Едно от най-лошите качества на нас, българите, е, че обичаме да издигаме в култ. Издигаме в култ политици, спортисти, марки. Това ни пречи да погледнем трезво - не само към положителните им черти, но и към това, което не им достига.
Напоследък още по-абсурдно издигаме в култ обществени процедури или механизми: референдумите, румънския модел за борба с корупцията, здравната, съдебната реформа.
Завърна се и друг култ - интернет гласуването.
След обръщението на президента от преди два дни, то отново стана основна тема. Но дали си струва? Дали интернет гласуването може толкова лесно да оправи всичките недъзи на политиката ни? Има ли смисъл да гласуваме на референдум за нещо, което познаваме само на думи?
Типично за култа, ние го виждаме само в най-добрата му форма. Фолклорът разказва, че всички в Естония гласуват така. Всъщност през 2005 г. на първите избори, на които това е възможно, по интернет гласуват само 1,8% от всички естонци с право на глас. През 2015 на парламентарните избори там процентът е доста по-висок - 30%.
Но като се има предвид, че Естония е единствената държава в света, която позволява интернет гласуване дори за тези, които са в държавата, това съвсем не е "всички".
Издигането в култ на технология е още по-комично, защото веднага си мислим, че понеже е модерно, е и просто, и лесно. Всъщност един проект за въвеждане на интернет гласуване е доста сложен и продължителен процес. В България си представяме, че всичко може да стане от днес за вчера.
Всъщност в Естония интернет гласуването е част от по-голямата идея за дигитализация на цялата държава и администрация. Изглежда успешно. Но само въвеждането на интернет гласуването е отнело 4 години - от 2001 до 2005. Един такъв проект, ако е направен както трябва, минава през много фази, за да са сигурни всички, че си струва и е полезен.
Въпреки че в България се смята за култово, има места, където хората са се отказали от интернет гласуването. Холандия, Норвегия, Испания и Великобритания решиха да не го използват. И забележете, това не стана с референдум.
Няма никаква логика да питаш хората, дали да се използва технология, която те не са виждали. Затова в "белите" страни проектите за интернет гласуване първо се изпробват. Дълго време се обмисля как да бъде направено и кого да обхваща. После започват да се правят тестови гласувания. На първия етап се правят малки и незначителни избори като тези за Студентски съвет в някой университет. После се дава като опция на някои местни избори, където резултатите обикновено не се зачитат. Тогава политици и ескперти, както и неправителствени огранизации правят оценка дали това си струва.
В изброените 4-5 държави, са решили, че на този етап интернет гласуването може да доведе до повече проблеми, отколкото ползи. Без референдум, но на базата на дипломи и опит. Нормалният гражданин не разбира какво е интернет гласуването и до какво може да доведе то. Не защото е тъп, а защото, за щастие, не всички сме изгубили времето си с магистратури по избори или компютърни науки.
Обществото би спечелило много повече, ако вложите времето си в друга специалност, която дава работни места, а вместо да четете доклади за оценката на интернет гласуването в Норвегия, сте обърнали внимание на детето си.
Какви са основните възражения срещу интернет гласуването?
За България основният проблем е доверието. И без това по-голяма част от хората тук не вярват, че целият изборен процес е честен. Вкарването на технология, която силно ограничава възможностите за пряко наблюдение, ще създаде толкова легенди и съмнения, че култът към интернет гласуването (точно защото е култ) ще се разпадне за секунди. И този разпад не би бил обществен проблем, ако се случи с търговска марка или Кубрат Пулев, но при изборите това би било драматично.
Не забравяйте, че все пак България е държавата на Мая Манолова и на случая "Костинброд", когато всички бяха убедени, че напечатването на бюлетини може да фалшифицира изборите.
Другият основен проблем е, че нашата изборна администрация въобще не е готова за такова нещо. И тук не става въпрос, че не ползват компютри, а за далеч по-основно нещо.
В България все още няма точен списък с избиратели.
В него има между 600 и 900 хиляди имена на хора, за които не сме съвсем сигурни, че съществуват. Няма да отнеме много време преди амбициозни партийни функционери да организират фиктивното им гласуване по интернет, защото то изисква регистрация, а не присъствие.
Интернет гласуването е гласуване в т.нар. неконтролирана среда. Това означава, че можете да гласувате от вкъщи, от офиса или от лаптопа си в парка. Но също така никой не знае дали това наистина сте вие, дали до вас не стои някой, който е насочил пистолет или банкнота. Има един виц, че в държавите от Скандинавия нямали нужда от тъмна стаичка, защото там така или иначе никой няма да наруши нито едно правило. Но това е културна особеност, която не е толкова широко разпространена по света и у нас. И в този смисъл, при интернет гласуване проблемът с купуването и продаването гласове има опасността да стане също толкова неконтролируем, колкото и средата, в която се случва.
Въвеждането на технологиите в изборния процес не може да бъде самоцелно. В Африка много лидери на забогатели държави си мислят, че като купят технология за изборите, това ще ги направи наистина честни, прозрачни и демократични. Това, разбира се, не става. Технологиите рядко правят изборите по-демократични. Те помагат да са по-добре организирани. И точно по този начин трябва да гледаме и ние.
Интернет гласуването може да улесни нашите съграждани в чужбина да гласуват. Ако наистина смятаме, че това е сериозен проблем. По-сериозен от липсата на точен списък с избиратели, масовото купуване на гласове и ниското качество на изборната ни администрация на всички нива, общата липса на доверие в изборите.
Вероятно гласуването по интернет ще навлиза малко по малко както по света, така и в България. Не можем с аргументите на днешния ден да отричаме възможностите на утрешния. Но също така трябва да сме наясно, че дори и утре, те няма да бъдат панацея за всичко. И колкото и да са модерни, хай-тек и култови, си остават само добавка към това, което ние хората трябва да свършим.
Аз съм много против онлайн гласуването - ще е от полза за търговците на гласове! Представям си образно картинката - "еди-коя-си" махала, тартора е седнал на лаптоп и дълга опашка от "гласоподаватели", които му дават персоналния си код (идентификационен номер или там каквото и да е), взимат си 20-те (или друга сума) лева и той "цъка" съответния вот.... Моля някой да ми каже как може да се предотврати подобен сценарий?!????!
Оби Уан, Сценарият, който си обрисувал не може да бъде предотвратен, и точно затова не трябва да има интернет гласуване. Не, че и сега няма схеми, но поне да не ги улесняваме.
Ако в една порочна система сменяш метода, рано или късно „порочните“ измислят контра метод. Ако смениш принципа – променяш системата изцяло. Принципно съм за въвеждане на М 2, но дори и пропорционалната има на къде да се барне из основи, без да се нарушава международното законодателство или да се въвеждат непроверени технологии. Примерно, наместо да мъдрим, как да закараме хората да гласуват, за да минимализираме щетите от купените гласове, можем да въведем право на глас за регистрирани гласоподаватели. Демек – всеки живущ някъде из страната да си замъкне задника до общината и да се регистрира за гласоподавател. Представяне на документ за платени данъци при регистрацията, е още една опция за орязване на изборният туризъм и мургавите „сънародници“. Накрая процентите на партиите да се смятат на база общ брой регистрирани гласоподаватели. Те ви максимално изчистено от външна на страната ни намеса в изборният процес, изчистване на „мъртвите души“ от списъците, постигане на ангажираност на избирателя към изборният процес и нулиране на гласовете на хронично негласуващите. „Четири в едно“ дето се вика. На всичкото и отгоре, подобни практики си работят по света… Работещи принципи и методи си има, но партиите никога не предлагат нещо работещо в полза на демокрацията, а си смучат от пръстите промени, които биха облагодетелствали само тях.
Специално се регистрирах, за да добавя нещо от ОСНОВНО значение по темата. Каквито и аргументи против гласуването да се изкажат, а дори и за, нищо не може да задмине най-важния- сигурността. Основен, неопровергаем и вечен принцип в информатиката е, че няма абсолютна сигурност, а пък в технологиите използвани за гласуване, това е валидно в още по-голяма сила. НИКОГА не вярвайте на хора, които ви уверяват, че няма проблем със сигурността на гласуването. Такива хора или не разбират от сигурност или ви лъжат. Това е, мислете внимателно преди да поддържате каквото и да е гласуване онлайн или ДОРИ "просто" компютърно гласуване, без намесата на интернет, а само с "прости" машини. Там също положението е много трагично.
Rowan, такива изисквания като платени данъци не само са некоректни спрямо по-бедните ни сънародници, но са и антиконституционни (да не говорим и за международното право). Никой няма, а и не трябва да има, право да отнема правото на глас на някой, само защото този човек в някакъв момент от живота си няма възможност да изплати всичките си данъци. Само съд може да ограничи правата ни и то в дадени ситуации и само след следване на правилна процедура- друбо казано.
huskytail, трябва ли да обяснявам, че „правото на нещо“ не означава, че „нещото ти се полага“,а означава, че „нещото не ти е забранено“? То в Конституцията пише, че всеки гражданин има правото на труд ама… Гарантирано ти е дори правото на образование, ама тия университети как нарушават конституционните права на младежите с някакви си изпити…
Роуан, това с данъците не е ОК, най-малкото има доста юридически пропуски. Аз съм за въвеждане на образователен ценз - минимум основно (хайде да не е средно). Щом за да изкарам книжка се изисква основно, нека да е така и за правото на вот!
Сигурен съм, че има пропуски. Не съм се ровил наскоро, акцентирах върху принципа на изчисляване на вота – чрез регистриране на гласоподавателите, която да има давност няколко години. Данъците ги споменах, като условие за регистрацията в смисъл съпричастност към държавата, т.е. да се изключат хората, които никога в живота си не са работили легално в тази държава, а също и да се изключат трайно пребиваващите в чужбина. То по принцип всеки който живее в страната плаща данък чрез ДДС и акцизите, но може да се вкарат тънки клаузи в условията за регистрация, за да се изключат горните две групи.
"Демек – всеки живущ някъде из страната да си замъкне задника до общината и да се регистрира за гласоподавател. Представяне на документ за платени данъци при регистрацията, е още една опция за орязване на изборният туризъм ...." Е , не! По идиотска идея не може да се измисли! Признавам те за най -вликия дървен философ! Чакай малко....Не си най! Некво кметство беше решило, че трябва да си си платил данъците за да впишат новороденото ти дете в регистрите. Демек да му дадат ЕГН. Еми, сори, ама има преди теб печеливш Засега си втори, но за сметка на това пък се целиш по-високо ! А по темата, за интернет гласуването - мисля, че не сме дорасли още, като човеци, за това. Кофти матрял, а рзултата ще е още по-кофти....
За да може България да тръгне по правилният път не е нужно да се ограничава вота, а да се контролира по време на самото гласуване. Тоест право да гласува да има всеки, но по време на изборите да се организират за всяка секция, отпред да стоят специални младежки кафеви отряди ( т. нар. ескадрони на смъртта ) и да следят - ако към урните дойде да гласува турчин, циганин или комунист - да го издърпват на страна, там да го налегнат и с нож да му прерязват гръкляна. Само така политическата ситуация ще се нормализира и България ще тръгне да се оправя.
Лелей, и гръкляни почнаха да режат.Очаквам, с напредване на вечерта, да започнат да се издигат и клади. Така де, малко алкохол и летиш като сокол.
От статията става ясно, че хората с магистратура по ИТ са ненормални граждани и въпреки, че не са тъпи, не създават работни места. А тези, които се интересуват от изборите в Норвегия, не си гледат добре децата.
Е ми, така го спуснали от горе... Не си направихме една рейтингова агенция, тогава щеше да е по различно. Знаеш по поне - тън, мън, няма. "Тън Мън, тук"
,,Интернет гласуването е гласуване в т.нар. неконтролирана среда. Това означава, че можете да гласувате от вкъщи, от офиса или от лаптопа си в парка. Но също така никой не знае дали това наистина сте вие, дали до вас не стои някой, който е насочил пистолет или банкнота" Статията е изпълнена с погрешни и неверни твърдения: Първото, е че ,,нормалните граждани не разбирали смисъла от гласуването посредством интернет и че последното не откривало работни места". По данни на НСИ работещите на територията на България са малко под 2 млн. По различни данни на официални институции и социологически агенции извън България работят повече от 2 млн. българи. Нито в Норвегия, нито в Естония няма подобно съотношение - повече от половината от работоспособното население да е извън държавата. Реализирането на конституционното право на вот твърде често е свързано със значителни разходи и загуба на време, от страна на живеещите извън България, българи изразяващи се в пътуването до административен център или мястото, където може да се реализира гласуването. Обективно, облекчаването на възможността за гласуване би увеличило броя на гласуващите, а оттам и степента на демократичност в обществото, защото демокрацията означава признато право и задължение за участие на гражданите в политическото управление на държавата. Увеличаването на броя на гласуващите означава увеличаване степента на легитимност на държавните институции и държавата , в цялост. Второ, гласуването посредством интернет трябва да е част от глобална стратегия за електронна администрация. Трето, не може да се приеме и твърдението, че гласуването посредством интернет е ,,гласуване в неконтролируема среда" или че за гласуването посредством интернет били важно единствено ,,регистрирането" и че именно с това ,,регистриране можело да се злоупотреби" Гласуването посредством интернет не се изразява в,, регистриране" , а се осъществява посредством изключително защитени криптографски алгоритми, които гарантират неприкосновенността на вота. Голяма част от българите използват криптографски инфраструктури в множество случаи - разплащане в интернет, електронно разплащане посредством банкови платформи, изпращане или получаване на пари... и др. , за които не е установено да създават проблеми в сигурността. По отношение на случаите , описани в статията, а именно случаите на порок във волята , в следствие на заплаха или крайна необходимост, каквото представлява заплахата с оръжие , както в ,,контролирана", така и в ,,неконтролирана" среда са по юридическа дефиниция нищожни, което в контекста и с езика използван от автора на статията означава, че след регистрирането на случая на заплаха реализирания , в следствие на заплаха, вот ще бъде обявен за нищожен .
зле скалъпена партенка, може би платена. че не е панацея е вярно, но от това не следва да го няма. просто удобство за по динамични хора, тук и особено в чужбина.