За външната политика и за футбола нямало нужда да си специалист, разговор все става. По същия начин напоследък се оказа и темата за енергийната сигурност - примесена с малко геополитика и облечени в тръби фантазии, тя се оказа добър начин да се запълни телевизионно и радио време, печатно и интернет пространство.
За да сме честни, трябва да добавим, че "международното положение" допринесе за това темата да бъде обсъждана от всевъзможни експерти, на маси в студия и извън тях.
Пристигналите преди дни в България енергийни министри на страните от региона, както и двама европейски комисари - Шевчович и Каниете, продължиха плеядата от звездни посещения от началото на годината - на американския държавен секретар Кери, британския Хамънд, генералния секретар на НАТО Столтенберг и пр. Посланието на всички тези визити беше ясно:
България има проблем с енергийната си сигурност и така увеличава несигурностите в Европа.
Логиката на разнообразяването като основа на енергийната сигурност не почива толкова на геополитически, колкото на пазарни съображения и се отнася, както за газовата област, така и за електричеството.
Доставките на ядрено гориво от един производител, който също така предоставя технологията и се грижи за складирането на отпадъците, не допринася за сигурността (особено ако този доставчик е също доставчик и на газ - обвързването на доставките на едното и другото не изисква голямо въображение).
Износът на електричество може да бъде сериозно перо в държавния бюджет, ако обновяването на ядрените мощности изпревари строежа на АЕЦ в съседна Турция например.
Създаването на регионален пазар за електричество е неминуемо, а тук България има даденостите да се превърне наистина в "разпределителен център".
На фона на опасенията за отмъщение на Русия за санкциите срещу нея уязвимостта на България може да отвори нов фронт за ЕС.
Българското правителство се опитва да избегне енергийна изолация и докато няма алтернатива, да запази сегашните ценови нива с "Газпром". Макар България да е сравнително скромен потребител на газ, заместването му с въглища за отопление води до повишаване на вредните емисии. Има и индустрии, които не могат без газ като суровина - затова осигуряването на тези неголеми количества е все пак важно.
Сигурността на газовите доставки има много посоки отвъд "за или против руския газ". Тук възможностите отвъд "Газпром" са няколко:
Азербайджанският газ най-после ще достига до Европа през ТАНАП (Трансанатолския газопровод). Междусистемната връзка с Гърция ще ни осигурява достъп до Трансадриатическия газопровод и ще доставя неруски газ. Опасенията на София, че заменя зависимостта от Русия със зависимост от Турция, обаче няма да се решат оттук. Все пак, ако ЕС отвори глава "енергетика" от преговорите за присъединяване с Турция, това ще е възможност за Европа да влияе на турската енергийна политика. Такава в момента няма и притесненията на България са оправдани.
Втечнен газ от терминал в Гърция - такъв газ може да е с произход Катар, в по-далечна перспектива може да е американски, канадски или австралийски. Вместо да се втренчваме в несъществуващи клаузи за ГМО в Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, може да настояваме за включване в него на енергийна част и чака да разнообразим предлагането на втечнен газ. Повече предлагане неминуемо води до спад на цените.
Достъп до местните запаси - тези в Черно море, както и румънският добив са все пак реално съществуващи опции. Ако успеем да реализираме две от тези три опции, вероятно и "Газпром" ще е по-склонен на преговори за цената и условията на доставка или транзит. Дори голям потребител и търговец на газ като Италия, често обвинявана в твърде близки отношения с "Газпром", при всяко разширяване на руските си договори добавя автоматично и мощности за втечнен газ.
"Дори и терминалите да стоят празни, нали ги имаме - и руснаците се принуждават да намаляват цените на доставяната по тръби газ", ми каза неотдавна представител на голяма италианска енергийна фирма.
Логиката на разнообразяването за постигане на повече сигурност трябва да сработи и в други сфери, като например отбраната, където въоръжението е почти сто процента руско. Но това е тема, където политиканстващи и експерти със сигурност ще намерят конспиративен геополитически ъгъл.
Весела Чернева e директор на Европейския съвет за външна политика - София, a текстът е публикуван във в. "24 часа".
