В момента Британия се подготвя за европейските избори в края на май месец точно както и всяка друга страна членка на Европейския съюз.
Доскоро изглеждаше, че популизмът се радва на голяма популярност и в останалата част на континента.
Британия обаче се отличава с едно - само там популистите все още поддържат силен антиевропейски курс.
Социологическите проучвания на Острова сочат, че Найджъл Фараж и острият му тон срещу Евросъюза имат шанс да съберат най-голям процент при евровота. Навсякъде другаде в Европа партиите, които преди призоваваха за напускане на ЕС, съществуват, но фундаментално променят посланията си към избирателите.
През 2016 г. Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) отбелязва, че има поне 15 партии в рамките на Евросъюза, които настояват за провеждането на референдуми относно членството в ЕС. В момента подобни призиви на практика не съществуват. По иронично стечение на обстоятелствата националистическите партии бяха принудени да протегнат ръце към международните си съмишленици.
Така те се обединиха под лозунга на италианския вицепремиер Матео Салвини - "Европа на здравия разум" - и започнаха да настояват не за разрушаване на Европейския съюз, а за промяна. Те искат фокусът да е върху сигурността на континента, справянето с нелегалната миграция и върху икономическите интерес на отделните нации в рамките на ЕС.
В много отношения тази еволюция във възгледите е ефект от Брекзит.
Дълбоката политическа криза, в която изпадна Британия, не е желан сценарий от останалите европейски лидери и не обещава да привлече много гласоподаватели. Разбира се, ако Брекзит не се окаже катастрофата, която мнозина предсказват, най-вероятно популистите ще се завърнат към евроскептицизма си.
Въпреки това трансформацията има и по-дълбоки корени. Популистките партии разбраха за електората си нещо много важно - че за него няма сблъсък между визиите за отворена, интернационална Европа и такава за затворената, националистическа Европа.
С други думи, европейската идентичност остава важна за европейците и в рамките на Евросъюза те чувстват сигурност, от която не искат да се лишат. Това не означава, че са доволни от статуквото, напротив. Затова ако искат да успеят за изборите, партиите трябва да представят себе си като радетели на промяната.
Подобни нагласи показва и скорошно проучване на Евробарометър, според което в началото на тази година повече от 68% от анкетираните определят членството в ЕС като добро за страната им.
Това е най-високият резултат от 30 години насам. Мащабно паневропейско допитване на YouGov, проведено за ЕСВП, също доказва, че европейската идентичност остава много важна за европейците. Мнозинството във всяка една от държавите споделя, че принадлежността към европейската общност е също толкова важна, колкото и националната принадлежност.
Европейските граждани са били запитани коя за тях ще е най-голямата загуба, ако в един момент ЕС спре да съществува. Отговорите им показват точно какво най-много ценят те в членството си в Евросъюза. Като най-голям и незаменим плюс анкетираните посочват единния пазар и възможността за живот, работа и пътуване в други страни членки на ЕС.
На второ място се нарежда идеята за Европейския съюз като глобален играч в свят на държави-континенти. Европейците виждат ЕС като блок, който може да осигури защита срещу суперсили като САЩ и Китай.
Но по-интересното е, че хората обръщат внимание не само на това какво им предлага Евросъюзът, но и на това какво представлява.
Затова и третият най-често даван отговор е, че разчитат на ЕС за защита на демокрацията и върховенството на закона. Позитивната представа за Евросъюза се затвърждава и от факта, че европейците приветстват протекционистката политика на Брюксел. Най-много такива отговори са дадени в Румъния, Испания, Полша и Унгария.
Това опровергава спекулациите, че страните от Вишеградската четворка са по-скоро скептични към Европейския съюз.
Проучването на ЕСВП показва, че същото се отнася и за вижданията за "затворена" Европа. Освен в Унгария, в никоя друга европейска държава анкетираните не посочват като заплаха номер едно миграцията. Вместо това те се притесняват от радикалния ислям, което показва, че хората са по-загрижени за интеграцията, а не за контрола на границите.
В Австрия, Германия и Гърция национализмът се посочва като също толкова сериозна заплаха за ЕС, колкото е и бежанската вълна.
Междувременно в Унгария на Виктор Орбан, в Италия на Матео Салвини, както и в Гърция, Испания и Полша емиграцията се приема за също толкова тежка криза, колкото е бежанската. В Гърция и Испания положението с емиграцията е толкова сериозно, че жителите настояват за политики за ограничаване на пътуванията в чужбина.
Причините за притесненията от твърде големи емиграционни вълни са ясни - "изтичане на мозъци", загуба на икономически потенциал и разпад на традиционното общество.
Изводът е, че европейците искат повече подкрепа за интеграцията на мигрантите и повече политики за асимилирането им.
Ясно е, че антисистемните партии разбират, че възгледите на гласоподавателите им не се ограничават от обикновения краен национализъм. Но освен това ако искат сигурна победа, те трябва да разберат и че европейците вече не харесват статуквото.
Три четвърти от анкетираните от ЕСВП казват, че системата в страната им и/ или тази на Евросъюза е компрометирана. Две трети вярват, че бъдещето на децата им ще е по-лошо от тяхното собствено.
Да обещаеш още от същото вече не върши работа.
Затова и призиви като този на Салвини за "Европа на здравия разум" събират последователи и злепоставят противниците си като защитници на омразното статукво. Далеч не е сигурно обаче дали този подход ще донесе на италианския вицепремиер и на съмишлениците му желания брой гласоподаватели.
