Хора... десетки хиляди хора. Въртиш глава наляво - "Света Неделя" скрива края на множеството. Въртиш глава надясно - демонстрантите се разливат по "Витоша" и "Алабин". А ти си на стълбите на Съдебната палата, която буквално е окупирана от екзалтирани млади хора. Момче размахва трибагреник на гърба на единия от лъвовете. Отдолу е море.
Малко е трудно да се впечатлиш от масов протест в България - накрая винаги се разбира кой е написал драматургията с лозунгите, истериите, агресията и погромите. В неделя, обаче, видяхме по улиците на големите градове в България нещо уникално. Не, не е само заради това, че от десетилетие и половина не е имало толкова големи демонстрации. Важното е, че десетки (а защо не и стотици) хиляди излязоха и с мир представиха голямото си искане - промяна.
Да, хората не могат в един глас да кажат какво искат. Всеки пред камерата споделя това, което го е довело на улицата. Хора със съмнително душевно здраве, партийци, велики комбинатори и платени статисти от вече забранени реклами се опитват да се правят на автентични водачи и даже отправят искания - някои от които са по-плашещи, отколкото самите те си мислят.
Парадоксално, но точно заради това има смисъл хората да останат по улиците. Всъщност, по-важно е даже от преди седмица.
След оставката на правителството се видя ясно, че останалите политически сили не са в състояние по никакъв начин да помогнат да все по-трудно живеещия народ. Хората са единни в едно основно нещо - настоящият политически модел е сгрешен на няколко нива и нищо няма да се оправи, докато той не бъде променен. В партийните централи такъв сценарий не е разиграван и затова от седмица гледаме трепереща импровизация отляво, отдясно и в центъра.
Такива политици биха склонили на ремонт в обществения договор, защото иначе ходът на събитията просто ще ги изхвърли от историята. С тях обаче не трябва да говорят "лидери", които са успели да наложат идеите си над малка група по-активни. Не и ако не искаме патриотарското говорене с пряка линия в студиото да се превърне в държавна политика.
До политиците на кръглата маса трябва да седнат хора с искания, преминали през еволюцията на обсъждания с възможно най-голяма част от народа. Зад тях трябва да са всички граждани, не просто тази или онази групичка от недоволни. За да стане това, протестите не трябва да спират, масовостта им - да не спада и, същевременно, да се намери формат, в който да е възможно да се чуят, съберат и обсъдят идеите за промяна.
Това само със стоене вкъщи не става. Историята помни много случаи, в които най-активното малцинство е яхвало недоволството на цял народ. Твърде често след това са следвали дълги периоди, в които новата власт е пращала срещу всеки протест войници със заповед да се стреля на месо...
