Реших да работя премиер

Не било лесно да си прясно дипломиран възпитаник на Софийския университет. То безработица, немотия, а вече и здравните осигуровки трябва сам да си плащаш. Не си е работа.

Та ето ме мен, 24-годишния бакалавър, печално озовал се на пазара на труда. Няма какво да го увъртам, интересува ме една-единствена службица в отечеството - премиерската.

Когато през февруари в jobs.bg се появи обявата за министър-председател на България, осъзнах, че това е идеалното поприще за мен. Пък и е единствената длъжност, за която съм напълно годен.

Като перспективи и възможности за развитие далеч надхвърля другите ми опции, а най-хубавото е, че напоследък се търсят кандидати. Мераклии не липсват, обаче повечето са едни такива вяли, все едно насила са ги накарали да се захванат.

На техния фон аз лесно ще изляза едни гърди напред. Работата ми е напълно по силите. Обикаляш из страната и чужбина (как обичам да пътувам!), говориш с простолюдието, режеш лентички, даваш интервюта, спортуваш. И най-вече: обещаваш.

Заклех се!

Обещавам на българския народ, че редовно ще практикувам футбол, тенис, кънки на лед, аеробика и народна топка.

Ще се изразявам разбираемо и няма да се отмятам от позицията си. Например с цялото си сърце вярвам, че гейовете са интелигентни и никакви изключения от политическия, съдебния и журналистическия бранш няма да променят този ми възглед.

По характер не съм мнителен и имам доверие на българския човешки материал. Разполагам с цветущ език и няма да си го пазя само за частни разговори, а ще го разкрия в пълния му блясък пред електоралните единици.

За официалните срещи мога да се оправям и без преводач, защото поназнайвам езици покрай компютърните игри. Но и които не ги знам, бързо ще им науча поне основните изрази („бонжуар", „йес, сър", „конграчулейшънс" и подобните).

Напълно наясно съм, че властимащите се сблъскват с някои същински изпитания за духа и тялото, но аз и за тях съм подготвен. Бях чел във вестника, че онзи Берлускони, дето преди беше премиер на Италия, правил маратонски оргии с момичета на видима възраст колкото последното ми гадже.

Щом той на тези години го прави, аз ли не мога, дето се водя в пика на половата си мощ? Ще ги возя на правителствения самолет колкото е нужно.

Най-изпълнимата програма

Чудя се само дали ще успея да свикна с мисълта, че ме подслушват в тоалетната. Работата е там, че не умея да се концентрирам върху някои дейности, ако не съм в пълно уединение. А отсега си признавам, че нямам намерение да си жертвам стомашното здраве в името на премиерската длъжност.

Но не издържа ли на напрежението, винаги мога да си бия камшика. Ако вземат да се размирисват работите, хвърлям една оставка и който иска, да се оправя след мен. Свикват се едни избори и се започва отначало.

Лошото е, че най-досадната част от нещата ми се вижда баш явяването на избори. Ей го сега - празници, шарени яйца, слънчице, а аз вместо да замина някъде се занимавам тука да пиша предизборни агитации.

Ща, не ща, трябва да убеждавам гласоподавателите, че съм подходящ избор и мога да оправя нещата с няколко решителни крачки. Дето викат едни от конкурентите ми: „Три стъпки за по-добра България".

Абе кой ще ви чака да стъпвате по три пъти, бе? Стъпката е една - направете ме премиер и толкоз. Така мигом ще стане по-добра Българията, поне за мен. След това ще стане и за други хора - нали трябва да назначавам министри, зам.-министри, прокурори, магистрати, олигарси, монополисти. Тъй че обещавам да направя България по-добра за един куп нейни граждани.

За тия избори вече съм закъснял да се кандидатирам, но за следващите съм на линия. При малко повече късмет, те може и да са сравнително скоро. Затова драскайте сега там кръстчета и членчета на 12-и, пък от следващия път вече си знаете кой предлага най-изпълнимата програма.