Той се сражава за един, а защо не и за втори президентски мандат. Останалите край него - кой за каквото си иска. Важното е да му помогнат да остане на власт дотогава. Така беше и с Царя - той се сражаваше за имотите си, другите - каквото си докопат, Симеон не им се месеше.
Трябва ли да платим тази цена в името на слънцестоенето на Борисов, който е готов да се изкачи и върху отломките от собствената си партия, за да се прехвърли на "Дондуков"2 следващата есен... Тогава България ще е порядъчно набълбукана със заеми, тъй като в противен случай бюджет 2011 просто няма как да се случи. Отсега знаем, че държавата ще тегли поне 1 млрд. евро кредит "за реализацията на различни инфраструктурни проекти" (казано от Росен Плевнелиев). А Дянков се кани да пуска и дълг.
След 15 месеца...
Близо 15 месеца, след като ГЕРБ взеха властта, сме пак там, откъдето ни поеха - на етап предизборни обещания. Само че днес те изглеждат абсолютно неизпълними.
От всички, дадени от премиера и министрите - заедно и поотделно, е изпълнено едно единствено - започната е магистрала "Тракия" и оскъпилата се до близо 10 млн. евро/км "Люлин" (едни мърляви двайсетина километърчета) е на приключване спрямо последното местене на срока на пуска. Стига да не се напука наново.
За 15 месеца рейтингът на правителството е спаднал от 52 на 23% (по Галъп). При това изследването е приключило, преди да се разразят скандалите с бюджет 2011, пенсиите на работниците от тежките професии, хаосът около поредния напън за здравна реформа, мислен от трети министър, имотите на Цветан Цветанов.
Рейтингът на Борисов обаче е доста по-голям. Този абсурд е доказателство колко възприемчиви са хората към нелепиците, с които ни облъчват - добричкия премиер, обграден от глутницата: депутати-лобисти, несвестни министри и изобщо хора, които грешат всеки път, когато не се допитат до него. При това без да са направили абсолютно нищо, нито една стъпка по нито една реформа в която и да е сфера.
В пенсионната реформа най-същественото - увеличението на стажа за пенсия, се отлага за след края на този мандат. За разлика от Борисов, френският президент Никола Саркози не се поколеба да започне своята, макар че рейтингът му падна под 29%.
Пенсиите - на чий гръб
Национализацията все пак ще се случи, макар и частично. Парите от личните партиди на хората, които ще се пенсионират в следващите три години, ще бъдат прехвърлени от професионалните фондове в НОИ. Причината - въпросните фондове не са в състояние да плащат пенсиите им.
Но това беше подметнато ей-така, между другото. Така че "транзакцията" на лични пари в обща сметка всъщност се оказа оздравително упражнение, нещо като национализацията на (поизпразнените) пенсионни фондове на Робърт Максуел във Великобритания. Поне в името на хората, на които им предстои скорошна пенсия, а управляваните от фондовете им пари няма да стигнат за изплащането й.
Кой удря келепира от това упражнение, чиито пасиви ще се пишат на общата сметка на данъкоплатците? Бизнесмени, включително и такива като Христо Ковачки, които направиха фондове, където наетите от тях работници правят задължителните вноски за професионална пенсия.
Разбира се, бизнесът не искаше да си цапа имиджа, като каже, че фондовете не са в състояние да изплащат професионални пенсии. Тоест да признаят, че не са в състояние отново да изпълнят ЗАДЪЛЖЕНИЕТО. Но ето за това господ е създал синдикатите - да свършат мръсната работа. Казаха го те, разбира се, с грижа за работниците. А от фондовете го признаха с половин уста на приключилата финална среща, намерила компромисното решение...
Криминализиране на неплащането на осигуровките, за което Борисов се беше съгласил ехеее кога, също няма да стане. Така че НОИ хем няма да си събере двата милиарда, които не може да прибере за два мандата време, хем пак бюджетът ще донажда.
Всички вкупом забравиха за приватизацията
Всички в държавата хленчат за пари, както казва премиерът, но никой не ги прави. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков не успя да продаде "Булгартабак" за поне 100 млн. евро. Дори не опита. Да не би да не му позволиха?
За зла участ не помръдват и газовите преговори - по едно време президентът си беше предложил услугите да съдейства за цените. А още чакаме Трайков - или премиерът, да назоват почти сигурния "трети инвеститор" за АЕЦ "Белене". Поредно ненужно скъпо упражнение, което ще ни излезе колкото енергийния Тадж Махал - "Цанков камък". Ето задачка за енергетиците - колко ще струва 1 мегават български ток след "Цанков камък" и "Белене"? Както е тръгнало, колкото тройунция злато...
Трайков не разформирова Българския енергиен холдинг (БЕХ) до края на юли - както беше обещал. А и не отваря дума за това. Трябваше преди края на годината да е готова концепцията за бъдещето на тази "паразитна структура", както Борисов беше нарекъл създанието на Румен Овчаров. Тишина.
Забранителният списък за приватизация не е преразгледан от парламента, за да бъдат извадени оттам и пуснати за продажба предприятия. С едно-две изключения, за които някой сигурно има специални права на тираж...
На Българската фондова борса не е хвърлен за продажба никакъв дял от пакетите от по 33%, които държавата притежава в електроразпределителните дружества. Нито пък нещо друго апетитно. Иначе беше обещан поне един - на Е.ON, а листването трябваше да стане в рамките на 3-5 месеца, смятано от май т.г.
Последното, което се знае за пътешествието на този дял, е, че е пристигнал в Държавната консолидационна компания. Поне това обясни изп. директор на БФБ Иван Такев.
Дянков, горко ти, човече...
Оттук нататък трябва да питаме вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. Защото той надзирава Държавната консолидационна компания, в която ще влязат и дялове, и цели компании - като "Информационно обслужване", както той сам предлага. Но и тя не излиза на борсата, въпреки че излезе от забранителния списък. Поради специалния интерес на г-н Дянков към нея ли, що ли? А всъщност борсата ще се продава ли - държавата увеличи дела си, и всички очакваха да се пристъпи към приватизация, но няма знаци за подобна подготовка.
Няма значение. Каквото и да направи Дянков, няма да бъде сменен - може да не стане любимец 1 на Борисов, но ще си стои на поста поради две семпли причини. Първо, смяната на кой да е финансов министър означава автоматично поскъпване на книжата по външния ни дълг, а може би и лихвите - заради вдигната рискова премия. Второ, във вътрешен план той е страхотно удобен - нещо като шута в двора, всеки го мрази, обижда и напада, а той се опитва да мести едни и същи милиони в различни джобове, за да ги извади, когато Борисов му поиска.
Е, разбира се, няма как да си ловък в тая ситуация с една и съща пачка, затова и разни граждани се разгневяват - лекарите плашат с протести, защото им се бавят парите и все им се виждат малко, студентите - понеже няма за стипендии.
Че и учените от БАН - защото не могат да му простят за феодалните старчета, защото ще ги проверяват какво си правят имотите, че не са актуализирали от години наемите. Естествено и поради това, че разни хора оттам са тясно свързани с президентския проект, който се пълни с преподаватели и учени, но едва ли ще заприлича на think-tank. Да изчакаме презентацията му на 11 ноември.
Просветният министър Сергей Игнатов откри Пернишкия университет, направи от Библиотекарския университет - и даже два научни института му разреши МС. От подобни филизи дървото на познанието у нас не се разлисти. Но все е принос - макар и по Лисенко.
Иначе Игнатов отложи закона за висшето образование - сигурно защото е нужна разтърсваща реформа - да се готвим за избухване на свръх-нова - а още не е готов и този за училищното образование - обещаха го вчера наистина, ама наистина след месец...
Фантоми в държавата
За здравеопазването няма какво да се каже. Само да се прочете проектобюджета на НЗОК, от който става ясно, че ГЕРБ нито знаят какви стъпки ще се предприемат, нито колко ще струват. Нищо лошо против школата на кюстендилската болница, но не трябваше ли поне този министър да е мениджър. За болниците е като за спецсъдилищата - по закон ги има, по бюджет ги няма...
От ДСБ и СДС обвиниха герберите, че са леви. Хайде най-сетне да си го кажем - Европейската народна партия припозна ГЕРБ за своя не защото беше убедена, че е дясна, а защото ГЕРБ беше предопределен победител.
А Борисов позиционира партията си вдясно просто защото предишните управляващи, здраво намразени от нас, бяха център-ляво. Със сигурност, ако тройната коалиция беше вдясно от центъра, ГЕРБ сега щеше да е при ПЕС. Толкова за дясното и лявото.
Сега на дневен ред е Бойковото слънцестоене...
