10 лева вече са едри пари. За банкнота от 100 - да не говорим. Все едно, че ги нямаш. Нищо не можеш да си купиш с тях.
И това не е толкова заради кризата. От край време по нашенско си е все така. Сякаш е национален спорт купувачът сам да каже - искате ли да ви дам 1.40, за да ми върнете еди колко си. Още преди продавачът да го е казал.
При бакшишите - иди-дойди. Таксито все е в движение и винаги може да изпадне в ликвидна криза. И на малкото квартално магазинче с мижав оборот да му влезеш в положението.
Ама за клекшопа в центъра, дето цигарите сами правят оборота - хайде стига! Тъкмо си клекнал, и пак да се изправяш, за да бръкнеш в джоба за по-дребни, и после пак да се надупиш.
Но и това нищо не е. В супермаркетите пак нямат дребни. И двулевки нямат, и монетите не достигат.
В касите на мобилните оператори пък дори не считат за нужно да ти се извиняват, че нямат жълти стотинки. Не им стига, че дерат здраво с тарифите и даже от ЕС не им пука.
Това е положението - и в София, и в другите градове. От Петрич до Шабла и от Видин до Малко Търново. Никой не иска да ходи до банката да си набави дребни. Всички разчитат на оборотните си пари. И всички се гърчат излишно - от двете страни на плащането.
Колко много загубено време е това. Хиляди и хиляди часове в цялата страна - от работното и от свободното време. Икономистите сигурно могат да пресметнат и този принос за ниската производителност на труда.
Хич не е дребнава тая сметка. Цялата суетня от питането и предлагането до броенето на дребните пари увеличават, на око, поне с 20 на сто времето за обслужване на един клиент на каса.
А колко време губи всеки като клиент в търсене на дребни? И колко пъти на всеки му се случва да обикаля на други места да му развалят? Дали пък годишно не отива цял ден на човек за това национално безумие?
Щом безумието е национален спорт, явно не е само до мързела да си набавяш редовно всякакви монети и банкноти. Защото мързелът си има рационални граници в бизнеса. Нали собственикът на магазин не го мързи да си зарежда със стока?
Друга ще да е причината. Просто сме си дребни. С малка икономика, с малки доходи, с малък размах, с малки амбиции, с малко самочувствие. С живот на дребно.
А като живее на дребно, човек се съсредоточава в дребното. Просто така му е по-уютно. Хич не му пречи да се рови в стотинките. Това не само не го натоварва - напротив, успокоява го. И дори създава дребнички социални мрежи в анонимното иначе разплащане. Нещо като еднократни комшулуци, които обаче се повтарят всеки ден и на всеки ъгъл.
Май не е чак толкова лошо да се живее при перманентен дефицит на дребни.
