Откакто е на власт, правителството, водено от Пламен Орешарски, следва определен план. План, който очевидно е бил изготвен още преди изборите и чиято начална фаза беше мръсната предизборна кампания.
БСП и ДПС стъпка по стъпка повтарят това, което правеше ГЕРБ в началото на управлението си. С тази несъществена разлика, че негативният PR на Бойко Борисов вдъхваше повече доверие. През 2009 г. словосъчетанието "тройна коалиция" се превърна в нарицателно за разточителство и корупция.
A през 2008 г. икономиката на страната влезе в рецесия, но това важи и за по-голямата част от света. Сега икономиката е в стагнация, което също се случва в много други страни. Истината е, че в България държавата по принцип не осъществява основната си икономическа функция, а именно да бъде антицикличен фактор.
Дежа вю: образът на едно провалено управление
Но да се върнем на поведението на настоящите управляващи. Те се опитват да създадат образ в общественото съзнание. Този образ е на едно провалено управление - това на ГЕРБ. За целта обаче не използват факти, а спекулации, на които хората трябва да вярват само защото идват от някой министър, който уж е експерт в това, което прави.
Пример за тази логика е речта на Пламен Орешарски пред парламента през миналата седмица. Той откри дефицит от 3 млрд. лева в хазната, което е абсурдно. Обвини ГЕРБ за недостига на средства и заяви, че бюджетът се нуждае от актуализация.
"Поетите финансови ангажименти със срок след настоящата година, тоест за следващите няколко години, са общо 1.624 милиарда лева. В тази сума не са включени задлъжнялостта на болниците, която към настоящия момент се ориентира около 350 милиона лева. Ако сумираме ще стигнем до сумата 3 милиарда лева задължения, които правителството ще трябва да покрива през настоящата и през следващите години", каза Орешарски.
Алогично
Тук въобще не е ясно защо задължения с падеж през следващите години налагат актуализиране на настоящия бюджет. Вероятно Орешарски може да види логиката, но май я виждат само той и министърът на финансите Петър Чобанов.
Да не говорим за това, че финансирането на търговските дружества с държавно участие не е част от държавния бюджет и държавата не носи отговорност за техните дългове.
Премиерът продължи: "През февруари тази година правителството на ГЕРБ емитира извънреден вътрешен облигационен заем в размер на 800 милиона лева с шестмесечен срок на изплащане. Падежът на тези облигации е през следващия месец август, което означава, че ще трябва да бъдат изплатени нови 800 милиона лева за сметка на фискалните резерви или на операции по емитиране на нов дълг.
Не е по-различно и финансовото и икономическо състояние на сектора на държавните фирми. За коментирания период се наблюдава рязко увеличаване на задлъжнялостта на по-голяма част от тези фирми. За илюстрация една извадка от 12 големи фирми формират обща задлъжнялост в размер на 5.4 милиарда лева, сред тези фирми преобладават такива от енергетиката.
В цитираната група от 12 предприятия са включени 8 фирми от енергетиката, чиято съвкупна задлъжнялост достига 4.567 милиарда лева. Тези задължения красноречиво показват трудното бъдеще за същите държавни фирми и за потребителите на техните услуги".
Тук се сблъскваме със същия парадокс. Орешарски обяснява как компаниите с държавно участие имат задължения, но това няма никаква връзка с държавния бюджет. Евентуалното изплащане на въпросните задължения може да стане само с емитиране на дълг от съответните компании и структурни реформи в тях.
Нищо вярно в обясненията
А за 800-те млн. вътрешни задължения, поети през февруари - парите вече са възстановени от Европейския съюз и се намират във фискалния резерв, чийто размер към края на май е 5.8 млрд. лева.
"Показателно е, че за първите 5 месеца на годината приходите от ДДС са само 38.7 на сто от планираните, а приходите от акцизи са едва 33.8 на сто", обяви Орешарски, което звучи опасно за бюджета, ако не беше налице фактът, че съпоставени със същия период на 2012 г. приходите и помощите по консолидираната фискална програма към май 2013 г. бележат ръст от 7.2 %.
Премиерът прогнозира: "До края на годината предстоят месеци със силно превишение на разходите над приходите, което ще постави на изпитание успешното изпълнение на фискалните цели."
Какви са тези разходи можем само да гадаем. За първите 5 месеца на годината в държавния бюджет има излишък от 45.5 млн. лв. по данни на Министерството на финансите и както вече видяхме, фискалният резерв е пълен.
Нещо повече, към края на май невъзстановеният от държавата ДДС е на най-ниското си ниво от началото на кризата.
"В разходната част на бюджета не са включени поети вече финансови ангажименти за близо 500 милиона лева", посочи Орешарски, без да поясни, как и кога са поети въпросните ангажименти, нито пък какви точно са те.
Стана ясно обаче, че социалните мерки на правителството ще бъдат финансирани чрез пренасочване на резерви в рамките на настоящия бюджет.
Междувременно финансовият министър Петър Чобанов заяви, че държавата вероятно ще емитира нов дълг за 1 млрд. лв.
Тук трябва да си припомним думите на същия този финансов министър от 20 юни, когато той каза, че не планира актуализация на бюджета, а само оптимизации. Какво се е променило за изминалите две седмици, че Чобанов коренно да промени позицията си? От макроикономическа гледна точка, отговорът е - нищо. От политическа обаче нещата се промениха значително.
По принцип би било добре българската държава да води една по-освободена фискална политика, дори и с цената на нов дълг, ако така подкрепя излизането на икономиката от кризата. Тя може да си го позволи. Делът на държавния дълг от брутния вътрешен продукт към края на април е 16.7%, като стойността на задълженията е 6 937.2 млн. евро. Това е много ниско ниво, едно от най-ниските в света в момента.
Не казват за какво е новият дълг от 1 милиард
Проблемът е, че Орешарски и Чобанов не казват за какво ще се харчи новият дълг. Те искат обществото да им гласува доверие да вземат 1 млрд. лeва назаем и да ги дадат на когото решат.
Изказванията на Орешарски и Чобанов са само върхът на айсберга. Всеки един от министрите от т. нар. експертно правителство излезе и обяви, че ситуацията в неговото ведомство е критична и че виновни за това са служебният кабинет и ГЕРБ.
Министърът на икономиката Драгомир Стойнев обяви, че енергетиката е в колапс. Министърът на земеделието Димитър Греков пък обвини Бойко Борисов, че е ощетил българските земеделски стопани със стотици милиони евро и тръгна да бори спекулата със зеленчуци, за която изглежда виновни също са ГЕРБ.
Дотук виждаме същата картина както през 2009 г., само че скандалите с "Цанков камък" и АЕЦ "Белене" звучаха по-достоверно.
Изглежда премиерът Орешарски не се е поучил от опита си като финансов министър - като такъв през 2008 г. той прогнозира, че световната икономическа криза ще подмине България, добре, че почти никой не му повярва тогава, освен неколцина инвеститори на БФБ.
Важният въпрос обаче е защо цялото правителство вкупом говори за това, как държавата е пред колапс? В доста от изказванията, дори планираните обвинения срещу ГЕРБ изглеждат нелепи или пък липсват. На Бойко Борисов му беше необходима близо година, за да очерни както трябва тройната коалиция. Защо сегашните управляващи бързат?
Отговорът е, че всичките тези апокалиптични новини и цифри вече не се изнасят просто, за да създадат негативен образ на предишните управляващи. Истината е, че медийната кампания вече има друга цел. Тя трябва да изплаши българските граждани.
Да ги изплаши толкова силно, че те да се откажат от протестите, защото положението в държавата, видите ли, е толкова лошо, че тя може да се срине ако остане без правителство и парламент заради нови извънредни избори.
Толкова са изплашени
Управляващите са толкова изплашени, че правят всичко възможно, за да останат на власт, включително като "страхуват" управляваните и междувременно се опитват да извлекат максимална финансова изгода, докато все още могат.
От всичко казано дотук стават ясни две неща. Първо, това правителство принципно не се различава изобщо от кабинета на Бойко Борисов, просто се опитва да прави същото в по-кратки срокове и така допуска повече грешки. Да не забравяме, че и Борисов, както Орешарски сега, имаше негласната подкрепа на "Атака" в парламента. Второ, щом между опозиция и управляващи има толкова малка разлика, то очевидно България се нуждае от нова политическа класа.
И не става въпрос за реваншизъм, минали скандали, некомпетентност или корупция, а за факта, че за да има демокрация в една страна, хората трябва да могат да избират между различни алтернативи.
