Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разцеплението в ДПС: Какво се случва и как се стигна дотук

Приключва ли ерата "Доган", или това е само поредната "буря в чаша вода" в  Движението за права и свободи Снимка: БГНЕС
Приключва ли ерата "Доган", или това е само поредната "буря в чаша вода" в Движението за права и свободи

Върви ли ДПС към разцепление?

Този въпрос излезе на преден план в сряда, когато при гласуването на проектокабинета на първата политическа сила депутатите на ДПС се разделиха в позициите си.

По-голямата част (общо 30 представители) подкрепиха излъчения от ГЕРБ-СДС Росен Желязков за министър-председател, докато 14 гласуваха "против", а още един избра да се въздържи. Още двама изключени народни представители от Движението също не подкрепиха първия мандат.

За разделение в партията призна и вторият съпредседател - Джевдет Чакъров, който до момента е по-малко активният от управляващото дуо.

Делян Пеевски и Джевдет Чакъров бяха избрани за съпредседатели на ДПС, но в медийното пространство гласът на Чакъров почти не се чува. Снимка: БГНЕС
Делян Пеевски и Джевдет Чакъров бяха избрани за съпредседатели на ДПС, но в медийното пространство гласът на Чакъров почти не се чува.

Именно той обаче беше и един от 14-те, които избраха да не следват наложената от Делян Пеевски партийна повеля и да гласуват по препоръката на почетния председател Ахмед Доган.

"Като цяло в групата има напрежение. Колективните органи трябва да работят. Това са принципи, които трябва да бъдат възстановени", коментира Чакъров, призовавайки за повече единство и разум.

Ключова беше друга част от изказването му пред журналистите в Народното събрание: "Трябва да се променят принципите на управление на партията, защото едноличното управление... видя се."

За конфликт в ДПС се заговори малко след заклеването на 50-ото Народно събрание, когато дългогодишната евродепутатка Филиз Хюсменова подаде оставка като народен представител под претекста за слабо представяне на изборите като водач на листа във Варна.

Малко след това друга депутатка от Движението - Айсел Руфад, беше отстранена от парламентарната група с обвинения, че е довела до лошите резултати на партията в Шумен и в Турция, където е била координатор за вота.

Последва недоволството на областното ръководство на ДПС в Пловдив срещу Рамадан Аталай (отново за слаби резултати на изборите), но тук вече се заговори и как някои знакови лица на партията са се превърнали в твърде силни местни феодали, които на партийно ниво си правят каквото си искат и са обхванати от твърде много корпоративни зависимости.

Редица пъти бяха споменати изказванията на почетния председател Ахмед Доган за корпоративното превземане на ДПС. Те бяха посочени като знак, че случващото се в момента е някакъв вид очистване на партията именно от такива спорни фигури, свързвани с лобизъм и схеми. 

Тук прозвучаха и думите на съпредседателя Делян Пеевски по време на среща с кметове от Движението, които се превърнаха в нещо като общ мотив за промените в партията:

"Новото начало за ДПС е факт. Който не го разбира, остава в миналото. За нас най-важен е гласът на хората и волята на структурите."

Никой не може да обвини Делян Пеевски в липса на амбиция. Той обаче успя да направи това, което преди него не беше постигано досега - ДПС да е втора политическа сила. Дали обаче няма да се окаже, че е било само временно положение и разривът в партията няма да отблъсне нейните избиратели... Снимка: БГНЕС
Никой не може да обвини Делян Пеевски в липса на амбиция. Той обаче успя да направи това, което преди него не беше постигано досега - ДПС да е втора политическа сила. Дали обаче няма да се окаже, че е било само временно положение и разривът в партията няма да отблъсне нейните избиратели...

Този наратив за прочистване и промяна можеше и да се наложи твърдо, ако някои по-малки общински структури на партията не се бяха опълчили. Те пратиха отворени писма към Доган с искане той да се намеси и да спре произвола на Пеевски, който извършва тежка чистка, премахвайки лица, близки до почетния председател, включително и личната му секретарка от 30 години - Биршен Ибрямова.

На този фон дойде и интервюто на Рамадан Аталай, в което той цитира писмо от Доган до Пеевски с призив да не се подкрепя правителството на ГЕРБ. По думите на Аталай след това писмо Пеевски е престанал да отговаря на Доган.

Малко по-късно съпредседателят на Движението сам потвърди с половин уста, че има сблъсък между него и почетния лидер относно подкрепата за кабинета. И натърти на няколко пъти, че той е лидерът сега (нищо, че партията има втори съпредседател в лицето на Джевдет Чакъров).

Гласуването в пленарната зала доказа, че в момента в ДПС има сериозно разделение по оста Пеевски - Доган, новото срещу старото.

Това отекна дори още по-ясно в думите на действащия лидер, който след провала на първия мандат заяви, че в групата на Движението очевидно има само 30 евроатлантически депутати. И те ще бъдат депутати.

Заплахата тук е ясна. Позициите на двете групи също.

От едната страна, Доган се опитва да напомни, че тази партия всъщност е негова и е поставил ДВАМА съпредседатели да я управляват. Един вид скастряне на крилата и всеки да си знае мястото.

От друга обаче, Пеевски иска да покаже на всички, че има нов шериф в града и той няма да търпи старият да му се меси.

В интерес на истината, Доган сложи Пеевски за съпредседател на ДПС именно с идеята, че партията има нужда от нова сила и енергия.

От години Ахмед Доган е оставил управлението на ДПС на други хора и се намесва само при важни ситуации. Това обаче остави отвързани ръцете на много от областните лидери на партията да се разпореждат сами. Снимка: БГНЕС
От години Ахмед Доган е оставил управлението на ДПС на други хора и се намесва само при важни ситуации. Това обаче остави отвързани ръцете на много от областните лидери на партията да се разпореждат сами.

Мустафа Карадайъ не беше лидер, който може да ангажира достатъчно подкрепа за формацията, нито да увеличи електоралната ѝ подкрепа.

С тази задача влезе и Пеевски - да разшири обхвата на ДПС, да засили позициите ѝ и оттам да съживи базата на партията - т.нар. "обръчи от фирми". С други думи - да направи ДПС важен и незаобиколим фактор в политиката.

За да се балансира ситуацията и Движението да не загуби своя етнически облик беше поставен Чакъров - верен човек, който да следи традиционните региони да са в линия и отношенията с изселниците в Турция да продължат да просперират.

Именно този баланс е важен за Доган - вкарването на етнически българи в ДПС да не се окаже твърде силно и партията да загуби своята роля на нещо като официален представител на турското население у нас.

Защото още от самото си създаване тази формация се гордее именно, че е "гарантът за етническия мир в България".

В очите на Пеевски изглежда това не е достатъчно - той иска ДПС да е партия като всяка друга, защото етническият елемент винаги е поставял "стъклен таван" пред нея за развитие.

Има усещане, че Движението винаги се е спирало пред това да расте твърде много като резултат, за да не се създава излишно напрежение.

Спомням си много добре какъв беше шокът от изборите за Европейски парламент през 2007 г., когато се оказа, че разликата между първото и третото място беше по-малко от процент и половина. И че ДПС са буквално на крачка от това да се превърнат в една от двете водещи партии в страната.

По всичко личи, че за Делян Пеевски това е ограничаващ фактор. Той иска да влезе във властта, но не като страничен наблюдател и балансьор, а като реален играч и партньор.

И е напълно възможно да е решил, че единственият път е управлението на партията да мине само в неговите ръце, независимо от Чакъров или почетния председател. Вчерашните изказвания с "Аз съм лидер на ДПС" навяват мисли именно в тази посока. 

И изглежда, че поведението му не се приема чак толкова зле сред избирателите на партията.

Както се изказа председателят на най-голямата изселническа организация "Бултюрк" Рафет Улутюрк в интервю за БНР, "Доган вече го няма. Периодът му приключи!".

Много от избирателите на партията са уморени именно от модела на управление, наложен от Доган в последното десетилетие - той да решава отдалеч, а назначен председател да върши ежедневните задачи, докато местните феодали се разпореждат почти необезпокоявани по места. 

Показателно е също така и че въпреки повелята на Ахмед Доган, по-голямата част от народните представители избраха да застанат на страната на младия съпредседател.

Дали обаче всичко това ще доведе до разцепването на Движението за права и свободи?

Трудно е да се каже.

Много възможно е Доган и Пеевски все пак да седнат на турско кафе и да се разберат. Не е ясно обаче кой в чий скут ще седи (ако си позволим тази малка препратка към едно предишно изказване на Пеевски).

Ако не се разберат, ще предстои най-голямата схизма в редиците на партията, която досега (въпреки всички опити) е успявала да се предпази от реални разцепления.







 

Най-четените