Пръв в НДК в нощта след изборите пристигна предводителят на "Атака" Волен Сидеров. Истинският победител на вота на 12 май - след изключително слабия резултат от президентските избори, когато националистите имаха 3.72% на мажоритарния вот, сега почти го удвоиха.
Може би в следващите дни да станем свидетели на дуплика на "Атака" в 42-ото НС - Националния фронт за национално спасение (НФСБ). Социолозите отреждат на формацията на собственика на СКАТ Валери Симеонов почти 4% и реални шансове да влезе в парламента, но май все пак ще остане извън.
В НФСБ, според изследванията и по признание на самия Сидеров, се преля част от електоралната подкрепа за "Атака". (Да не би Сидеров да е започнал да им се струва твърде "мек" и рафиниран...)
Две националистически крила в парламента е прекалено. И показва, че сме на дъното. При това кално дъно.
По думите на Живко Георгиев от "Галъп", в този си вид 42-ият парламент е едно твърде скромно представителство на българското общество. Голяма част от хората не гласуваха, а значителна част от вота отиде в партии, които не успяха да прескочат прага от 4%.
Но какво всъщност се случи с останалите партии? Преглед отзад напред.
Движение България на гражданите. Нормално ли е...
За разлика от "Атака" и Сидеров обаче, бившата еврокомисарка Меглена Кунева няма поводи за радост. На президентските избори през 2011-а Кунева събра близо 500 000 лични гласове (точно 470 808), а на 12 май формацията й не успя да събере дори не половината, а една пета от тези гласове.
А и именно президентските избори бяха start-up за политическия проект. Оставане извън парламента на практика е зачеркване на целия проект и кръговете, които я подкрепяха. Това означава и стопиране на политическата кариера на избягалите от ДСБ млади надежди.
Да напомним, че никоя от социологическите агенции не даваше големи шансове за 42-ия парламент НФСБ, но охотно даваше позиции на ДБГ, дори още преди да се беше създало като партия. Впрочем, през 2005-а по същия начин "изтърваха" "Атака". А като изборен резултат НФСБ изпревари партията на Кунева.
Край на старата десница, а новата съвсем не е ГЕРБ
За първи път Иван Костов е извън парламента. А СДС дори няма 1.5% - маргинализирана до крайност. ДСБ, коалирала се със съвсем непознатата на избирателите партийка Български демократичен форум, е около или малко над 3 на сто. Повече от ясно е, че заедно биха преминали бариерата от 4 на сто, така както го направиха с формулата на Синята коалиция през 2009 г.
Но благодарение на разрива с формацията на Надежда Нейнски и Мартин Димитров - "Единство", и целенасочените усилия на ГЕРБ, направили възможното да разбият Синята коалиция, се случи. А като капак, близо една пета от традиционни десни избиратели гласуваха за ГЕРБ - по наблюдения на социолози.
ДПС се свиха, но с шанс за нова власт - за трети път
Каквото и да говори лидерът на ДПС Лютви Местан, монолитността на ДПС беше разбита на тези избори. Нямаше автобуси с туристи от Турция, традиционни за много избори в Кърджали, а вотът на изселниците вече не е само за партията на пожизнения председател Ахмед Доган.
На 5 юли 2009-а ДПС спечели над 600 000 гласа, над 14% от гласовете на избирателите. Днес са се посмалили - за тях прогнозират група, малко по-малка от тази, която имаше БСП в 41-ия парламент.
Но и с креслата в парламента, които й отреждат социолозите, партията е желан коалиционен партньор. За кого? За БСП, разбира се. Проблемът е дали ще им стигнат бройките, за да си осигурят подкрепата на 120 депутатски карти - или ще търсят и извънпарламентарна подкрепа (в лицето на "Движение България на гражданите" например). Мантрата с програмното правителство зачести през последния месец - заедно с ясната заявка, че всички са срещу ГЕРБ.
Четири години стигнаха на избирателите на социалистите да забравят, че по време на нови предизборната кампания през 2009-а неизменно питаха: "А ако спечелите, пак ли с ДПС ще управлявате?!" Сега в известен смисъл оттеглянето на Доган отбремени партията, формално отваряйки й нови управленски хоризонти.
Но има един горчив залък, който трябва да преглътнат - на предишните избори ГЕРБ проби в крепости на ДПС - Кърджали и Разград, и сега пак се очертава да има по един мандат оттам.
БСП и програмирането
След 2005-а социалистическата партия е загубила всички избори. Факт. На тези, въпреки твърденията, че е морален и политически победител, БСП е втора. И все пак победи - според неокончателните данни все пак удвои - и отгоре - депутатските места спрямо представителството си в 41-ото НС.
Въпреки това веднага се чуха гласове - от лагера около Георги Първанов - дали Сергей Станишев няма да си подаде оставката като лидер. Станишев пък даде заявка, че ще направят правителство - и ГЕРБ няма да управляват повече. Да видим колко повече.
Дано стратезите на "Позитано" 20 са направили необходимите изводи, че скандалите, които произведоха - като този с подслушването например, не са налели кой знае колко гласове в мелницата им. Но твърдият им електорат максимално се мобилизира. Този резултат устройва БСП и те ясно заявиха, че няма да ги оспорват. Защото не е сигурно дали ще успеят да го повторят наесен.
ГЕРБ са първи. И какво от това
Партията на Бойко Борисов стана първата, спечелила най-много гласове след един мандат на власт. Вярно. Но все пак недостатъчно. Парадоксално, но факт - именно ГЕРБ имат основание да поискат касиране на изборите заради опорочаване и ... все ще се намери формулировка.
Но обстановката е недружелюбна към тях, както изглежда. Прокуратурата - също, както и някои "брутални любовници". Затова най-добре да затаят дъх. Имат под сто депутата, а мнозинство от 120, укрепено с други изглежда непостижимо. Да си "напазаруват" от друга парламентарна група, като я разбият, не е възможно, ако не са на власт, за да използват лостовете на държавата за натиск.
На практика 15% от всички гласоподаватели гласуваха отново за статуквото - (при определяната от малко над 50% избирателна активност). А Коалиция за България се радва на 13 на сто.
Очаква ни власт на глинени крака.
В добавка: Всеки трети избирател под 30 г. не е гласувал за нито една от четирите сигурни партии в Народното събрание.
