Една година тихо отчаяние.
Една година недомлъвки, междуметия и некоординирани движения.
Една година не му стигна на Пламен Орешарски да образува гръбначен стълб. Не го реанимира дори предсрочно-изискуемия край на това правителство. Поне на финала да си беше върнал достойнството.
"Митът за премиера "Цар слънце" не е уместен", казва Пламен Орешарски.
Диалогът с най-важния политик в държавата, какъвто е министър-председателят, е пиеса на абсурда. До такава степен, че ти става жал за него.
На Орешарски партиите му били виновни, че 17-те му министри не подобриха нищо в ресорите, за които отговарят цяла година.
На Орешарски БНБ му била виновна, че две български банки станаха обект на мутренска атака.
На Орешарски експертите му били виновни, че министерствата пуснали рекорден брой обществени поръчки по "непрозрачния закон".
На Орешарски парламентът му бил виновен, че реши да назначи професионално провален ръководител за нов мандат в МВР.
На Орешарски политиците му били виновни, че със собствената си уста произнесе: "Предлагам Делян Славчев Пеевски за председател на ДАНС".
А след една година болниците продължават да затъват в дългове, пенсионната система продължава да създава дефицит за поколения напред, училищата продължават да произвеждат неграмотни граждани.
След една година службите продължават да проспиват атаките срещу националната сигурност, енергийният сектор продължава да генерира скандали, рекет и корупция, а ръководни постове продължават да се раздават на откровени некадърници.
Единственото, с което Орешарски успя да се похвали, е, че корабът потъва нормално и вода има за всички.
Поне един избор със сигурност зависеше от него и той дори това не осъзна - оставката.
Лошото е, че неговото безгръбначие ще стане универсалното оправдание на следващите кандидати за "Цар слънце".
И това ще е най-големият провал на Пламен Орешарски.
