В САЩ увеличението или спадът на новите работни места е тестът за американската икономика и влияе върху борсовите индекси повече и от президентска реч.
В България тия данни не влияят върху нищо, дори върху рейтинга на властта, който по традиция се основава на трансцедентални влияния, поръчани и платени социологически проучвания и последната телевизионна изява на Бойко Борисов.
А не влияят, понеже не се и мерят както трябва - Агенцията по заетостта и НСИ не броят хората, които отдавна са се отказали да търсят работа и са обезкуражени, нито работещите на черно. В САЩ всеки път преди оповестяването му докладът с информацията за новите работни места се пази като извънземното от Рокуел.
В България данните за заетостта от последните три години показват опасната тенденция на намаляване на работните места, непрекъснато увеличение на безработните, структурна безработица, при която десетки хиляди нискообразовани са без препитание и се лумпенизират и криминализират.
В последните 6 месеца от мандата на това правителство, министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че приоритет му е справянето с безработицата. Оказа се, че го мисли през ... програми за временна заетост, любимият номер на социалната министърка от тройната коалиция Емилия Масларова.
Няма как да се измислят програми срещу трайната безработица, ако икономиката пълзи по дъното и, както се вижда, от началото на мандата на ГЕРБ са изгубени над 270 000 работни места. Вместо да подкрепят и разширяват бизнеса на големите си акули-приятели, управляващите би следвало за помислят, първо, за образоването на полуграмотните и, второ, за мерки за малкия и среден бизнес.
Симеон Дянков обяви, че заедно със социалния министър Тотю Младенов и икономическия - Делян Добрев, разработват специална програма за алтернативна работна среда в Сопот, където 3200 души, кажи-речи почти всички работещи в малката община от две населени места, са във ВМЗ-Сопот, а там, както разбрахме, заплати не дават.
Горчивата истина е, че тримата не могат да разработят никаква програма и това е ясно като бял ден. Нито има къде да преместят, да речем, 1000 работещи, защото след приватизацията най-вероятно ще има съкращения, нито могат да осигурят друга алтернатива на тези хора и семействата им. Въпросът е да тушират напрежението, защото този проблем тлее, за него се говори и... влияее на рейтингите.
Другият вариант е да натиснат бъдещия собственик да поеме ангажимент поне в първата година след приватизацията да не намалява работните места. Това е изходът. Колкото от ДПС създадоха алтернативен на тютюна поминък на хората от Родопите, толкова и тримата ще разработят обещаната програмка.
Държавата е най-големият работодател в България. Затова и напливът за чиновническо място е особено голям, което нито повишава административния капацитет, нито говори добре за икономиката ни, тъй като армията от чиновници не създава продукт.
Така че нека напомним - единствените работни места, които може да отвори държавата, са на чиновниците. Само че те би трябвало да намаляват, в случай че главата на административната реформа Дянков ни осведоми докъде е стигнало е-правителството. А че няма как за 6 месеца да създаде добра бизнес среда, това е ясно. Просто икономиката е толкова умряла, че дори и дишане уста в уста да й прави Бойко Борисов, пак няма да я съживи.
Властта изобщо не опитва да прави никакви спасителни процедури, това е само камуфлаж. Основната цел е да се направи така, че всички да са зависими от държавната машина. Ама като казвам всички, значи ВСИЧКИ. Държавните чиновници са зависими по дефиниция. Средният бизнес е зависим поради нуждата си от работа по държавни поръчки и програми. Който слушка, получава. Дребният бизнес е зависим поради безбройните и непрекъснато множащи се идиотски изисквания и ограничения. Който не слушка, му пращат проверки. Селянинът е зависим, защото властта нарочно не прави нищо, за да разкара посредниците, изкупуващи селскостопанската продукция за жълти стотинки и печелещи многократно повече. Обикновеният гражданин е зависим, защото винаги може да бъде изловен за нещо. Я за остатък от марихуана в джоба, я бил паркирал на тротоара (или на мястото за тротоар, където няма такъв), я защото не бил карал с 2 км/ч през дупката (което би било „съобразена скорост“ в случая), я по някой друг параграф 22. Вярно, работещият в частния сектор е относително независим, защото няма пряко вземане-даване с държавата. Обаче зависим от нея е неговият работодател – което се пренася и върху работника. Единствените независими са едрите монополисти. Но всъщност те и властта са едно и също. Или най-малкото не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото. Властта може много лесно да даде възможност за разкриване на работни места. Само трябва да остави на бизнеса малко въздух да диша по естествен път. Няма нужда да пише никакви програми, нито да прави някому изкуствено дишане. Обаче не. Властта няма вяра на бизнеса, защото като живне, и става непокорен. Затова гледа тя да създава работни места, въпреки че това е много по-трудно и неефективно – за да може „уредилите се“ безработни да са зависими пряко от нея. А понеже се знае какво представлява, и е наясно, че чиновник не може да управлява бизнес, прави програми за „временна заетост“. Сиреч, хем започналият да работи по тях пак да не е сигурен, че има работа (т.е. има, докогато властта прецени), хем ако някоя програма се издъни, нейните автори да могат веднага да се оправдаят, че тя и без това поначало е била „временна“. Всичкото това е от страх. Защото ако властта допусне броят на независимите от нея хора да се увеличи, те ще я изритат. И ще развалят грижливо плетените две десетилетия схеми за облагодетелстване и възпроизвеждане на властовия модел. Тъй че, когато става дума за програми за заетост по инициатива на властта, това не са програми за заетост, а нови клетки за бройлери. Даже не за щастливи кокошки, а именно за бройлери. На които във всеки момент могат да им се спрат лампите и смеските и да бъдат оставени да мрат от студ и глад. Гладни и премръзнали бройлери има предостатъчно. И пред всяка нова клетка със сигурност ще се извият опашки. А властта ще се пъчи доволно и ще вика ау, колко съм социална...
@LevittHostel: Браво! (коментар 10 имам предвид) Дано повече хора го прочетат. И осмислят, разбира се. Бих добавил и още нещо: Със затягането и умножаването на всевъзможните ограничения от страна на държавата се създава една цяла прослойка от контрольори. И понеже има корупция, се създават и контрольори на контрольорите, и контрольори на контрольорите на контрольорите. Това са хора, които не осъществяват никаква производителна дейност. Те в най-добрия случай измъкват някакви пари за държавния бюджет, а в най-лошия – пречат на реалната производителна дейност на останалите. Това, че са на държавно изхранване, и че работните им разходи (включително транспорт, комуникации, доплащане за труд в извънработно време и т.н.) се плащат пак от държавата, е едно на ръка. Оптимистично приемаме, че дейността им поне не е на загуба. Питам се обаче: когато един ден безсмислеността на повечето от тези ограничения стане очевидна и регулациите се опростят (както би трябвало да бъде), КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕ цялата тази армия от контрольори? Какво реално и полезно може да прави човек, който 10 или 15 години само е ходил да търси нарушенията на другите? Да не говорим за деформациите в мисленето, които неизбежно настъпват в резултат от такова „професионално поприще“.
Млъкни бе, Борисе. Като толкова знаеш, защо не отидеш да свършиш ти нещо ? Мислиш ли, че е лесно да управляваш банда малоумници, каквито без съмнение са повечето ни сънародници. Нямат образование, нищо не знаят да правят, ама искат да работят, искат пари ... Истината е че просто не са нужни. Даже и бизнеса е идиотски ! Не мога да им чета некомпетентните обяви за работа. Това е нашата действителност. Стига сте плюли правителството и стига сте се оплаквали. Никой не ни е виновен, че сме некадърници. Правителството прави каквото може, за разлика от други правителства и това си личи. По някога много ме дразните, вие журналистите, с популистки изказвания! Ако спрете да дрънкате глупости може да не се оправят нещатата, но поне хората няма да са толкова обезкоражени.