Август обикновено се предполага да бъде скучен месец за европейската политика заради дългите летни почивки, които си позволяват мнозина на европейския континент. Рядко обаче нещата се получават по този начин.
Политическите кризи, въоръжените конфликти и финансовите трусове обикновено не се съобразяват с графика за почивка на европейските политици.
Когато Гърция клонеше към фалит през 2015 г., европейските лидери успяха да се справят с кризата навреме, за да отидат на плажа. Те обаче не можаха да направят същото по време на войната между Израел и "Хизбула" през 2006 г., инвазията на Русия в Грузия през 2008 г., или ранните икономически колебания през август 2008 г., които в крайна сметка прераснаха в пълноценна финансова криза.
Тази година германският канцлер Ангела Меркел изкуши съдбата, като спря предизборната си кампания (и на практика и кампаниите на другите), за да си вземе триседмична почивка за планински туризъм. Парламентарните избори ще се проведат на 24 септември.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер планира да почива целия август, както го прави всяка година. Междувременно Европейският парламент е буквално затворен, като неговият председател Антонио Таяни заяви на комисията да не го безпокои до септември.
С други думи, ако настъпи криза в предстоящите седмици, очаквайте европейските лидери да хванат телефоните вместо да се събират в Брюксел.
Ето шест кризи, които може да изискват спешни реакции от политиците край басейните:
Полша
Ситуацията: Комисията вече е положила основите за санкциониране на Полша, ако правителството продължи с реформите, които според ЕС подкопават независимостта на съдебната власт в страната, докато светът обикаля планините, плува на яхти или се пече на плажа.
Защо това е важно: Политиците от ЕС вече нямат доверие на правителството във Варшава и опитът за превземане на съдебната власт е поредната черта, теглена от Брюксел в напечения от слънцето пясък, която не бива да се прекрачва.
Какво може да се случи: Правителството на Полша може да предприеме стъпки за преодоляване или заобикаляне на ветото на президента Анджей Дуда върху два спорни закона, които биха му дали контрол над Върховния съд и биха му позволили да подбира съдиите. Или огромните улични протести да бъдат посрещнати с все по-строги наказателни мерки и дори със сила. Ако някой от тези варианти се случи, вероятността ЕС да предприеме мерки нараства драстично.
Позицията на Брюксел: Зам.-председателят на комисията Франс Тимерманс заяви в сряда, че Комисията е готова да задейства "Член 7" - първата стъпка към "крайния вариант" за отнемане на правото на глас на Полша в ЕС.
Италия
Ситуацията: За трето поредно лято стотици хиляди емигранти се очаква да стигнат до Европа от Близкия Изток и Африка. ЕС е постигнал споразумения с Турция, Афганистан и няколко африкански държави да ограничават емигрантския поток или да връщат новопристигналите там, откъдето са дошли. И все пак лодките продължават да пристигат - особено в Италия.
Защо това е важно: Емиграцията е най-експлозивният политически въпрос в Европа. Тя има потенциала да сваля правителства и да повлияе на предизборните кампании в Германия и Австрия.
Какво може да се случи: Поредно нашумяло масово удавяне на емигранти или смъртоносна терористична атака, приписвана на новопристигнали емигранти биха могли да налеят ново масло в огъня на и без това вече разпаления дебат.
Гражданската война в Сирия би могла да тръгне към още по-зле или турският президент Реджеп Тайип Ердоган би могъл да реши да ескалира конфликта си с Берлин, като откаже да изпълнява своята част от споразумението за бежанците с ЕС. Това би повторило ситуацията от 2015 г., когато повече от 1 милион емигранти преминаха през Балканите към Германия и още по-надалеч в Европа.
Позицията на Брюксел: ЕС предава нататък. Юнкер е обещал допълнителни 100 млн. евро на Италия и още представители на Евросъюза, които да им помогнат да се справят с по-голямата вълната от пристигащи през лятото емигранти. Министрите също така се споразумяха за разширяване на "Операция София", кампанията на ЕС за борба с трафика на хора и оръжие в централното Средиземноморие до края на 2018 г.
Лондон
Ситуацията: Парламентарното мнозинство на Тереза Мей е на ръба на това да се изпари в лятната жега. Британският премиер се удържа на власт благодарение на споразумението си със северноирландската Демократична юнионистка партия. Това вещае проблеми: ако 15-те депутати, които са заявили пред журналисти, че са готови да застанат зад вот на недоверие срещу нейното правителство, решат да изпълнят заканата си, тя може да се окаже аут от властта.
Защо това е важно: Ако премиерът се смени, сменя се и траекторията на Brexit - най-комплексната мирна политическа задача на Великобритания след ликвидацията на Британската империя.
Какво може да се случи: Според правилата на Консервативната партия са нужни 48 депутатски гласа, за да се изиска гласуване за смяна на ръководството й. Това надали ще се случи през август, освен ако не възникне кризисна ситуация от рода на война, парламентът тогава не заседава.
Но позициите на Мей може да бъдат отслабени от постоянни изтичания на информация и атаки от депутати и министри, което ще й пречи да управлява, особено в навечерието на конференцията на Консервативната партия през септември.
Позицията на Брюксел: Британските таблоиди ще са отлично плажно четиво. Висшите представители на ЕС искат стабилно британско правителство, с което да преговарят, но не съчувстват особено на Консервативната партия и нейния обичай да превръща вътрешните си борби в проблеми от другата страна на Ламанша.
Каталуния
Ситуацията: Президентът на Каталуния Карлес Пучдемон прекара последните месеци в нарастващ сблъсък с испанската държава. Той е заявил, че "нищо няма да спре" Каталуния да проведе референдум за независимост на 1 октомври - ход, който правителството в Мадрид смята за противозаконен.
Защо това е важно: Една от реакциите на Мадрид към призивите на каталунските политици за независимост е да ги изправя пред съда. Заплашването на хора с тъмничен затвор заради призиви към гласуване не създава особено добър имидж на континент, който се гордее с защитата на правата на човека.
Какво може да се случи: Лидерите на Каталуния надали ще отстъпят. Както и тези в Мадрид. Очаква се войната на думи и юристи да се разпали с покачването на живачния стълб в термометрите и с наближаването на датата на вота, включително и с масови улични демонстрации на поддръжниците на независимостта, и евентуално излизане на въоръжени сили на улиците.
Позицията на Брюксел: Европейската комисия прави всичко по силите си да не коментира въпроса с Каталуния, защото всяка изречена дума се раздухва до неимоверна степен от която и да е от страните, засегната от нея. Но това, което се случва в Каталуния, ще бъде наблюдавано особено внимателно в целия евросъюз, включително от фламандците в Белгия, от шотландците във Великобритания и от баските и други националисти в Испания.
Украйна
Ситуацията: Сраженията в Украйна са достигнали най-смъртоносните си нива през 2017 г. Тъй като Франция и Германия не успяват да заставят Русия да спазва Минското споразумение, подкрепяните от Русия и подкрепящи Русия бунтовници в Източна Украйна са обявили независимост от Киев.
Защо това е важно: Това означава, че най-голямата пречка пред това руският президент Владимир Путин да постигне желания от него резултат в Източна Украйна, както го стори в Крим, е американската армия и американската администрация, и можем само да гадаем какво означава това.
Какво може да се случи: Белият дом обсъжда план за предоставяне на оръжие на украинското правителство, заяви във вторник новият специален пратеник на САЩ в Украйна Кърт Волкър. Това може да означава бърза ескалация на до този момент предимно тлеещия конфликт. Същевременно американският президент Доналд Тръмп демонстрира огорчение от Киев, когато същия ден писа в Twitter: "Украйна е работила за саботиране на кампанията на Тръмп "мълчаливо подкрепяйки Клинтън." Къде е разследването, г-н главен прокурор?"
Позицията на Брюксел: Разпалването на конфликта в Украйна е едно от нещата, които биха накарали политиците да прекратят летните си почивки. Безплодните опити за реакция на ЕС срещу анексирането на Украйна от Русия и пренебрегваните опити на Брюксел да спре сраженията вече подкопават имиджа на ЕС като ефективен посредник в конфликта. Въпреки това украинският президент Петро Порошенко е чест гост в Брюксел и веднага ще се обърне към ЕС за помощ, ако въоръжените сблъсъци се засилят отново.
Хималаите
Ситуацията: Пекин и Ню Делхи започнаха война на думи за оспорваната територия на платото Доклам в Хималаите, към което предявяват претенции и Китай, и Бутан. В последно време се говори, че конфликтът ще спре да бъде само на думи и ще стане и въоръжен. Тази седмица Китай предупреди Индия, която застава зад Бутан в териториалния спор, че е склонен да защитава тази територия "на всяка цена". Правителственото издание Global Times писа, че "Индия ще понесе по-тежки загуби, отколкото през 1962 г., ако разпалва военни конфликти."
Защо това е важно: И Китай, и Индия са ядрени държави, и все повече се превръщат в геополитически съперници. Нито една от двете страни не би спечелила от пряк конфликт, но няма и да е лесно която и да е от тях да отстъпи.
Какво може да се случи: Двете страни вече са воювали - през 1962 г., заради друг териториален спор за хималайска граница. Пореден въоръжен конфликт не е напълно изключен.
Позицията на Брюксел: (Дълбоко) загрижен страничен наблюдател.
