Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Като баща и син": Разломът в ДПС по Зигмунд Фройд

Кръгът около Пеевски иска да повярваме, че проблем между него и Ахмед Доган няма, но въобще не звучат убедително Снимка: БГНЕС
Кръгът около Пеевски иска да повярваме, че проблем между него и Ахмед Доган няма, но въобще не звучат убедително

"Отношенията между Ахмед Доган и Делян Пеевски са повече от тези на баща и син. ДПС е един отбор." 

Думите на депутата Хамид Хамид са направо умилителни, когато погледнем към продължаващия вече втора седмица вътрешен конфликт в ДПС.

В понеделник сутрин водещите национални телевизии бяха превзети от представители на Движението, които да обясняват буквално едно и също - че в партията няма разделение, Доган и Пеевски са в отлични отношения, само дето има едни "дерибеи", които тормозят редовите членове по места и не се съобразяват с никого.

В неделя съпредседателят на партията публикува изявление на сайта на ДПС, в което казва относително същото, почти дума по дума.

Вероятно това послание щеше да звучи по-правдоподобно, ако беше дошло и от почетния лидер на Движението - Ахмед Доган.

Ако приемем метафората с бащата и сина в отношенията на върха в ДПС, Зигмунд Фройд би бил във възторг, гледайки как духовният син се опитва да излезе от сянката на духовния си баща.

А точно за този баща историята е показала, че хич не обича някой да му се еманципира. Спомнете си само какво стана с Лютви Местан през 2014 г.

Отдавна вече не сме 2014 г. Минаха над 10 години, откакто Ахмед Доган се оттегли от активната политика, оставяйки ежедневните дела в ДПС в ръцете на назначени лидери и на силните фигури по места.

Делян Пеевски пък не е Лютви Местан и неговите амбиции не са толкова за сближаване с Турция, колкото за активно влизане в управлението на страната - нещо, което Движението не е правило от Кабинета "Орешарски" насам.

Съответно за него не е достатъчно да е временен шеф в партията на "духовния баща", а иска сам да контролира всичко в ДПС. Пречка за това са същите тези "силни фигури" по места, които кръгът около Пеевски започна да нарича "дерибеи".

И когато той започна да прави "смяна на властта" в тези региони, използвайки мантрата за "слабите изборни резултати" (при положение, че ДПС беше едната от общо две партии, която вдига резултата си в гласове), това провокира ответната реакция.

От лагера, който се оформя около Ахмед Доган, заговориха за чистки и самосиндикално управление на Пеевски, който нито се съобразява с партийна структура, нито с другия съпредседател Джевдет Чакъров.

Затова и в събота, когато на "Росенец" се събраха верните на почетния председател депутати, оттам дойдоха едни и същи послания - партията не функционира и не се спазват правилата по устав.

Ясно е, че хора като Джевдет Чакъров няма публично да изричат подобни твърдения, без предварително да са получили зелената светлина от Доган.

В ситуация като сегашната е трудно той сам да заговори срещу Пеевски, както преди го е правил и по отношение на Местан, и по отношение на Карадайъ.

Ако го направи, за Пеевски единствената възможност ще е да се опълчи срещу почетния лидер открито и да поеме на поход за трайното пенсиониране на ментора си. А тази битка ще е кървава.

По същата причина действащият лидер не може да си позволи да тръгне нито срещу Доган, нито срещу Чакъров - все още твърде много хора са верни на почетния председател и не си представят ДПС без него.

По всичко личи, че нито един от двамата шефове в Движението - сегашният и почетният - не разполага с достатъчно сили да приключи другия бързо и без трайни щети върху партията.

И двете страни обаче имат общ "враг" - времето не работи в полза на нито един от двамата, особено с наближаването на предсрочните парламентарни избори.

Защото когато се стигне до реденето на листи, сегашният потулен конфликт може да се превърне в истинска касапница, та била тя между духовен баща и духовен син. 



 

Най-четените