Да се радваме или не, че президентът наложи вето на закон, който властта направи, защото й беше дадена поръчка.
Почти като на сервитьор в кръчма: "Две писти и няколко лифта, моля! Не се туткай и ги пиши на сметката на..." И властта се разтича с таблите.
Да, защото няма друг начин да се променят текстовете и да се опази природата на България.
Не, защото и второто президентско вето е под натиск.
Това вето - по целесъобразност и под натиск, не показва позицията на президента, който - знаем, е фен на зимните спортове, и беше почетен гост на купон на Първа инвестиционна банка в Банско.
Освен че като строителен министър Плевнелиев подкрепяше подобни инвестиционни проекти.
Сега държавният глава връща закона като цяло, а не отделни параграфи.
Този вариант е къде по-умиротворяващ. Ако промените първо бяха обнародвани в Държавен вестник, за което щеше да е необходим указ на президента, и впоследствие да започне подготовката на нов законопроект - кой знае дотогава протестите колко хора щяха да увлекат след себе си... И властта щеше да обере големи негативи.
Така че този вариант е неприложим.
Факт е едно: победата е голяма, защото е първата, извоювана под обществен натиск. Първите протести срещу поправката, започнали още през зимата, не впечатлиха управляващите.
Едни младежи си скачат... Блокадата на Орлов мост свърши работа.
Сега е добре да се премести пред парламента.
И видим тогава меко ли е на "Алеко" за Цеко.
