Мой приятел ми изпрати странна статия на Мартин Карбовски - журналист. В момент, в който съдии, адвокати, прокурори првозащитни организации се вдигнаха срещу скандалното решение на ВСС да уволни съдия Мирослава Тодорова и включително правосъдният министър бе принудена да свика извънредно заседание, за да се разгледа случая на "по-светло", Карбовски нарича това истерия и дума не споменава за поне евентуален политически натиск.
В момент, в който обществото иска прозрачност и това все пак намира отзвук сред управляващите, журналистът отново напада това общество, обяснявайки, че тук са останали само неинтересуващите се. Очевидно и той е един от тях, съжалявам.
Карбовски ни обяснява, че трябва да сме луди по магистралите. На неговия си лаещ език се опитва да ни накара да се засрамим, че не беатифицираме Борисов заради някаква там добре свършена работа.
Отцепването от обществото, за да му размахва пръст колко малоумно е то и какво заешко сърце носи, е най-големият грях на така наречената ни журналистика. Писна ми тв водещи да ми обясняват, че не разбирам демокрацията и да се държат като атрактивни пресаташета на властта (особено на Цветан Цветанов - бел.р.).
При условие, че през последните 6-7 месеца - от протестите срещу ACTA до включването на доброволци в гасенето на пожара на Витоша, които показаха, че не са затворили Орлов мост просто защото са диваци, стана ясно, че в тази страна има съвсем нова пратка избиратели.
Защо журналистите изведнъж станаха като гимназиални директори от времената на соца, набивайки канчето на сънародниците си? Натяквайки ни да се гордеем с управляващите ни, но в никакъв случай със себе си...
