Бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск заяви преди няколко дни, че Брюксел със сигурност ще е изпълнен с емпатия и ентусиазъм, ако независима Шотландия иска да се присъедини наново към Европейския съюз (ЕС).
Със сигурност Брекзит е променил нагласите на ЕС към потенциално независима Шотландия в съюза, сравнени с 2014 г., когато за първи път се проведе референдум за независимост.
Но дали политиците и чиновниците в Брюксел наистина са готови да тръгнат по този път? На фона на очакваните нервни и трудни предстоящи преговори с Великобритания за бъдещите й отношения с ЕС, те вече имат достатъчно главоболия, и без да се налага да мислят дали и кога Великобритания може да се разпадне като съюз (или да се месят в конституционния дебат на трета страна).
И все пак Европейският съюз не може напълно да си позволи да чака, за да разбере дали Шотландия ще избере независимостта. Въпреки че процесът за присъединяване към ЕС е ясен на теория, нещата обикновено се развиват по различен начин на практика. Всяка страна кандидатка е различна, а може да се намеси и политиката и нещата да станат много объркани. Както Франция наскоро показа, като блокира присъединяването на Албания и Северна Македония.
Въпреки че британският премиер Борис Джонсън настоя, че няма да подкрепи втори референдум за независимост в Шотландия, политически промени след шотландските парламентарни избори през май догодина вероятно биха могли да проправят пътя към нов референдум за независимост през 2022 г.
В случай на положително решение на референдума, ЕС ще трябва да мисли бързо, още докато раздялата между Великобритания и Шотландия се случва.
Един важен въпрос за Европейския съюз би бил ефектът от шотландската независимост върху каквото и да е постигнато споразумение между Великобритания и ЕС, не на последно място заради достъпа до риболовните зони. ЕС, Шотландия и Великобритания ще трябва със сигурност да се споразумеят още в първия ден на шотландската независимост за статута на рибарството и други ключови области. Трябва да има предварителни дискусии по този въпрос, колкото и неофициални да са те.
Трябва да се помисли и за въпроса с прехода на Шотландия от напускането на Великобритания до повторното присъединяване към ЕС. Ако кандидатурата на Шотландия за повторно присъединяване се случи още през 2024 г. и Шотландия не се е отклонила много от правото на ЕС, тези преговори може да бъдат относително бързи. Споразумение за присъединяване между ЕС и Шотландия може да е правилната и обичайна рамка за преход, ако се постигне бързо.
Какво обаче ще се случи преди наличието на каквото и да е преходно споразумение за асоцииране?
Може ли Шотландия ефективно да остане част от бъдещото търговско споразумение между Великобритания и ЕС, ако има такова? В противен случай Шотландия ще е изправена пред търговски препятствия във всякакви посоки, още от първия ден на независимостта си, което би било точно обратното на подкрепящо горещо посрещане в ЕС.
Европейският съюз ще трябва да помисли какъв тип преходна подкрепа може да предложи на Шотландия - държава, станала независима за първи път от над 300 години. Шотландия има почти половинвековен опит на присъствие в ЕС със зряла демокрация и пазарна икономика. Ще е нужно обаче време, за да започнат да работят всичките й нови държавни функции.
Също така остава въпросът за валутата - голям спорен въпрос в дебата за независимостта.
Сегашната политика на Шотландската национална партия е да се стреми към "стерлингизация" (комбинирана политика на едностранно използване на британската лира без официален валутен съюз и реформа на шотландските банкови разпоредби) за първите години след независимостта, преди да се създаде нова шотландска валута и после евентуално, след като стане членка на Евросъюза, да премине към еврото.
Това ще е новост за Комисията - кандидатка, използваща валутата на трета страна (без разрешението на Великобритания) и съответно намираща се не в позиция да демонстрира, че има пълен контрол над лостовете на паричната си политика. Дали ще се намери някакво политическо решение или Шотландия ще трябва да изчака, докато може да докаже, че има стабилна парична политика със собствена валута?
Като се има предвид посоката, в която върви Великобритания под управлението на Джонсън, остава и крайно деликатният въпрос за потенциалния митнически и регулаторен контрол между Шотландия и Англия и Уелс (макар и не Северна Ирландия) - независима Шотландия в ЕС ще означава външна граница на ЕС, преминаваща между Англия и Шотландия.
Доколко шотландските закони ще са се отклонили от тези на ЕС към момента, в който тя кандидатства за повторно присъединяване, е друг въпрос без отговор. Как ще изглежда като дълг и дефицит позицията на Шотландия, и колко време ще й е нужно, за да се пригоди към изискваните от ЕС нива?
Поне по един въпрос има потенциал да се постигне лесно съгласие: шотландските екологични и климатични политики.
Шотландското правителство е заявило, че иска да продължи да се придържа към законодателството на ЕС за околната среда (субсидиарни правомощия) колкото може по-дълго, въпреки евентуални посегателства върху правомощията му след Брекзит от страна на Уестминстър.
С Европейската екологична "нова сделка" в центъра на работната програма на новата Европейска комисия, и жизненоважната среща на високо равнище COP26 в Глазгоу през ноември, предимно прогресивната шотландска климатична политика, включително заявени цели да се намалят емисиите със 75 процента към 2030 г., може да спомогне за улесняване на пътя към евентуално членство, като се придържа към целите на ЕС по този ключов въпрос.
Великобритания може и да напусна ЕС, но вече текат дискусии в Шотландия за потенциалния път към завръщането в съюза. Брюксел може и трябва да стои настрана от този дебат, но е добре и да го следи отблизо.
