Полуавторитарност в условия на демокрация, уронване на демократичните ценности и замяната им с реторика на гнева и омразата, корупция, която е толкова мащабна, че просто подминава закона. Това са неща, които виждаме в редица държави от Източна и дори вече Централна Европа.
Но дали само Източна Европа страда от подобна "болест".
В САЩ Доналд Тръмп за почти двете си години управление изглежда така сякаш възприема думата демокрация за мръсна, а в Западна Европа се наблюдава бум на крайнодясната реторика и засилване на антисистемните партии, които обещават бързи, но не и демократични решения.
Та все по на преден план илиза въпросът - умира ли демокрацията малко по малко? Всъщност не - тя просто изживява своята криза на средната възраст.
Това е гледната точка на Дейвид Рънсиман, ръководител на отдела по политически науки към университета в Кеймбридж, който се опитва да обясни текущото състояние на демокрацията в ерата "Тръмп", социалните медии и разширяващото на икономическо разделение.
Провелия се тази седмица в Кембридж Фестивал на идеите събра редица големи мислители от сферите на науката и изкуствата, за да могат хората да се срещнат с тях по време на стотиците безплатни събития в рамките на форума.
Професор Рънсиман цитира идеи от последната си книга "How Democracy Ends" ("Как демокрацията приключва") и говори за един от най-големите и актуални въпроси в обществено-политически план: Идва ли краят на системата на демокрацията?
Той казва, че голяма част от чувството за политическа несигурност и неудовлетвореност е следствие от икономическата криза от 2008 г., когато огромен брой хора загубиха работата си, бизнесите си и финансовата си стабилност.
"Това е продължителният развой на този момент на огромен политически провал", коментира проф. Рънсиман.
Заедно с този своеобразен продължителен "икономически махмурлук" се добавят и политическите земетресения около бежанската криза, избора на Тръмп за президент на САЩ и референдума за Брекзит във Великобритания - все събития, които по един или друг начин разклатиха вярата на хората в демокрацията и в лидерите.
"Само преди 5 години подобни неща биха изглеждали безкрайно далечни и невероятни. Така че съществува едно чувство, че преживяваме нещо, което не разбираме. Никой не е предвидил това, което се случи", коментира професорът.
Според него макар да се върти въпросът дали това е краят на демокрацията - такава, каквато я познаваме, по-скоро той носи малко по-различен смисъл, криещ се в един друг въпрос - "А какво следва сега?".
За него изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ и всички тези събития, трусове в различни общества и т.н. не са знаци за края на сегашната система и традиционния подход към демокрацията.
Напротив, според него демокрацията е в състояние, подобно на кризата на средната възраст, в което гласоподавателите се чувстват сякаш в коловоз и идеята за голяма промяна е особено примамлива, макар че всъщност не искат нищо кой знае колко различно. И в този ред на мисли Тръмп е нещо като лъскавия мотоциклет или скъпата спортна кола, която един мъж към 50-те би си купил.
"Ние искаме промяна, но ако може нещата да не се променят особено много", коментира проф. Рънсиман и допълва, че вероятно в следващите години "все по-странни хора" ще бъдат избирани в тези демокрации, страдащи от "криза на средната възраст".
Според него причината за това поне за западните общества е вярата в самата система - че тя е достатъчно здрава, че дори поставена на подобно изпитание, няма да понесе никакви щети.
"Гласуваме за Тръмп, за Брекзит и т.н., защото смятаме, че демокрацията е достатъчно силна и може да издържи на всичко, което хвърлим срещу нея", коментира професорът.
Рънсиман също така отхвърля и паралелите между сегашното политическо напрежение и натиска върху демокрациите през 30-те години, когато крайните идеологии изживяват своя възход, водейки след себе си до тежки диктатури.
"Ние сме подведени от ехото. Ние не виждаме на практика какъв е бил светът през 30-те години на XX век. Това е период на сериозна бедност, милитаризирана политика, опасни екстремисти и млади хора с оръжия в ръцете си. Европа беше в състояние на "пост-травматично стресово разстройство" след ужасите на Първата световна война", казва той.
По негови думи има сериозна разлика между тогава и сегашната динамика и политически сътресения. "Ядосани сега са старите хора, които имат ипотеки и Netflix", обобщава проф. Рънсиман.
Според него далеч по-съществена и непредсказуема заплаха за демокрацията може да дойде от социалните медии и големите технологични компании.
"Това е сила, която никой не разбира все още - нито като мащаб, нито като скорост, нито като комплексност", коментира той.
Въпреки това досега обществата винаги са успявали в крайна сметка да се справят с пропагандата и фалшивите новини и проф. Ръсниман не смята, че сегашният случай ще бъде по-различен. Въпреки това според него след 20-30 години обществото ще се вгледа назад и ще види, че сме изпуснали контрола над това "къде лежи истинската власт в тази система".
Ако в миналото дори най-големите индустриалци не са били всесилни и все пак е можело да бъдат държани под контрол, не може да се каже, че сега ситуацията с големите технологични компании е такава.
"Ако сега някой иска да свали Google, ще трябва да потърси в Google как да го направи", иронично коментира той.
А наравно със социалните медии и големите технологични компании влияние има и променящият се медиен пейзаж, чието отражение намираме в размиването на границите между политиката, развлеченията и реалността на телевизията.
Либералната западна демокрация се развива в следвоенните години на нарастващо благоденствие, а според проф. Рънсиман друг голям въпрос е как тя ще се промени, ако хората продължават да стават по-бедни. За сегашното младо поколение се казва, че е първото, което не живее по-добре от родителите си и трябва да се справя с още повече икономически проблеми. Когато в продължение на години хората се чувстват финансово притиснати, те започват да гледат към границите на политическия спектър - крайното ляво и крайното дясно.
Според него именно това се наблюдава сега и това е прякото следствие от икономическата криза от 2008 г., чиито белези все още си личат.
"Изглежда има доста исторически доказателства, че без икономически растеж демокрациите изпадат в трудности. Ако хората не се чувстват по-добре, те започват да търсят все по-крайни политици. В по-бедните страни това може да доведе до тежки политически сътресения. Но в относително стабилните западни държави е по-вероятно да създаде разочарование и недоверие към политическата класа, отколкото революция", коментира професорът.
Иначе казано - охолните и застояли в развитието си общества могат да изкарат дълго време с неработеща демокрация. И Западът може би е в началото на именно такъв период. Хората в тези общества вече са изгубили нуждата от това да защитават самите устои на демокрацията, погълнати в собствените си проблеми.
"Това е система, която е уморена и се бори да се справи с някои наистина големи предизвикателства, но не очаквайте тя да се пречупи на две", коментира проф. Рънсиман и допълва, че това, което се случва в момента е просто фаза на смяна на лидерите, вместо промяна в системата.
Така че затегнете коланите и се гответе за избора на следващия политически клоун с гръмки обещания. Все някога този период ще отмине и нещата отново ще се наредят...
