Премиерът Бойко Борисов пак се изказа, че Цецо Цветанов ставал за президент. Тази интрига вече ужасно доскучава - почти като разбитата на стотина серии в тъпа сапунка бременност на някоя поредна Пепеляшка.
Разбира се, "ставането" зависи от това с какъв рейтинг ще осъмне правителството - и Цветанов персонално, когато покарат минзухари, кокичета и да/не за Шенген. С булдозерите си строителният министър Росен Плевнелиев остави зад гърба си Цветанов и белезниците му, които все повече се изхлузват от закопчаните...
Но с или без Цветанов на президентските избори идната есен не отменя един стратегически въпрос занапред - когато ще се ремонтира Конституцията. Трябва ли ни изобщо президент?
Надпартийната - по конституционния замисъл от Кръглата маса - фигура всъщност е политическо пъпкуване - и един от трите Кадровика на държавата. Наред с управляващата политическа сила и парламентарно представените политически партии, които имат право на свои пешки в регулаторните органи.
Макар и избран чрез пряк вот, той си е функция на политическа партия - управляваща или такава, която се задава на хоризонта на властта. В течение на мандата си, както показва практиката у нас, избраникът постепенно се еманципира от родителката си. Не в Политик на народа, а в нов, трети център на власт в България. Непосилно за тази държавица.
Затова се наложи и изразът "президентски човек". Освен червен, син, гербер и прочие.
Същевременно, макар и Висш кадровик, той - за разлика от изпълнителната власт, не понася отговорността от собствените си кадрови назначения и пасивите, които произтичат от тях. Европейската комисия не критикува държавния глава в докладите си за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред, нито за липсата на реформи в Темида.
Държавният глава не дължи никому обяснения, нито някъде е вменено той да носи отговорност за резултата от кадровата си политика. Да не забравяме, че България е "задължена" за ерата Филчев - 1999-2006-а, на двама президенти и на съответните политически сили зад тях - Петър Стоянов/СДС и Георги Първанов/БСП и сие.
По Конституция президентът на Република България има съвсем пряко вмешателство в съдебната система. Назначава една трета от 12-членния Конституционен съд.
Назначава и освобождава от длъжност председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Тези тримата по право са членове на Висшия съдебен съвет - двигателят на съдебната ни система. Те се предлагат за утвърждаване/освобождаване на президента от ВСС, но той може и да откаже.
А в случая с президентския съветник Борис Велчев, който стана главен прокурор, може и да стане мотор на назначението. От президентството произлезе и шефът на ВКС Лазар Груев, преди това конституционен съдия.
11 от 25-те членове на ВСС пък се избират от парламента, т.е. пак от политиците. Също порок на Конституцията.
Така както си измива ръцете от отговорността за състоянието на съдебната система, в която кадрува, но не носи вина, държавният глава е в същия смисъл законно безотговорен и за състоянието на т.нар. обществени медии и свободата на словото в България.
Оценена в последни доклади като замръзнала, че и по-зле. Въпреки че има своя квота в Съвета за електронни медии (СЕМ), а СЕМ избира шефовете на БНТ и БНР и дава лицензите за ефира... Всъщност по отношение на свободата на словото сегашният президент надигна глас тогава, когато застрашиха собствените му "гласове" - орязването на президентската квота в СЕМ.
Освен в СЕМ, президентът има квота и в Комисията за защита от дискриминация, в супер важната за мобилните оператори Комисия за регулиране на съобщенията, а в ръцете на СЕМ и КРС е предстоящата цифровизация на телевизиите.
Назначава и отзовава посланиците... Така че е нормално да брани дипломатите от ДС, заминали зад граница с неговия подпис.
На подчинение на президента е институцията, която над двайсет години работи без специален закон за нея - българското разузнаване. А нейният шеф също е бил кадър на ДС. Него към кои го причисляваме - към тези от МВР и ДАНС, за които премиерът каза: "Що се касае за МВР - едно е да си в службите за сигурност, и твойта кариера да е протекла там. Съвсем различно е да отиваш и като дипломат да представляваш държавата..."
Или към Добрите, понеже, който е работил в разузнаването, е бачкал за благото на България - теза, любима на Първанов и сие... А повечето дипломатически кадри, свързани с ДС, са били от разузнаването - външното и военното.
Няма начин президентът да не е бил наясно кой от дипломатите е свързан с ДС, тъй като има кой да попита в Комисията по досиетата. И в НРС да попита, или в служба "Военна информация" няма да му откажат информация.
Макар да е главнокомандващ, сегашният президент Първанов се оказа странно индиферентен от злоупотребите в армията, станали известни след идването на ГЕРБ на власт. В тази връзка въпросите, зададени му и от министър Аню Ангелов, са съвсем на място. Но очевидно отговорността на президента опира само до наместването на кадрите. Резултатите от действията им си понася управлението на тройната коалиция - впрочем отново негова конструкция.
Ако някой реши да прави сериозен анализ на прехода, е редно да остойности - с изследване, какви са ефектите от президентската институция за България. За да сме наясно струва ли си да издържаме - и понасяме - още един Висш Кадровик в републиката, чрез който пъпкува плутокрацията.
В крайна сметка, щом се намесва в кадровата политика на държавните органи, президентът също има своя дял отговорност за това доколко ефективна и функционална е държавата като цяло за гражданите.
Впрочем президентът има още една важна функция по Конституция - опрощава несъбираеми държавни вземания (чл.98, т.12). Не съм чула нито един от досегашните президенти да е отчел тази си дейност. За сегашния последния документ, който намирам на сайта на президентството, е от 2002 г. И после нищо.
Няма да разберете от сайта нито кога се събира комисията за въпросното опрощаване, нито кой и как участва в нея, въпреки че би трябвало да има и неправителствени организации без право на глас. Нито на какво основание се натоварва бюджетът, тъй като подобни решения, както впрочем и тези за даване на убежище, което също решава президентът, не се публикуват в Държавен вестник...
Става ясно, че е прехвърлил на випрезидента помилванията и българското гражданство, но това правомощие е запазил за себе си.
А информация кои са опростените и защо им е простено?
