Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Може ли всъщност Слави да свика референдум за президентска република

Редица експерти са на мнение, че това всъщност е невъзможно. И има причина това да е така. Снимка: 7/8 ТВ
Редица експерти са на мнение, че това всъщност е невъзможно. И има причина това да е така.

Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов пусна поредната информационна "бомба" с обявеното си в късния следобед на петъка намерение да свиква референдум за преминаването на България към управление чрез президентска република.

Впоследствие се наложи едно от ключовите лица в партията - бившият шеф на парламента в 45-ото и 46-ото Народно събрание да поясни, че всъщност Трифонов е визирал полупрезидентска република, но дори с това пояснение един въпрос продължава да стои на преден план.

Възможно ли е всъщност референдум да вземе решение за смяната на формата на управление на страната?

И този въпрос в момента изглежда като да няма еднозначен отговор. По принцип допреди 2 години отговорът би бил категорично отрицателен.

Компетенция да взима подобни решения и да прави подобни промени има само и единствено Великото Народно събрание. Именно по тази линия през 2016 г. бяха отхвърлени три от въпросите, предложени от "Шоуто на Слави" за референдум - те просто засягаха положения, заложени в Основния закон на републиката.

Нещата в момента обаче не изглеждат чак толкова категорично, тъй като през септември 2020 г. НС прие промяна в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС)

По предложение на ПГ на "Обедини патриоти" (лансирано тогава най-вече от ВМРО), получило подкрепата на коалиционния партньор ГЕРБ, парламентът прие законова поправка, която премахна посочената в закона забрана референдуми да се провеждат по въпроси, засягащи компетентността на Велико Народно събрание.

Въпреки това обаче в ЗПУГДВМС, чл. 9, ал. 1, продължава да бъде записано, че "национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание."

А промяната на формата на управление на държавата не е в компетентността на Народното събрание. При това положение би трябвало въпросите, които засягат компетентността на ВНС трябва да са извън допустимия обхват на един референдум.

Адв. Емил А. Георгиев разглежда казуса в публикация на профила си във Facebook, като той застъпва именно тази теза - въпреки изменението в закона от 2020 г., референдумите не могат да се произнасят по въпроси, които по принцип се решават само от Велико Народно събрание.

Той цитира решението на Конституционния съд от 2016 г. относно референдума на "Шоуто на Слави", което отхвърли три от предложените общо 6 въпроса за националното допитване.

"Конституционният съд намира за необходимо изрично да подчертае, че въпросът е решен изцяло на конституционно ниво, а специалният закон само доразвива основните конституционни положения (чл. 9, ал. 1 и 2 ЗПУГДВМС). Конституционният съд приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание. Този извод следва от съвкупния анализ на нормите на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, тъй като се отнася до промени, засягащи формата на държавно управление", се казва там.

Други, като конституционалистът проф. д-р Пламен Киров, обаче имат по-специално мнение по въпроса.

Пред news.bg той посочва, че референдум за промяна на управлението на формата на държавата - от парламентарна в президентска република, може да се направи, тъй като премахнатата в ЗПУГДВМС позволява провеждането на подобно допитване.

"Въпросът е, че дори да се проведе такъв референдум и независимо от решението, което ще се вземе на него, без Велико народно събрание не може да бъде променена Конституцията и да бъде въведена нова форма на държавно управление. А това означава да бъде пренаписана изцяло Конституцията, тъй като ще се промени главата за Народно събрание, за президент на републиката, за Министерския съвет, включително и за съдебната власт", коментира отново Киров, този път пред bTV.

Какво означава всичко това?

За да може Слави Трифонов и хората му да инициират все пак подобен референдум, те първо трябва да съберат поне 200 000 подписа на граждани с избирателни права, за да може подписката им да бъде внесена в Народното събрание и там депутатите да разискват дали такъв референдум да бъде допуснат. По закон при събрани 400 хил. подписа, референдумът трябва да бъде допуснат от депутатите задължително.

Въпреки това обаче дори и с 400 хил. подписа депутатите най-вероятно ще трябва да изпратят питане до Конституционния съд, който вече да реши дали подобен въпрос е допустим за решаване от референдум. Нещо, което при сегашните положения в законите е трудно да бъде допуснато.

Дори и в някакъв неочакван развой на събитията КС да допусне този въпрос за национално допитване, това не означава автоматично приемане на президентската република. На този референдум трябва да гласуват "не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание" и над 50% да са гласували за промяната във формата на управление.

Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание.

Ако все пак идеята за президентска република спечели достатъчно подкрепа в обществото, това означава, че Народното събрание, действащо към конкретния момент, трябва да приеме проект за промяна на Конституцията и да го приеме, след което да гласува да се саморазпусне, за да може президентът да насрочи в срок от три месеца избори за Велико Народно събрание.

То вече трябва да изготви по приетия проект новата конституция и да я приеме, за да може накрая България да стане президентска или полупрезидентска република.

Този процес би бил доста дълъг и изпълнен с много дебати, въпроси и нерви, като страната ни ще трябва да върви в непознати територии.

Още повече - ще трябва да го прави във времена на кризи, които изискват пълното внимание на управляващите, за да излезем от тях с възможно най-малко поражения - както за икономиката, така и за самото ни общество.

На по-малко от 1000 км от нас се води тежка война, която поне към момента не дава признаци да приключи скоро. Светът е обхванат от тежка икономическа криза, а според анализаторите рецесиите в икономиките са въпрос не на "дали", а на кога.

Така на преден план изниква въпросът защо, по дяволите, някой в точно този момент ще предложи България вместо да се фокусира върху тези проблеми, да се хвърли в едно неясно приключение за промяна на Конституцията на страната, което ще отнеме много време и ресурси и ще изисква отделяне на пълното внимание за изработване на адекватен Основен закон без дупки и вратички в него.

   

Най-четените