Става въпрос за пари, за много пари. През тази година българската държава ще даде за образование 3,1 млрд. лв. Отделно, ако се запазва делът от предходните години, още половин милиард лева ще влязат в системата под формата на частни разходи.
Образователният бизнес е сериозно нещо в България. Не е учудващо, че министърът на образованието Тодор Танев, които през миналата седмица беше принуден да напусне поста си, се похвали, че има „1,3 млрд. докарани".
Всъщност сумата е 1,37 млрд. лв. - става въпрос за финансирането по програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020".
Едва ли европейското финансиране е заслуга на ресорния министър или на когото и да е в държавата. Просто през миналия програмен период ЕС даваше пари за магистрали, а през този има цели като квалификация, интеграция, образование, иновации.
Всички те са много по-важни за икономиката от пътищата.
За жалост България дори така изостава сериозно от останалите държави в Европейския съюз и като номинални суми, харчени за наука и образование, и като дял на разходите от брутния вътрешен продукт.
Изоставането по първия показател е нормално за най-бедната страна в ЕС. Изоставането по втория показва липса на адекватна политика.
Евтини на образованието, скъпи на глупостта
През тази година армията и полицията и пенсионерите ще получат повече от образованието. Въпреки че ако решим проблемите в образователната система, МВР ще има доста по-малко работа, а генерираният икономически растеж ще даде възможност за повече публични разходи и по-високи пенсии.
Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през миналата година, показа, че ако всички 15-годишни в страната получат основно образование, потенциалният ефект за икономиката в рамките на техния живот ще бъде ръст с 496%.
На практика слабостите в образователната система се отразяват на обществения ред, икономическия растеж и дори на устоите на демокрацията.
Бедните и неграмотните са доста по-лесни за управление, манипулиране и по-податливи на корупция.
Защо обаче си тръгва образователният министър?
Фонд "Корупция"
Парите за наука в България се харчат основно през т. нар. фонд „Научни изследвания".
През миналата година одит на Сметната палата показа сериозна неефективност в тази институция.
Периодът на одита беше от 1 август 2011 г. до 31 декември 2014 г. Резултатите показаха, че фондът се управлява неефективно, усвоените средства по европейските програми са едва 6% от всички. А от общият бюджет са усвоени само 64,5%.
Фондът от години е разтърсван от скандали с обвинения за нагласени конкурси и корупция и на практика не работи.
Договори за финансиране на научни изследвания от 2008 г. насам не са разплащани, понеже проверка на Министерството на финансите установи, че са нарушени изискванията на ЕС за държавна помощ на частни фирми.
През 2015 г. министър Танев смени три пъти ръководството на фонда, но засега не изглежда това да е променило нещо.
А държавата има амбициозни цели за повишаване на инвестициите за наука и научни изследвания до 1,5% от БВП. Одит на Сметаната палата показа, че това няма как да се случи, поне не и докато фонд „Научни изследвания" не започне да функционира по предназначение.
Училища много - ученици малко
Другите планове на Министерството на образованието и науката за следващите 4 години включват намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 11% и увеличаване на процента на завършилите висше образование до 36% от хората между 30 и 34 годишна възраст. Така те са разписани в Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 - 2020 г."
Официално през миналата учебна година системата на общото образование са напуснали близо 2,9% от учениците, спрямо 2,3% през предходната 2013/2014 г. Министерството ще трябва да се потруди доста, докато ги докара до 11%.
Данни на Евростат за 2014 година обаче показват, че делът на преждевременно напусналите училище само сред младите хора на възраст 18 - 24 години в България е 12,9%, спрямо 11,3% средно за ЕС.
Това, че децата ходят на училище обаче не гарантира, че получават образование. Ако съдим по данните от последното проучване на PISA, близо 40% от учениците в България са функционално неграмотни.
Какви са изводите дотук? България е бедна, защото образователната система има редица дефекти. Липсват иновации, защото фондът, който трябва да ги финансира, на практика не работи.
А проблемите в образованието се задълбочават от година на година и водят до проблеми в обществото.
Парите следват ученика. А накъде отива ученикът?
Формално, министърът на образованието си тръгна заради една дума в учебниците по история по отношение на османското владичество: "съжителство". Въпросната дума я има там от години, в края на краищата българите и турците са живели и продължават да живеят заедно в България.
Министър Танев обаче не успя да обясни, че проблем със „съжителството" няма. А премиерът не обича скандалите, особено преди президентски избори.
Оставката на проф. Танев не решава фундаменталния проблем на образователната система.
Целта на общото образование е да интегрира децата в обществото. Да им даде знания за това как да се държат, да им внуши страх от закона, но и знания за правата им като граждани на тази държава, да ги ограмоти и да им позволи да развият умения и да получат квалификация, за да работят и да създават стойност в икономиката.
Дефектите на образователната система не са финансови в по-голямата си част.
По-скоро става въпрос за това как и какво се учи. Не само министърът, а и повечето образователни експерти не могат да дадат ясно обяснение защо дадени неща се преподават в училищата и каква въобще е целта на целия учебен процес.
Системата върви по инерция от комунизма насам. Тогава образованието имаше ясни идеологически, политически и икономически цели. Системата до голяма степен успешно създаваше граждани за една комунистическа държава.
Сега обаче образованието няма никакви цели. Не е ясно как то допринася за интеграцията на българите в едно демократично общество с пазарна икономика. Всички говорят за бюджети, за това, че парите трябва да следват ученика. Но никой не отговаря на въпроса: Накъде се е запътил въпросният ученик?
Министърът на образованието също не можа да даде отговор. А най-плашещото е, че обществото дори не си задава този въпрос, който всъщност определя бъдещето на България.
