Абе т'ва мляко живо ли е...

За Нова година разпивахме с приятели в едно планинско хотелче. На сутринта след якото запиване хапнахме домашни катми и към тях - натурално, съвсем био кисело мляко, с домашен сироп от боровинки. Забравих да кажа, а сигурно се подразбира, че и маслото, от което лъщяха катмите, си беше сто процента масло. Homemade.

Всъщност се оказа, че от трапезата за закуска дори и брашното не е купено от магазина. Разменяме го срещу картофи с едни познати, които ни го карат от Пловдивско, обясни собственичката на хотелчето. "Ние им даваме български картофи, те на нас - истинско брашно, мелят си житото, което вземат като рента от нивите си..."

Ей такава история. А всъщност исках да пиша за киселото мляко по БДС, което ще ни пробутва от януари министърът на храните (не и на храненето, слава богу) Мирослав Найденов.

Точно си ровех в нета през GSM-a, като попаднах на тази новина. След което се замислих колко още продукта ще "уреди" на пазара държавата, преди да е приет законът за агенцията по храните - и самата агенция да е тръгнала... Или на министъра му е все едно, щото пак държавните ветеринари ще властват и в нея?

Според държавния рецептурник, киселото мляко само от мляко ще има трайност 20 дни. Ясноооо - е колко ще е жива бактерията на закваската, ако ще трае толкоз много - и то без нишесте и сухо мляко. Онова от соца, когато БДС беше друг, траеше най-много 72 часа и вкисваше.

Затова най-елементарният опит кое кисело мляко е по-истинско - бабино, дедово или не знам си какво, е да се купи по една кофичка на всяка фирма и просто се оставят ... да се развалят.

И тези ми разсъждения, докато тракам на лаптопа, са прекъснати от разговора, който води един от приятелите ми, товарейки в багажника на колата си пластмасови шишета с истинско, току-що сварено прясно мляко, напъхани в хладилната чанта. Ще квасят за детето в София...

"- Значи, имате две крави, а що не го предавате млякото на мандрата?

- Ми то не си струва, 30 стотинки го изкупуват, на вас го даваме по левче литъра, който идва, си взима от нас и мляко и масло. И сирене си правим, ама за продан не стига... На мандрата, като го дадем, доде стигне до вас, два пъти му вземат маслото и направо не знам какво слагат, за да прилича на кисело млеко."

И аз не знам, ама прилича - на цвят поне, макар че това, дето го ядем на закуската в хотелчето, не е толкоз бяло - просто ВСИЧКОТО му масло си е вътре.

БДС-то, по което ще правят новото "истинско" кисело мляко, на практика разрешава суровината да не е българска. Просто няма изискване откъде да е суровината. За млеката извън този стандарт, официално се разрешава влагане на ДО 20% сухо мляко...

(Може би вместо да го играе - неуспешно - регулировчик на цените по празниците, по-добре Найденов да беше проверил и оповестил колко фирми за производство на млечни продукти спазват тази заповед на генералния директор на националната ветеринарно-медицинска служба. Щеше да ни е по-полезно от съобщението за поскъпването на бананите от борсата до магазина...)

Дайте сега да направим сметката: 6 литра са 6 лева. От тях ще излязат поне 15 кофички кисело мляко - по 400 грама, колкото си е грамажът на сегашните. Умножете по 80 стотинки и ще получите два пъти повече левчета за нещо, в което може и да се открият до 50 на сто краве - задължително обезмаслено - мляко.

Та се чудя защото държавата в лицето на министъра на храните Мирослав Найденов не подкрепи точно тия хора, вместо да пише рецепти на фирмите, за да ни продадат продукт с едно намигване по-добър от сегашния на цена поне с 30% по-висока? Спомнете си "Стара планина"...

Щото крави няма. Ясно е на всички, даже и на не-земеделци като мен. Ако се пресметнат кравите у нас към всичкото сирене, кашкавал, сметана, масло и прочие млечни продукти родно производство, дето са на пазара, ще излезем като две Швейцарии - по брой на кравите, да не се разбира друго. (Не можем ги стигна швейцарците с техните 1.5 милиона крави спрямо нашите, дето са пет пъти по-малко.)

Обаче земеделският министър става все повече министър на храненето и все по-малко министър на земеделието. Ако трябва, в името на по-доброто управление, пък нека премиерът да остави Найденов отговорник само за яденето. Това явно му е най на сърце, че откакто е станал министър, не се сещам във ферма да е сниман или на полето - или е в магазин, или е седнал да яде супичка в яслите, или на рибна борса. Сяда, става, само за храната ни говори.

А храната, без да се оцапа човек в тор и да хване мазоли по ръцете, няма как да стане. Е, вече има, стига да си накупиш достатъчно хранителни добавки от Китай - и кашкавал с вкус на сьомга ще пуснат.

Та в новата 2011-а като гражданин, който обича да се храни качествено, най-учтиво приканвам г-н Найденов да отиде по-далеч от рецептурниците за храните - при стадата. Да ги умножи с усилията на държавата. За да може в следващата 2012-а да храни домашния си любимец с домашна луканка, купена от някой закрит пазар, който държавата ще се сети да направи за производители с директен достъп до пазара. (Че бая ги затрудни с тоя достъп...)

На министъра обаче май не му е ни до овчиците, ни до кравичките. Въпреки че за 60 000 домакинства, които гледат между две и четири крави, България извоюва гратисен период  до края на 2011 г. да модернизират стопанствата си, за да ги превърнат във ферми.

Но извън този период държавата не си мърда и малкия пръст. А в действителност повечето крави у нас се гледат именно в такива дребни стопанства, а не в големи ферми.
Субсидиите на глава животно обаче, които се дават, не са европейски пари, а ги дава хазната. И в криза нали се сещате какво става - останаха субсидиите само за стопанства с над  10 крави. Тоест - за големите фермери... Другите - на заколение.

Верно, тия хора пари за реклама нямат - и не хранят партии по избори, пак поради същата причина. Ама нали за здравословно хранене си говорим...

#1 Аз 01.01.2011 в 21:04:59

Поздравления за автора! Статията ми хареса, нямам какво да добавя!

#2 MacAllister 02.01.2011 в 00:22:28

Телепатия направо ;) Тъкмо си качих в микроблога снимка от кофичка с "био" кисело мляко от "биологични" краварници (няма майтап така пише на кофичката). Както и да е, според мен проблема е много по-комплексен. Неизбежно е големите градове да нямат добър достъп до "био" продукти (извинете ме за модния лаф но ми се лепна на езика), но въпросът е проблем на икономика въобще. Например допускането на прекалено разпространение на молове прави невъзможна широката търговия с натурални продукти. Самия начин на производство изисква дребни производители, а едрите вериги не биха могли дори теоретично да се справят с такъв логистичен проблем. Самите молове засягат още много други аспекти на търговията, погледнете на нещата от друг ъгъл - бакалията докарва ежедневно необходимите стоки до ъгъла, молът остава част от транспортните разходи за вас, бакалията може да се приспособи към клиентелата си, молът не може заради самия принцип, който го прави икономически ефективен... Дълга е историята, но наборът от продукти на едно място и някои (само някои) по-ниски (поне привидно) цени всъщност ни карат грешно да се лишим от част от услугите и част от качеството, които сме получавали вече векове. Разбира се това е комплексно явление - причините за жизнеността на моловете идва и от начина на живот в момента и от още много фактори, но като цяло погледнато от страни е деградация на пазара. Малцина си дават сметка за вторичните ефекти от моловизацията на пазара на дребно, това че малкия бизнес страда от това е очевидно, но това че разнообразието от предлагани продукти също намалява не е така очевидно като се изправиш пред пълните дълги рафтове. Все пак мисля, че за всеки е очевидно, че унификацията значи по-малко разнообразие, а молът е точно това икномически изгодно начинание точно благодарение на спестяване на разходи чрес унификация на всичко от набор стоки до логистика. Това са добри ефекти, ако говорим за снабдяване на армия по време на война, но когато става въпрос за пазар, перфектната логистика може да бъде убийствена, като премества фокуса от качествата на продукта (от гледна точка на крайния клиент) към качествата на производителя от гледна точка на мола - т.е. комбинация от съвместима търговска нагласа и лош продукт могат да спечелят пред много по-добър продукт и т.н. Държавите доста недалновидно спонсорират развитието на уедряването във всяка сфера, без да отчитат даже макроефекта от "повече яйца в по-малко кошници" и още по-малко добре известната истина, че свободния пазар има нужда от определено число играчи от всеки размер, за да остане свободен. Каквото и регулации да измисляш - малък брой играчи винаги изтиква пазарните принципи настрани. Въпросът очевидно е - има ли и какви са механизмите на толериране на големите вериги. Аз няма да кажа какви са, само ще намекна, че малко и добре известни лица/играчи са по-удобни за чиновника, за счетоводителя, за държавника - създават впечатление за контрол и яснота. Заради това и заради още доста фактори, честен, нечестен, корумпиран или не чиновника при всички положения има причини да предпочита поне инстинктивно големите играчи и това, което се опитвам да ви кажа е, че това е проблем на нашия wiring - нещо, което автоматично ни вкарва в задънена улица и чиято корекция е свързана с фундаментални разбирания за това какво трябва да представлява обществото ни и държавата ни - всичко е свързано казват и точно там е проблема, либералният поглед се сблъсква с желанието "някой да оправи нещата", а някой винаги педпочита нещата, които може да изброи пред тези, които не може дори да проследи (освен ако не става реч за парите в джоба му де).

#3 Anonymous 02.01.2011 в 18:38:58

Екстра статия. Но има достатъчно ГМО за всички, соичка, подсладители... на много добри цени.... Никога няма да Ви осигури държавата качествена храна защото - държавата следва разпоредбите на СЗО, на ЕС и т.н. а те не са вашите болни желания за истинска храна...... И още нещо, умника с предния коментар говори за "свободен пазар" на който обаче му куцала РЕГУЛАЦИЯТА!!! НЯМА СВОБОДЕН ПАЗАР, никога не е имало и никога няма да има.... !"свободен" изключва "регулация" за тези за които това не е очевидно.

#4 MacAllister 02.01.2011 в 19:31:28

Ъъъ не съм казал точно регулация, но щом това ти е на ума ... Всъщност регулацията щеше да е далеч по-малко вредно явление, ако регулиращите гледаха повече навън, отколкото навътре - имам пред вид в себе си. Явлението всеки си говори, аз чувам каквото аз си мисля може направо да се класифицира като национална кухня и с правителство като сегашното и премиер на въображаемия свят направо ударихме родното в десятката. А че свободен пазар няма и няма да има е самата същност на свободния пазар - контрола върху пазара също е стока, номера е да не е преобладаващата. Върви ли обаче да говоря по този начин? Нали има и бабички, които мерят света в проценти масленост - редно е човек да подраска малко по-образно пък дори и да го намразят останалите ...

#5 Наюк 02.01.2011 в 21:04:12

МакАлистър, много добри коментари, накараха ме да се замисля по въпросите на модерната икономика като интелигентен (т.е. можещ да научи) игнорамус (т.е. нямащ особени предишни знания по темата). Сравнително рядко се случва да науча нещо без да съм го търсил, благодаря ти за това. В желанието си да науча повече по темата те моля да коментираш интуицията ми, че естественото крайно състояние на свободен пазар е монопол (което е нежелателно), затова регулация от външно тяло е наложителна. Благодаря.

#6 Capricorn 03.01.2011 в 11:21:02

За да тръгне българската икономика по един по добър път и трябват две неща: 1.Да се инвестира в селското стопанство,за да има работа там и хората,които избягаха да работят в града да се върнат на село и да бачкат,така и за хората в градовете ще има повече работа и доходите ще им се вдигнат... 2.Да се разреши на дребните производители с по една две кравички да продават сиренето,маслото,млякото си на определени за това пазарчета...

#8 MacAllister 03.01.2011 в 16:10:29

Благодаря за оценката, но дай да не задълбаваме в темата за регулацията на пазара, че от кисело мляко ще подквасим всичко ;). Ще си позволя само да зачекна темата: Непрактичните теории обикновено са рожба на зле избрана база - постулати, аксиоми и т.н. Ако човек започне да обсъжда регулацията, без да се спре и посвети сериозно внимание на въпросите "Кой регулира какво?" и "Кой е тоя "Кой"?" рискува да постулира като потенциални обекти на разсъждението си елементите на нашето общество такива каквито са в момента и най-вече такива, каквито сме навикнали да ги виждаме. Забележете ограничението на възгледа, че държавата може да бъде единствения възможен "външен" регулатор. Ако задълбаем в проблема, ще трябва да се върнем назад и да анализираме еволюцията на това, което днес наричаме държава, да проверим дали приемствеността с древните й форми е по-важна от по-новите процеси, коита са я преоформяли - такива като възникването и развитието на финансовите инструменти, проникването на финансовите механизми сред широките слоеве на населението, развитието на банковото дело и т.н. Един непредубеден поглед към това неизбежно те кара да се питаш дали пък съвремените държави и най-вече демокрациите не са най-вече резултат формиран от един вид "обществен договор", който е получил широко разпространение. И като казвам "обществен договор" нямам пред вид онзи, с който ни надуваха главите преди време, а концепцията за търговия по принцип и приемането (от всички) на идеята, че може и дори е нужно да се използват общи еталони за измерване/остойностяване на отношенията между хората и техните организации. Рядко си даваме сметка, как това толкова естествено нещо е всъщност новост, която се е родила заедно с Ренесанса. Нито в античността, нито по-късно е имало подобен "договор" и съгласие, които да обвързват всички или поне почти всички. Днес ние базираме на това идеята си за богатство, негодуванието си от "крадци" и "престъпници", идеите си за това "как трябва да бъде" (т.е. това включва и желанията за регулация), но поради това, че го приемаме за даденост често забравяме колко ново явление е това и колко от страстите ни се коренят в разбирания от други времена. В този смисъл командването на пазара в каквато и да е форма е нарушение на "обществения договор" и ако трябва да се прави то следва да бъде крайна дори аварийна мярка, а не практика. Въпреки омразата на мнозина финансовата система с нейните институции и механизми е мното по-добър кандидат за "трето лице". В крайна сметка, ако приемете казаното по-горе поне отчасти за вярно то и съвремената държава, идеята за демокрация и персонална свобода могат да съществуват само благодарение на брокерите на обществения договор, които очевидно имат за най-изтъкнати представители финансовите институции (най-видими: банки и борси, но не единствени). Т.е. от тази гледна точка съвремента република/демокрация е до голяма степен апендикс, на който по традиционни причини се придава по-голяма важност, отколкото се полага. Докато една банка (например) въздейства върху пазара чрез въздействие върху оценката, държавата го прави със средства, които забраняват или налагат измислени правила за "договаряне" в определена сфера. Един от бичовете на надценената държава е необятната законова система, която няма шанс да се прилага според декларираните принципи - всъщност това е типично решаване на проблеми чрез кръпки... Но да приключа с това - ние еволюираме като съзнание, ако преди 20 години имаше достатъчно наивници за елементарни "измами" използващи неразбирането на принципите на "договаряне", днес те са значително по-малко и онези, които търсят глобални "удари" се налага да се обръщат към все по-необразована и изостанала част от населението - погледнете балоните от последните 2 десетилетия и забележете как всеки следващ се ориентира все повече към по-бедните и по-неуспелите. Днешната криза (в света) има много по-дълбок характер от която и да е предишна и вероятно ще доведе за няколко десетилетия до много по-дълбоки промени в обществото, отколкото сме склонни да допуснем сега. Може би най-важният ефект ще е концентирането на вниманието на болшинството не върху върха на айсберга (държавата), а върху механизмите и субектите, които наистина определят развитието ни и като следствие оформяне на баланс, който сега е невъзможен заради оставането в сянка. Световна конспирация? Глупости, организирането на финансов удар, бил той и със световен ефект трудно може да се впише в апокалиптичните идеи за скрити общества, дори и те са подвластни на еволюцията ни като разумен вид и са по-скоро ефект, а не причина. Мисля, че това подсказва причините за скептицизма ми по отношение на Европа - една чиновническа утопия, която освен всичко друго се опитва да елиминира механизмите, които не й се отдава да контролира добре, без да отчита факта, че самото й съществуване, самото богатство на континента е родено от тях. Така, че кой да контролира какво? Може ли да се разчита на мъдрост и далновидност от чиновник или избираем политик? И въобще ние готови ли сме да я разпознаем и уважим, ако се прояви или ще предпочетем простичките обещания за справяне с този или онзи проблем по неизвестно какъв начин? Ние българите сме индивидуалисти и мръсни инати, псуваме се един друг с огромно удоволствие стига да не е в очите и току се самообвиняваме, че сме мърди и мърша точно заради това, но пък дали не е практично да използваме това като капитал. Ако не друго при нас всичко "криво" изплува наяве доста по-бързо отколкто където и да било другаде, стига да намерим решимост да не се стряскаме от необичайното бихме могли да прескочим няколко урока напред, но за целта ще се наложи да се откажем не от този или онзи политик, от едно или друго убеждение, а от самата идея, че в съвремения свят "добър стопанин на общото" е въобще възможен. Знам, че това прилича на анархизъм, но анархизъм ли е да погледнеш нещата в очите вместо да продължаваш илюзията за ред чрез средства, които ежат клона, на който седиш?

#10 MacAllister 04.01.2011 в 01:10:10

Ако грешиш в преценката си за мене, което мога да те уверя (не съм брокер, нито банкер, нито се каня да ставам), може би грешиш и за друго? Не го приемай за нападка, а провери защо реагираш така. Още един интересен въпрос - колко време/пъти (което е приложимо) е нужно да бъдеш "облъчван" с дадена дефиниция, за да я използваш. Ако е много времето/пътите дали процеса ти на работа с хипотези/работни дефиниции и допускания не е обърнат наопаки? Пак моля да не го приемаш за нападка, а да пробваш да си зададеш въпроси, които може да те убедят, че нещо не се вързва в общоприетото. Жаждата за печалба не е срещу обществения договор, а част от него, част която се случва по много причини и "жаждата" е едва второстепена. Договорът от друга страна, не е договор подписан на хартия от страни, които го разбират еднакво добре а е просто название за начин на възприятие на връзката между хората - той е факт, а не договорка, думата договор пасва заради част от ролята му - размяна основана на декларирано или подразбиращо се съгласие. Ако банките са ограбили някгого, то е станало с неговото съгласие и дори настояване - как мислиш в имотния балон се получваха заеми и тук и в US - жаждата за добиване на по-престижен и може би удобен живот сега и веднага е също толкова съществена като видиш хората тълпящи се в банката да молят за ипотечен кредит, радващи се когато го получат и псуващи ако ги отхвърлят. Постави под въпрос, както разбирането си за добро и зло, така и въобще нуждата да делиш нещата на добри и зли и може би ще видиш света в друга светлина - като механизъм, в който разбирането за добро и зло, за истина и лъжа не служи за друго освен да определя функциите, които може да изпълнява онази част която изповядва разбиране за добро и зло по съответния си специфичен начин. Ако такава гледна точка е цинична, тогава не е ли двойно по цинично да обявяваш за "добри" с лека ръка онези, които доброволно се превръщат в жертви? Погледни го като казино - кой е виновния за трагедията на вманиячения комарджия - казиното или той самия? За да има баланс трябва някой да го иска и да иска неща, които имат връзка с действителността, а не неща рожба на вкостенено възпитание и традиция. Усилията за балансиране от " ... държава, борси, банки, производители и потребители ...- всички те са равни участници" казано по тоя начин е израз на широкоприето и напълно несъстоятелно разбиране за разделяне на ролите в екосистемата на човешката икономика, според което следва и следното - ако има вълци и агнета, пазенето на баланса задължава вълците да регулират популацията балъци. Това не е мое мнение, а свещено мнение на "агнетата", моето мнение е, че сме достатъчно умни да живеем като хора, а не като граждани на гората, само че това няма как да се случи като убедиш вълка да бъде агне. Така, че невинен ли е пристрастения към предразсъдъците си затова, че те го правят жертва, с какво е това по-различно от пристрастяването на комарджията? Аз виждам само една разлика - масовост, но това че "всички" мислят така не е извинение да приемеш глупост за догма, а стаден инстинкт. След като говоря всичко това най-лесно е да се намери повод да ме постави човек в определена "добре позната" група и с това да приеме, че си е отговорил на всички въпроси. Само че има и друг подход - да потърски логика и разбиране, с което да ме обори, да се съгласи с мен, да ме поправи, а продължи нататък и т.н. (според каквото мисълта покаже). От гледна точка на работната хипотеза, която съм избрал, държавата в макроплан днес е илюзия и комплемент на други процеси, които всъщност имат на порядък по-голямо значение от векове и дори илюзорната съвремена държава е най-вече техен продукт. Да й делегираш власт да оганичава процесите, които я правят обект на надеждите ти е просто оксиморон. В крайна сметка всичко е въпрос на избор - да мислиш и да се учиш да забелязваш и преборваш предразсъдъците си или да викаш заедно с тъплата думите, които набиват диктори от различни страни. Кое има шанс да те направи по-мъдър - индивидуалното мислене или търсенето на сигурност и дори престиж в това да си като "другите"?

#12 SBK 04.01.2011 в 16:30:18

Думата беше за млякото, ама коментаторите се отплеснаха... Явно млякото по новия стандарт няма да е като старото - никой не може да си позволи стоката да се развали за 72 ч. Преди можеше, защото млякото свършваше преди обед, а сега стои по рафтовете със седмици. Определено млякото никога няма да бъде като домашното, това се отнася и до другите храни - не че е невъзможно, но едва ли големите производители могат да си позволят да печелят толкова малко. Би било добре да стане друго - в магазините да има специални рафтове за такава продукция, но тогава цените ще са космически, а гаранция за съдържанието едва ли може да има. А хората с по 2-3 крави, овце, кози и прочее наистина ще бъдат принудени да ги махнат, което е много жалко не само защото така ще си изгубят прехраната, или поне част от нея, но също така старите знания. Да не говорим, че за да покажем на децата си крава, ще трябва да ги водим в зоопарка. Или в Швейцария.

#16 MacAllister 06.01.2011 в 20:46:28

Yordane, да и не в същото време. Склонността към единствена истина е преоргатив на хуманитарното мислене, в условните построения абсолютната истина е такава само условно - това за да-то и не-то. Бичкия, ми иди на пъб тогава, или си пушач и не искаш да те изкушавам с неопъбима мечта ;). Шотландския псевдоним име две роли и темата за банките ги слива идеално - едната персонаж изграден по прототип на Менкен, другата на финансовите хитреци, които противно на общоприетото мнение са предимно необрязани, с католически корен и планинци - темата го изисква - говорим за колко умен се мисли човек, който мери мъдростта по това първо дали "рецепторите му за интересност" реагират на нея и второ дали се вписва в рамките на прозорчето от мястото, където е седнал, а другото е какво се вижда през прозорчето от един метър, от два метра от три и т.н. Eventually it is not about being smart, but about being mobile, don't you think?

Новините

Най-четените