Финансовият министър Владислав Горанов търси 1 милиард лева, за да намали дефицита в бюджета през 2016 г. до 2% от брутния вътрешен продукт на страната.
Всичко започна с предложението общините сами да начисляват данък върху доходите на гражданите до 2%, което разумно беше отхвърлено, но приливът на финансови идеи за увеличаване на фискалните приходи продължи.
Всъщност данъчното бреме лека по лека вече расте. В началото на тази година например всички депозити в банките бяха обложени със ставка от 8%, а не само срочните влогове, както беше досега. През следващата година се вдигат минималните осигурителни доходи, средно с 8%, а с тях и данъчната основа за работещите. Нещо повече, това ще бъде най-голямото им повишение от 2009 г. насам.
От началото на 2016 г. се очаква да се увеличи и минималната работна заплата от сегашните 380 на 420 лв. Това е и основната причина за скока на осигурителните прагове. Горанов обаче не спира до тук. Правителството излиза и с редица мерки срещу укриването на плащания към бюджета.
Планира се рязко повишаване на акциза върху газьола за отопление от 50 лв. на 645 лв. на 1000 литра, с колкото се облага и горивото за автомобили. Това е мярка срещу контрабандата. Целта е да е пресече използването на газьол за отопление като автомобилно гориво.
Резултатът е, че училища, детски градини и много други институции на държавна издръжка изведнъж ще получат много по-високи сметки за отопление. Нетният фискален резултат от мярката може да се окаже дори отрицателен.
Същевременно поскъпват и скъпите цигари, като ставката на пропорционалния акциз се повишава до 38% от продажната цена. С оглед на това, че контрабандата е насочена основно към този сегмент от пазара, тук целта не е много ясна.
По думите на финансовия министър с вдигането на акциза само върху скъпите цигари се намалява негативният социален ефект. Т.е. бедните могат да пушат спокойно, пък здравната система да му мисли за последствията. Накрая печели най-големият играч на българския пазар на цигари, който оперира основно в ниския и средния ценови клас и ще може да вдигне цените без да губи пазарен дял.
Промените не спират дотук. Държавата затяга контрола по твърде странен начин. През 2016 г. в Националната агенция за приходи ще бъде създаден нов отдел за търговията в интернет, в който специални екипи ще следят за нарушения в интернет. Тази мярка може и да има ефект, но при условие че голяма част от сделките са международни и българските фирми са само посредници, които дори нямат складови бази, крайният ефект пак е доста спорен.
Максималната сума за плащанията в брой става 5 хил. лв., така че всяка по-голяма транзакция да минава през банките. Ясно е кой печели от това. А в сивата икономика всичко ще върви постарому, тъй като тя и без това работи изцяло с налични пари.
От началото на следващата година всички здравнонеосигурени, които искат да възстановят здравните си права, ще трябва да покрият здравните си вноски за пет години назад. Това означава, че много повече хора ще си останат неосигурени.
Законът за местните данъци и такси ще бъде променен така, че поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя, да се облагат с данък все едно са в регулация. Целта е да се удари незаконното строителство. На практика ще скочи данъчното бреме за всяка малка нива в покрайнините на селата. Кой печели? Този, който иска да купи евтино земя, за да строи на нея. А това, че промяната ще засегне и хиляди хора, основно пенсионери, отглеждащи зеленчуци в нивата до селото, изглежда не е толкова важно.
Друга промяна предвижда доходите със случаен характер, като обезщетения и неустойки, парични и предметни награди, лихви и др. да се облагат авансово.
И разбира се, стигаме до почивните дни и възстановяването на данъчен кредит. Ако служителите се трудят извън обичайното време и използват за целта активи на фирмата на стойност над 5 хил. лв. тя ще трябва да декларира това, с което ще намалява данъчния кредит, който може да поиска.
Тук възниква проблемът, че не всички в България са държавни чиновници, регистриращи дейност от 9:00 до 17:00 часа, без събота и неделя. Никой не е наясно как точно ще става отчитането на дела на личното ползване. Още по-малко е ясно как държавата ще контролира целия процес. Например, ако фирмата използва собствен сървър, то очевидно НАП трябва да бъде свързана с него, както и с електромера на офиса и с GPS-а на фирмения автомобил.
Като цяло всички тези идеи изглеждат чудесно на думи, просто не могат да приложени на практика, поне не и с положителен фискален ефект.
Защо тогава правителството ги предлага? По отношение на газьола и цигарите натискът за вдигането на акцизите идва от Европейския съюз, но начинът, по който стават промените в акцизната политика, е меко казано странен.
Всичко изброено дотук се случва, защото държавата иска да си върне фискалната стабилност. Странно е на този фон на затягане на контрола, че например не се прави нищо по отношение на инвалидните пенсии, чиито брой е нереално висок, системата за отпускането им е безспорно прогнила от корупция и за които през миналата година държавата даде 1.35 млрд. лв.
Всъщност мерките, предлагани от правителството, са насочени основно към бизнеса. Дори и вдигането на минималната работна заплата и осигурителните прагове ще засегне най-вече малките и средните компании.
С промените на практика държавата може да спре да връща ДДС за инвестициите в дълготрайни материални активи на всяка фирма в България.
Икономиката тъкмо започва да се съживява, регистрирайки ръст от брутния вътрешен продукт с над 2% на годишна база през първата половина на 2015 г. Заетостта расте, а безработицата падна под 10% за първи път от 2010 г. насам.
На този фон правителството подготвя данъчен хаос за бизнеса. Наистина държавният външен дълг е на сравнително високо ниво от 27.5% от БВП, но като цяло, както брутните, така и нетните задължения на българската икономика намаляват. Към края на юли брутният външен дълг е еквивалентен на 83.7% от БВП спрямо 93.7% година по рано. Нетният дълг на България пък се понижава с 11.8 процентни пункта до 20.9%.
Така целта за свиване на дефицита в бюджета до 2% за сметка на бизнеса изглежда нелогична. А мерките, с които би трябвало да се осъществи увеличаването на фискалните приходи, по всичко личи са неефективни.
Какво точно цели финансовият министър, съвсем не е ясно. Данъчният хаос ще доведе до свиване на инвестициите. Това е естествената реакция на бизнеса, когато държавата си играе с акцизи и регулации без ясни дългосрочни цели.
По-малкото инвестиции означават по-малко работни места, по-слабо крайно потребление и в крайна сметка по-ниски приходи за бюджета.
Ако иска да удари сивия сектор, държавата трябва да разпише ясни правила за всички и то без вратички. В случая определено не е така. Като почнем от цигарите, при които акцизите растат на две скорости, мине се през нивите и се стигне до абсурдните промени по отношение на данъчния кредит за бизнеса.
Коя компания би инвестирала в нова кола, сървър или офис, когато НАП по неясен за никого начин може да й отнеме правото на данъчен кредит? Отговорът е, че това ще правят само дружествата, които имат пълно доверие в НАП. Как се плаща за такова доверие можете да се досетите сами.
Тук трябва да се запитаме инвестиции ли са данъците? От финансовото министерство ги третират по този начин. Щом парите влязат в бюджета, те очевидно отиват за нещо полезно за хората.
В този контекст бизнесът функционира като организация за укриване на данъци, която трябва да бъде изстискана фискално докрай.
Практиката по цял свят обаче показва, че частните инвестиции имат много по-силен положителен ефект за икономиката от държавните. При тях обикновено парите се използват далеч по-ефективно. Това, от което се нуждае бизнесът, за да движи икономиката напред, е стабилност. Не ниски ставки, отстъпки, привилегии и облекчения, а предвидимост, която да му позволи да инвестира, да създава работни места, да плаща заплати и да пълни бюджета на държавата.
