Когато монополите си купят държава

В зората на своето премиерстване Сергей Станишев се срещна с неколцината производители на захар в България, за да се успокоят (ужким) цените на тази стока в България. Срещата отече в сироп от думи, но резултат - като ценово изражение нямаше.

Земята като една човешка длан, където всички са брат'чеди или съпартийци, а останалите - партийни спонсори и електорални кибици, е лесна за напъхване в джоба на монополите. Какво е необходимо за целта - партия на власт, или по няколко депутати в парламентарно представени партии, плюс хора в регулаторните комисии. Те са там на квотен принцип - президент и парламент ги поставят. После е лесно.

Установява се такава нормативна база, която прави почти невъзможен вносът на горива. Затова единственият чуждестранен производител диктува и цените на българския пазар.

Установяват се такива законови промени, поръчани от компанията "Витоша ски" и сервирани тутакси от властта, че зимният туризъм се концентрира в ръцете на един монополист.

Установява се такава незаинтересованост от страна на регулаторните държавни комисии - КРС например, че мобилните оператори намаляват цените на роуминга например в последния възможен срок - въпреки европейските директиви. По същия начин постъпиха и с преносимостта на номерата...

Създава се такава слободия, че държавните търговски дружества, маскирани под неизвестни никому критерии, решават да държат парите си в една от най-малките банки на българския пазар. Преобладаващо - дружествата от енергетиката, а константното им поведение действа вече при второ правителство.

Въпреки предупрежденията и заканите на Европейската комисия, България още не е либерализирала пазарите си на ток и газ. Срокът изтече на 8 март 2011 г. Дотогава трябваше да разделим  собствеността върху тръбопроводите и електрическите мрежи от доставката на газ и ток.

Собствениците на преносната инфраструктура пък трябва да осигурят възможност на всички желаещи доставчици да пренасят енергоносители и енергия по тях. Сега Брюксел ни дава последни 2 месеца срок да го направим.

Част от тази либерализация е и правото на дребните потребители да имат право до 3 седмици да сменят доставчика си на ток и газ. Само че София си прави оглушки и не пуска на пазарите си за газ и електричество нови оператори.

Единствената здравна каса - най-големият купувач на лекарства, пазарува медикаменти по начин и регулация, съставени така от държавата, че да са удобни като ръкавици на производители и вносители. Някои от производителите се явяват и дистрибутори, което означава, че печелят и от факта, че държат необезпокоявани още една част от хранителната верига.

Държавните болници, притискани заради големите си дългове от големите производители и вносители на лекарства и консумативи, купуват пак само от тях - малките се отказват, защото не им плащат и не могат да издържат дълго на забавените разплащания. Така се появява диктатурата на монопола.

Комисията, на която разчитаме да ни пази от монополите - т.нар. КЗК, едва надига глас и обявява някакви проверки, чиито резултати излизат тогава, когато никой отдавна не се интересува от тях. Чудно, с какви ли бонуси са се наградили там за добре свършена работа?

Когато монополите си купят държава, те назначават и висши чиновници в изпълнителната власт. Когато стане скандал и кадрите се "омажат", просто ги сменят с други. Но правилата, по които върви търговията, остават.

Имаше един израз, че другите държави си имат мафия, а в България мафията си има държава. Не е мафията. Пак е с "м" и е по-страшно. Монополите са. При мафията виреят и дребните собственици. При монополите - никой друг.