Референдумът: Ползите, рисковете и дяволът в детайлите

За какво гласуваме?

Националният референдум се организира по инициатива на Слави Трифонов и колегите му от "Шоуто на Слави" по бТВ, след като беше събрана подписка с подкрепа от малко над 680 000 граждани.

Конституционният съд отклони три от първоначалните шест въпроса поради несъответствие с основния закон и поради факта, че един от тях вече беше подложен на референдум година по-рано.

Въпросите, които ще бъдат включени в бюлетината на 6 ноември, са следните:

1) Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2) Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

3) Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Задължително ли е да се гласува на референдума?

Не, не е задължително. Спокойно можете да отидете да гласувате за президент, но да не приемете бюлетината за референдума, която членовете на секционната комисия ще ви предложат.

Ако сте гласували само за президент, можете да се върнете по-късно в секцията и да гласувате и за референдум – двата вота се вписват в два отделни избирателни списъка.

Гласуването на национален или местен референдум е единственият вид избор, който не беше включен в обхвата на задължителното гласуване в Изборния кодекс.

Ако решите да го направите - имате право да отговорите на един, на два или три въпроса. Достатъчно е да попълните само един от отговорите, за да се брои бюлетината ви за валидна.

Дори да гласувате с празна бюлетина или да я превърнете в невалидна, като я задраскате - тя ще се брои при изчисляването на общата избирателна активност за референдума, която е от ключово значение за приемането или отхвърлянето на решенията от него.

Кога референдумът е валиден?

Референдумът има задължително действие, ако на всеки от въпросите гласуват не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

На последните парламентарни избори през 2014 г. гласуваха 3 501 269 души - т.е. това е лимитът за избирателната активност, под който референдумът няма да бъде признат за задължителен, независимо дали резултатът е 99% „За“.

Ако бариерата за активността не се прескочи, но все пак гласуват повече от 20% от избирателите, Народното събрание е длъжно да разгледа въпросите, подкрепени с мнозинство. Не е длъжно обаче да ги приеме.

Как да реша дали да гласувам с "Да" или "Не"?

Ако подкрепяте предложенията на Слави Трифонов и компания – едва ли имате колебания по този въпрос.

Ако сте против – имате две възможности. Едната е да отидете да гласувате с „Не“, за да изявите волята си активно с надеждата, че ще преобърнете преобладаващите настроения.

Има и втора опция – умишлено да не участвате във вота, за да не давате шансове референдумът да се окаже задължителен поради високата избирателна активност.

Ако се колебаете до последно: следете избирателната активност в деня на вота.

Ако тя остане ниска - втората опция с въздържанието е по-полезна „игрова стратегия“, ако сте противници на иницативата на „Шоуто на Слави“. Ако в рамките на деня ЦИК обяви, че тя минава над 50% - по-добре би било да излезете и да гласувате - мнението ви има значение.

Така или иначе: въпросите са формулирани доста ясно, което улеснява ориентирането на хората, които имат принципна позиция.

Разбира се, дяволът е в детайлите, а детайлите не са никак прости. Ето защо разгледахме отделните въпроси в подробности: с ползите и рисковете, скритите уловки, заедно с мненията на кандидатите за президент по съответните теми:

ВЪПРОС No.1: Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Каква е сегашната система?

В момента народните представители се избират в един тур, с пропорционални избори в 31 многомандатни избирателни района. Всеки от районите излъчва между 4 (Видин, Габрово, Кюстендил) и 16 мандата (23 МИР-София) според броя на населението. Гласовете се изчисляват на национално ниво (в него се добавят и резултатите от секциите в чужбина, които нямат отделни депутатски мандати) и се преразпределят по конкретните райони по метода на най-големия остатък "Хеър-Ниймайер".

И сега съществува форма на мажоритарен елемент - възможността за преференциален избор на лице от партийната листа с бариера от 7%. Всеки отделен кандидат, който мине тази бариера, измества останалите в листата - независимо на кое място е поставен в нея.

Какво ще се промени, ако референдумът е успешен?

Страната ще се раздели на нови 240 едномандатни избирателни района, в които ще се кандидатират отделни личности. Ако на първи тур нито един кандидат не спечели 50% от гласовете на всички гласували, се отива на "балотаж".

Не е ясно дали ще има само двама участници на втория тур, както при кметските и президентските избори, или ще се допускат всички, преминали определена бариера (във Франция е 12,5%)

Какви са ползите?

- Гласуването за личности улеснява избирателя да направи преценка за качествата на кандидатите, предполага много по-активна предизборна кампания на място, по-директна връзка между депутат и избирател, лична отговорност с проблемите на конкретния регион и т.н.;

- При наличие на изискване за абсолютно мнозинство се увеличава легитимността на избрания кандидат - няма как да се повтори случая с Бат Сали, станал депутат с малко над 800 действителни гласа;

- Франция гласува мажоритарно и в два тура, като не допуска острите изкривявания, типични за чистата мажоритарна система - т.е. да се окаже, че в парламента са представени само 2 партии;

Какви са рисковете?

- Мажоритарният избор означава по-слаба представителност, по определение. Ако досега непредставени бяха хората, гласували за партии с под 4% подкрепа, сега непредставени ще са огромни групи от избиратели, гласували за кандидати с над 20-30-40% подкрепа.

- Всяка система принуждава политическите играчи да търсят организационна подкрепа, за да имат шанс за победа. При пропорционалната система тази подкрепа е ясна и легитимна - отговорността се носи от политическата партия. При мажоритарни избори на местно ниво обаче има риск от тежки корупционни залитания.

- Мит е, че мажоритарният вот излъчва по-компетентни, отговорни и професионално-подготвени кандидати. Напротив, историята от 1990 и 2009 г. показва, че побеждават или най-речовитите популисти, или случайни личности, зад които стои най-организираната партия.

- Дребните промени водят до огромни последици. Рискуваме парламентът да се напълни с 240 Динковци, Ценко Чоковци, и маса незнайни воини, които си нямат понятие от закон и право. Утре тези хора ще гласуват закони и държавен бюджет, ще определят данъците ви, ще определят състава на правителството, Висшия съдебен съвет, Конституционния съд, Българската народна банка, ще обявяват военно положение, ще одобряват държавните заеми и ще дават амнистия на лица, извършили престъпни действия.

- Избирателната система във Франция очевидно не е идеална, щом като позволи две отклонения: триумфа на Националния фронт на Марин льо Пен и наличието на президент с 14% обществено доверие като Франсоа Оланд.

Кой от кандидат-президентите е "ЗА"?

Ивайло Калфин, Пламен Орешарски*

Кой от кандидат-президентите е "ПРОТИВ"?

Цецка Цачева, Румен Радев, Трайчо Трайков, Красимир Каракачанов, Татяна Дончева

ВЪПРОС No.2: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Каква е сегашната система?

Гласуването на президентски, парламентарни, местни и европейски избори в България е задължително, като правилото беше записано през пролетта на 2016 г. в Изборния кодекс. В бюлетината има опция "Не подкрепям никого", която дава възможност за алтернативен, отрицателен вот на избирателите.

Изключение от задължението се прави за лица над 70-годишна възраст, за българи, трайно живеещи в чужбина, както и при други уважителни причини.

Ако не гласувате в два последователни избора от един и същи вид, ще бъдете служебно отписани от избирателния списък за следващите избори. Т.е. ако не гласувате за президент през 2016 г. и 2021 г., няма да намерите името си в списъците за президентските избори през 2026 г.

Ако гласувате само на първи тур или само на балотажа – ЦИК приема, че сте гласували на президентските избори.

Санкцията при негласуване е фиктивна: държавата няма право да отнема правото ви на глас. Всеки гражданин, който е заличен от избирателния списък, има право да поиска да бъде върнат.

Какво ще се промени, ако референдумът е успешен?

Задължителното гласуване вече ще важи и референдумите (вкл. местни и национални), което вероятно ще доведе до промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт. Какви ще са конкретните промени оттам нататък - зависи само от Народното събрание.

Не се предполагат промени в режима за санкции - доколкото инициаторите на въпроса не са предложили такива.

Какви са ползите?

- Задължителното гласуване увеличава общата избиратлена активност, което води до "претопяване" на купени гласове, етнически вот, корпоративен натиск и други форми на манипулации под принуда.

- Има чисто психологически ефект за раздвижване на масата от вечно "колебаещи" се избиратели.

Какви са рисковете?

- Държавата не може да задължава гражданите си да правят избор против волята си. Не това е начинът да се ограничи купуването и продаването на гласове, а да МВР и прокуратурата да си изпълняват задълженията по закон и да не допускат подобни корупционни схеми. Нищо не пречи на търговците на гласове да започнат да си купуват цели секции, вместо избиратели.

- Въвеждането на задължителното гласуване доведе до абсурдните недомислици с квадратчето "Не подкрепям никого". Една и съща изява на гражданска воля се счита веднъж за действителна (на президентски избори), а друг път - за недействителна (на парламентарни избори).

- Няма никаква логика държавата да ме задължава да гласувам на референдуми по инициатива на група хора с частен интерес от промяна на един или друг закон (например: за или против АЕЦ „Белене“);

- Санкцията с отписването от избирателните списъци е административно ограничение на базово гражданско право - поредната правна недомислица. Вместо да се създават техники за улеснение на гласуването, се мислят всевъзможни начини да му се попречи.

Кой от кандидат-президентите е "ЗА"?

Цецка Цачева, Красимир Каракачанов, Ивайло Калфин, Пламен Орешарски, Татяна Дончева

Кой от кандидат-президентите е "ПРОТИВ"?

Румен Радев, Трайчо Трайков

ВЪПРОС No. 3: Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Каква е сегашната система?

Според Закона за политическите партии, държавна субсидия се полага на всички парламентарно-представени сили, както и на партиите, получили поне 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори (например "Глас народен", Движение 21 на Татяна Дончева и др.).

Субсидията се разпределя от общ бюджет - пропорционално на получените гласове от отделните партии. Този бюджет не е фиксиран и се определя всяка година по предложение на министъра на финансите.

През последните няколко години, държавата отделяше по 11 лева за всеки действителен глас, даден за партиите над бариерата от 1%. За 2015 г. общият бюджет е бил в размер на почти 35 млн. лв.

Например: За своите 1 072 491 действителни гласа на последните парламентарни избори, ГЕРБ получава по 11 797 401 лв. на година. И така - до следващите парламентарни избори.

Партиите имат и право да привличат дарения, но само от физически лица, с таван до 10 000 лв. на година за дарения от едно лице, и задължително посочване на името на дарителя.

Забранени са анонимни дарения, приемане на пари или услуги от името на юридически лица и ЕТ, религиозни институции, както и чуждестранни правителства, компании, НПО и граждани.

Какво ще се промени, ако референдумът е успешен?

Първо: размерът на субсидията ще бъде фиксиран на 1 лев, като ще се отнеме правото на министъра на финансите да го увеличава или намалява според нуждите на партиите / държавния бюджет.

Второ: на практика всяка партия с поне един действителен глас на парламентарни избори ще има право на държавно финансиране. На теория, държавният бюджет за политическа дейност на година няма да превишава 6,8 - 7 млн. лева (колкото са гражданите с право на глас). На практика - ще е още по-малък.

Какви са ползите?

- Елементарно: спестяват се известен разход на бюджета, макар че партийната издръжка в момента излиза едва около 5 лева/година на данъкоплатец. Тоест – всеки от нас отделя по 1 стотинка на ден за партийната система.

- Слага се край на практиката на големите партии да развиват печалба от неполитическа дейност - а именно от лихви, като държат милиони на дългосрочен депозит.

- Ограничава се създаването на партии от типа "спящи клетки", които нямат структури, не се занимават с политическа дейност, съответно нямат никакви организационни разходи, но веднъж на 4 години се активират кампанийно с цел да преразпределят доста прилична субсидия за лично ползване.

Какви са рисковете?

- Да спреш легитимния източник на приходи на партиите, означава да вкараш вълците в кошарата доброволно. Масова корупция, масово укриване на доходи и данъци, нулева ефективност. Всеки, който не се продава на корпоративни или мафиотски интереси, ще бъде изключен от системата.

- Многопартийната демокрация не е евтино занимание и опазването й е в пъти по-полезно от спестяването на 35 млн. лева на година. Загубата й няма да може да се възстанови дори на цената на милиарди.

- Очевидно партийната субсидия в момента не се разпределя ефективно, но въпросът от референдума не разрешава по никакъв начин този проблем. Напротив - ще доведе до още по-безсмислено харчене на бюджетни средства, макар и в по-малки размери. Не стига, че сега плащате на Светльо от Хиподил, а към сметката ще се включи и Митьо Пищова. Откъде накъде?

- Самото фиксиране на сумата от 1 лев на глас е абсурдно - парите се обезценяват, един лев днес няма да "струва" един лев след 5 или 10 години. Всяка година ли ще правим референдуми за бюджета на субсидията?

Кой от кандидат-президентите е "ЗА"?

Красимир Каракачанов, Пламен Орешарски, Ивайло Калфин

Кой от кандидат-президентите е "ПРОТИВ"?

Цецка Цачева, Румен Радев, Трайчо Трайков, Татяна Дончева