15 години на власт, безапелационно преизбиран четири пъти за кмет на най-големия пристанищен и курортен град на румънското Черноморие, безгрижие и сладък феодален живот.
Запознайте се с кмета на Констанца Раду Мазаре - един от най-богатите хора в страната, пренесъл карнавала в Рио на местна почва в курорта Мамая, първият мъж на корицата на румънския Playboy, притежател на скъпа колекция ретро-автомобили и на имот на остров Мадагаскар.
Екстравагантен лукс срещу 600 евро щатна заплата, невъзмутима демонстрация на стандарт на живот, който очевидно не съответства нито на длъжностната характеристика, нито на етичните норми на публичната власт.
Доскоро кметът на Констанца Раду Мазаре беше недосегаем. Само че от един месец насам лежи в ареста.
След три неуспешни опита за наказателно преследване срещу Мазаре за корупция, злоупотреба с власт и измами, Националната дирекция Антикорупция най-после успя да постигне напредък по разследването - с шест обвинения в корупция и злоупотреба с власт.
Цената на кметското благоразположение се изчислява на 9 млн. евро приети подкупи.
Мазаре твърди, че е превърнат в изкупителна жертва от страна на прокуратурата и че му "омръзнало да дава обяснения през последните 10 години", но няма да се даде без бой.
Звучи ли ви познато?
Натрапчивите съвпадения между лица и събития отсам Дунава не са никак случайни.
Разследванията на бТВ, които заснеха в пълния им блясък именията на кметовете на Пазарджик и Хасково, предизвикаха същите реакции - контра-обвинения в демонизиране по сценарий.
И като "превантивна мярка" градоначалникът на Хасково Георги Иванов дори извади списък със следващите "жертви" на медийни удари - Петър Паунов от Кюстендил, Златко Живков от Монтана, Красимир Костов от Шумен, Андон Тотев от Сандански, Николай Димитров от Несебър, Цонко Цонев от Каварна, и още няколко кмета, описани като "независими" и следователно - неудобни на ГЕРБ.
Какво е общото между изброените имена?
На първо място - фактът, че всички са с по най-малко 2 мандата начело на общинската администрация. Георги Иванов (Хасково) и Златко Живков (Монтана) са "доайените" с 16 години непрекъснат кметски стаж. Цонко Цонев (Каварна) и Андон Тотев (Сандански) са на постовете си от 2003 г. насам.
И това не изчерпва участието им в местната власт - всички от тях са имали поне един мандат като общински съветници, а Тодор Попов (Пазарджик) е бил 4 години председател на Общинския съвет.
С изключение на кмета на Шумен Красимир Костов (БСП) - никой от останалите не членува в ръководството на национално представена партия.
Повечето от списъка управляват областни градове без партиен гръб в продължение на години. Само за последния си мандат - от 2011 г. насам - кметовете са сменили 3 редовни и 2 служебни правителства.
Неслучайно никой от тези кметове не си е поставял по-високи цели от това "да си стои на село", както се изразяваше Тодор Попов, въпреки че неговото име беше спрягано като опция за служебен премиер през 2014 г..
Зад обявените като "независими" кандидатури се комплектоват невъобразими коалиции между партии, които иначе демонстрират неприязън на национално ниво - целият спектър на люспите от СДС и НДСВ, 50-те нюанса зелено на Земеделците, Радикалите на Бакърджиев, Демократите на Софиянски, националистите от "Защита" (съоснователи на "Атака"), Партията на българските жени, Новото време, Гергьовден и куп знайни и незнайни партии.
Нещо повече - тенденцията се изроди в обратна посока.
През октомври 2014 г. хасковският кмет Георги Иванов "осигури" депутатско място на сина си през листата на Реформаторския блок, който внезапно се сдоби с мощно електорално присъствие в район, в който нито една от коалиционните партии нямаше сериозно представителство.
За разлика от стабилния мажоритарен вот, обаче, общинските съвети на градовете от "списъка" са фрагментирани до невъобразимост.
Ясно е как се прави мнозинство в 240-местно Народно събрание с 8 парламентарни групи. Но се опитайте да си представите как се управлява община от 41-местен Общински съвет със същата фрагментация - такъв е случаят в Хасково.
21 мандата в Общинския съвет на Несебър са разпределени между шест политически групи. Още по-забележителен е местният парламент в Сандански, където 29 мандата са разпределени между 10 политически партии и един независим общински съветник.
При подобен миш-маш в колективните органи за вземане на решения, които така или иначе се събират по веднъж в месеца, силната позиция в управлението остава в ръцете на кметовете.
За справка - 34-годишната Татяна Стоянова, "дясната ръка" на кмета на Пазарджик, си е позволявала да дава наставления и да повишава тон на общинарите при гласуване на предложения за конфликтни имотни сделки - практика, която получи гласност едва след бруталното показно убийство на младата жена през януари.
Колкото по-концентрирана е властта, толкова по-висок е корупционния потенциал - и всъщност, това е другата обща черта между кметовете от "списъка".
Всички от тях (или лица от техните екипи) са минали през огъня на обвиненията в корупция, злоупотреби при раздаването на обществени поръчки и съмнения, че твърдата електорална подкрепа се дължи на купуване на гласове (цената на кметския мандат в областен град е между 10 и 20 000 гласа).
С малки изключения като курортните центрове в нито една от общините няма сериозен бизнес извън този, който се издържа с поръчки от местната власт - строителство, транспорт, медицински/фармацевтични услуги, търговия с имоти.
Навсякъде кипи усилен труд - асфалтират се пътища, ремонтират се площади, никнат чешми и цветни градини, реставрират се туристически атракции, след което валят скандали за безсмислени поръчки за милиони и опорочени търгове, последвани прокурорски проверки и... нулеви резултати.
В Шумен беше ремонтът на стадион "Чавдар", подарен на фирма с капитал от 500 лева и без строителен опит. В Монтана шефове на общински дирекции печелеха "обществени поръчки" за строителство и озеленяване чрез фирми, регистрирани на свое име.
В Пазарджик кметът кара джипа на местния доставчик на хляб за социалните домове, а семейството му се е изнесло на квартира в столичния затворен комплекс на концесионера на тролейбусния транспорт.
Кметът на Несебър блесна с "Дюнигейт", заради който беше обвинен в престъпление по служба, а Комисията за незаконно придобито имущество му наложи запор. Синът на хасковския кмет строи общински домове за социално слаби за милиони по поръчка на баща си. Списъкът е безкраен.
Съвсем друг е въпросът каква е доказателствената стойност на един прелет над вилна зона.
НАП, Сметната палата, Прокуратурата и ДАНС носят не по-малка отговорност за факта, че години наред делата срещу кметовете-феодали стоят на трупчета, а в подходящ момент отделни страници от тях изтичат контролирано през медийни "разкрития".
Като се има предвид кой държеше базата данни на службите за сигурност през последните години, може да се направи и обосновано предположение за източника на атаките.
Важно е да се разбере и защо на тези престъпления не се дава гласност в национален ефир тогава, когато се случват; защо местните журналисти (понякога - дори кореспонденти на национални медии) предпочитат да обслужват, вместо да питат.
Защо едва след показния разстрел в Пазарджик се вдигна завесата над порочните зависимости между икономически интереси, местна власт, съд и полиция, довели до тоталната парализа на бизнес, партии и медии в града.
И дори тогава местните хора предпочетоха да замълчат заради страха от саморазправа преди местните избори.
Това е най-големият проблем, заради който е трудно да "влезеш в положението" на кметовете, твърдящи, че са жертва на медийни бухалки.
Надали може да се очаква съчувствие, когато самите кметове демонстрират, че отдавна не различават границата между нормата и преяждането; не просто не съжаляват, а твърдят, че се гордеят с необяснимото си имотно състояние, което - вярно - не е новина, то е публична тайна от години.
Общо кратно между кметовете е и фактът, че всеки от тях има намерение да се кандидатира за нов мандат - и по-малко от половин година преди местните избори нямат пряка (видима) конкуренция.
Няма и законово ограничение за броя мандати в местната власт - за сравнение, по конституция президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат, ограничение има и при ръководните назначения в съдебната власт.
Което очевидно е проблем - прави впечатление, че колкото повече кметовете се застояват на власт, толкова по-лесно получават следващите си мандати, без значение кой се изправя срещу тях.
Също като Раду Мазаре от Констанца, който се води за един от най-одобряваните политици в Румъния заради високите си електорални постижения.
Само че в Румъния прокуратурата доказва, че може да работи ефективно. Единственият осъден ефективно политик в България е бившият кмет на Дулово Митхат Табаков, който влезе в затвора 10 години след извършеното престъпление и то - чак след като изпадна в немилост на партийните си покровители ДПС.
Ето така разследванията за корупция останаха на дроновете.
