България няма да изпраща оръжейна помощ на Украйна. Това е резултатът от няколко седмици публични закани и обсъждания, 4 часа противоречиви дебати и три гласувания на предложения, дадени от три различни парламентарни сили.
Страната ни ще ремонтира украинско оръжие, ще дава хуманитарна помощ и ще помага на бежанци, но под формата на официална държавна помощ нито оръжия, нито муниции ще бъдат изпратени към Киев.
С други думи, въпреки всички високопарни закани за изпращане на военна помощ от управляващите от "Продължаваме промяната", ситуацията отново може да се опише като "опитваме се да минем метър" - даваме подкрепа, ама толкова колкото ни се откъсне от сърцето. И вълкът сит, и агнето цяло, ако може.
В интерес на истината, удобно извинение за управляващата коалиция дойде от писмото, което украинският президент Володимир Зеленски изпрати към българския парламент, посочвайки там основните искания на Украйна. И там пращане на оръжия не се споменава.
Писмото даде на управляващите възможност да поставят фокуса върху това всички в коалицията да са доволни (или поне по-малко недоволни, ако става въпрос за "Демократична България").
БСП вече обявиха гласуването за свой успех - именно социалистите били попречили да пратим оръжие за Украйна. За "Има такъв народ" писмото беше напълно достатъчно да забравят патетичния статус на своя лидер, че сега е настанало време разделно и пращането само на каски е отбиване на номера.
ДБ пък трябваше да се задоволят с това, което се предлага, с идеята, че все пак е постигната някаква малка победа, а малката победа е по-добре от никаква победа. Уж.
В крайна сметка единствената по-сериозна промяна в сравнение с оригиналната идея за техническата помощ от България за Украйна е това, че сега се очаква наши заводи да ремонтират украинско оръжие. Евентуално в някой слънчев ден. И все още не е ясно дали ще е безплатно, или все пак Киев ще си плати за тази помощ.
След цялото това дуене и перчене от страна на премиера Кирил Петков покрай посещението му в Бородянка и Киев един подобен резултат изглежда меко казано скромен. Въпреки че там той беше повече от категоричен, че партията му ще подкрепи даване на оръжия за Украйна, на практика това не се случи.
Депутатите на "Продължаваме промяната" по време на дебатите говореха убедено за това как страната ни е изправена пред цивилизационен избор между демокрация и диктатура, но реалният избор беше... вял и половинчат.
Станислав Балабанов от "Има такъв народ" по време на посещението в Украйна също демонстрира категорични нагласи, докато изразеното от днес мнение беше, че оръжия не са нужни щом не са ни ги поискали.
На фона на всичко това, защо беше цялото пътуване до Киев, за да се видело от какво имат нужда украинците, когато от четири члена на коалицията към Украйна пътуваха само три, а накрая при гласуване не собствените впечатления на представителите на коалицията бяха решаващи, а писмото на Зеленски?
Една хубава екскурзия за трагични селфита, епични речи и малко пиар - това ли е на практика резултатът от коалиционното посещение?
Проблемът с половинчатите мерки винаги е бил този - те са просто поза, при която всеки може да интерпретира резултата им така, както му е угодно.
В сегашната ситуация позицията на парламента (прехвърлена топка от правителството, което е толкова разединено по въпроса, че посмъртно не би могло да вземе решение) нито ще изпрати добър сигнал към партньорите ни в НАТО и ЕС, нито пък ще удовлетвори онези, които се надяват, че Русия ще оцени неутралитета и няма да ни тормози.
За управляващите обаче сякаш това остана на по-заден план пред желанието да се премине и през тази ситуация с възможно най-малко турбуленции, да не се дразнят много по-опърничавите коалиционни партньори.
А проблемите от това половинчато поведение ще останат за решаване някой друг път.
