, Красимир Методиев и Бисер Димов - заподозрени в опит за убийство на Делян Пеевски заради два последователни сигнала от охранителите на депутата до МВР.
А ако се вярва на твърденията на Цветан Василев пред австрийския Der Standard - по същото време (22 май) и той получава заплашително телефонно обаждане с предупреждение, че Делян Пеевски търси убиец и вече е платил 5 млн. лева за живота му.
След три дни в България се провеждат избори, двама от героите на сигнала на "Протестна мрежа" са избрани за евродепутати, а пожарът вече е запален...
Силно запалима ликвидност
На 11 юни димът започва да се показва. В деня, насрочен за годишно общо събрание на КТБ, столичното следствие привиква членовете на банковото ръководство на разпит по повод разследването за кредити в неразрешени размери на свързани с мажоритарния собственик лица.
Самият мажоритарен собственик предвидливо се намира извън страната.
На следващия ден Висшият съдебен съвет гласува извънредна точка в дневния си ред - освобождаването от съдебната система на знаковия прокурор Роман Василев. По негово собствено желание, без посочени мотиви, по лични причини. Василев беше дългогодишен ръководител на стопанския отдел на най-важната прокуратура в страната - СГП, а след смяната на ръководството бе "отстранен чрез повишаване" в Апелативната специализирана прокуратура.
Официалното обяснение на внезапния му отказ от статута на магистрат - желанието му да се съсредоточи върху академичната дейност. Неофициалните обяснения обаче са по-различни и са свързани с течащото разследване срещу Цветан Василев.
Петък, 13 юни, се оказва тройно критичен ден за банкера. Смущаващата концентрация на общественото внимание върху КТБ явно вече изнервят ръководството на банката. В ранните часове на деня е публикувана официална позиция, с която от КТБ посочват, че не намират за нормално и обществено отговорно от страна на следствените органи да отчитат "ежечасно, публично и в детайли" дейността си по разследването на банката.
Провокацията е посрещната подобаващо. Още в 10:30 ч. полицаи и следователи влизат на обиск в сграда, ползвана от офиси на КТБ и ТВ7. От държавното обвинение пазят мълчание за целите на показната акция, а от сградата на два пъти се изнасят документи в черни чували. От СГП съобщават само, че обискът не засягал "банкови институции и офиси на медии".
И за да се затвърди вече постигнатия ефект, идва третият удар - арестът на четиримата набедени атентатори на депутата Делян Пеевски. Анонимни източници от обвинението "потвърждават" пред няколко медии, че се разследва връзка на доскорошния му партньор Цветан Василев с предполагаема поръчка за убийство.
Обвинителният акт срещу трима от заподозрените обаче така и не споменава поръчител на планираното престъпление. Нещо повече - според мотивите на Софийския градски съд - дори не дава никакви доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че някой е опитвал да убие Пеевски.
Само 24 часа след петъчния арест тримата мъже са освободени - единият в прединфарктно състояние - а няколко дни по-късно главният прокурор анонсира с великодушие, че ще се откаже от претенции към тях, защото обратното би представлявало "процесуален инат". Без коментар за отговорността на подопечните му прокурори за поредния необясним "удар".
Междувременно от ръководството на КТБ започват да разкриват публично каква е причината за сътресенията - два проблемни кредита на обща стойност над 50 млн. лв., отпуснати от КТБ за "Булгартабак" на "лица, които формално нямат нищо общо с Делян Пеевски". Плащанията по тези кредити са спрели преди месец (средата на май), а когато са предприети мерки по блокиране на обезпечението, започнали и проблемите, казват от банката на нарочна пресконференция.
Надзорните институции обаче имат по-спешен проблем в този момент. След като прокуратурата не получава желаната информация от БНБ, обвинителите вземат нещата в свои ръце, отново с малко помощ от услужливи анонимни автори.
На 18 юни по БНР изтича анонимна непотвърдена информация, че подуправителят на Българската народна банка Цветан Гунев от два дни е обвиняем за престъпление по служба.
"Това се извършва под давлението на ръководното тяло на БНБ, и в частност на нейния управител Иван Искров и подуправителя и шеф на управление „Банков надзор" Цветан Гунев. Двамата са особено близки до една печално нашумяла в последните дни банка и са финансово зависими от нея от години", пише т.нар. "Киро Колев" - анонимен автор, представящ се за служител на централната банка.
Вече нямат значение и спонтанните признания на Цветан Василев в извънредното интервю от Виена в същия ден - за финансирането на риалити-политическия проект на Николай Бареков, за източването на "Булгартабак", за подставеното лице на Делян Пеевски - Иван Мирински, спечелил в консорциум със "Стройтрансгаз" правото да строи "Южен поток", за политическия натиск над регулаторните органи.
Прокуратурата не се интересува, тя нанася финалните удари по целта си.
Ако до този момент изтеглянето на депозити от КТБ от притеснени "скъпи клиенти" на банката се случва без особена публичност, посочването с прокурорски пръст на виновно лице в БНБ вече не оставя съмнения в никого.
Оттам нататък историята е известна - опашките пред централата на пл. "Гарибалди", писмото до БНБ с искане за поставяне под специален надзор, спешната ревизия в условията на прокурорския обиск на банкова документация, през бомбастичните обвинения в изнасянето на огромни суми пари "в чували" от трезора на КТБ (по прессъобщението на Прокуратурата), арестите, прекатегоризацията на обвинението в рамките на няколко часа в съвсем различно престъпление от първоначалните заявки и среднощните съдебни заседания в неделя срещу понеделник.
За да се стигне до натиска за фалит на четвъртата по големина българска банка. И заяждащата врата на президентството.
"Вие живеете с този ритъм. Цялата държава живее с този ритъм"
Главният прокурор наскоро се оплака, че заради медийния интерес към съдбата на триадата Пеевски-Василев-Бареков, прокуратурата на можела да си свърши "нормалната работа".
И това издава засечката в мисленето на обвинител No.1 - защото за него и ръководената от него система е извън "нормалната работа" да разследва по своя собствена инициатива корупционните връзки между икономическата и политическата власт, които бият на очи.
Прокуратурата не намери никакви основания сама да започне разследване за необоснованото материално състояние на Делян Пеевски, но охотно се зае със сигнала на "Протестна мрежа", съвпаднал с конфликтната делба на имущество между двама бизнес-партньори.
По сигналите на охранителите на Делян Пеевски за предполагаем готвен атентат срещу него два месеца са подслушвани и следени трима души - които впоследствие бяха освободени от съда заради липса на доказателства, а обвинението беше свалено заради "недоказаност".
Когато обаче се получи насрещен сигнал заради получен анонимен sms със заплашително съдържание, Цацаров веднага протестира: "Хайде, стига с този абсурден sms-театър".
Цацаров няма повод за гордост в нито един от случаите, които се опитва сам да категоризира като "нормални". Какво става с разследването за атентата в Сарафово? Кой се занимава с него, с каква сериозност и какъв напредък е постигнат през последната една година? А с провалената полицейска операция в Лясковец? Какво стана с разследването срещу бившия депутат от ДПС Христо Бисеров и сина му за пране на пари? Какво стана с разследването срещу Станимир Флоров и "черната дупка" ГДБОП (по определението на Борислав Сарафов)? А разследването за източването на пари през АЕЦ "Белене"? Разследването срещу Волен Сидеров за саморазправата с полицай и френска гражданка на летище "Варна"?
Може ли най-сериозната новина с адрес Софийска градска прокуратура - след миналогодишните скандални записи с участието на Николай Кокинов - да е незаконното досъдебно производство срещу държавния глава по сигнал на Николай Бареков? Може ли прокуратурата да става охотен съучастник в най-голямата атака срещу банковата система от 1996 г. насам?
