Европейският съюз може да се раздели на два полюса по темата за Брекзит, но това едва ли би било в полза на Лондон.
Високопоставени служители и дипломати в Евросъюза смятат, че няколко държави, сред които Франция, Холандия и Испания, са притеснени, че главният преговарящ от страна на Брюксел - Мишел Барние - може да се окаже твърде нетърпелив за сделка с британската страна.
В такъв случай може да се наложи европейските лидери да спрат споразумение, което ще е по-лошо за ЕС и от Брекзит без сделка.
Въпреки че държавите членки са нетърпеливи да се стигне до договор, тревожността също нараства, особено в трите държави, които са в най-тесни връзки с Великобритания. Гледната точка на Париж и Мадрид е, че не бива да се приема сделка на всяка цена.
Според тях новият Закон за външната търговия на Лондон вече нанася достатъчно щети, както и опитите на правителството на Борис Джонсън еднолично да коригира някои детайли в споразумението за напускане на ЕС.
От Брюксел са категорични, че предпочитат "мек Брекзит", но не и такъв, който ощетява Евросъюза. Трудностите обаче остават и Великобритания няма напредък по основни въпроси, които ще позволят икономически балансирана сделка, в която са включени и неща като риболова, управлението и равните условия на заплащане.
Тъй като държавните лидери в ЕС са заети до голяма степен с кризата, причинена от коронавируса, в европейските столици се обръща все по-малко внимание на Брекзит.
Така Барние се оказва натоварен почти еднолично с въпроса и рискът от неумишлена дезинформация се засилва, въпреки редовните брифинги.
Длъжностните лица и дипломатите започват да виждат преговорите като ходене по въже, докато се балансира между осигуряване на историческо от гледна точка споразумение с Лондон и нежеланието на Евросъюза да остави Великобритания да зачеркне всички изисквания на блока след напускането.
Други смятат, че след като Барние е на път да достигне пенсионната си възраст през януари догодина, той ще се опита да подпечата собственото си наследство като сам сключи историческото съгласие с Лондон и че ще преговаря до последния момент.
В този случай е трудно да приемем, че "без сделка" ще е по-благоприятният изход за Европейския съюз.
Брюксел има пълно доверие на Барние, но някои мислят, че споразумението за Брекзит ще бъде постижението на живота му и той може да се изкуши да прави компромиси, които не съответстват с нагласите на ЕС.
Мнозина определят преговорите като трилър, чийто край все още не е написан.
Изключително трудно е да се предвиди какво точно ще се случи. Обединеното кралство на няколко пъти не спазва крайните срокове, които само посочва, и това води до сериозни спънки. Червената линия, която ЕС не е готов да прекрачи, е компромисите за безмитна търговия и свободно придвижване да са само от страна на Брюксел.
Няколко дипломати вече изразиха съжаление, че напускането на "идеолога на Брекзит" - Доминик Къмингс - не доведе до смекчаване на позицията на Лондон и британския главен преговарящ Дейвид Фрост. Други в Брюксел посочват, че надеждите за по-мек тон са били просто прекален оптимизъм.
Държавите членки обаче стават нетърпеливи и са готови да оставят коронавируса временно на заден план. Всички предпочитат Брекзит със сделка, но перспективите за това намаляват с всеки изминал ден.
Несигурността около това кога Барние ще предостави по-точни данни докъде е с преговорите допълнително засилва тревогите, защото процесът е в последната си фаза. Натискът всичко да приключи по-бързо става все по-осезаем.
Като цяло има два сценария, при които до 31 декември тази година няма да има постигнато споразумение - един лош и един добър.
Ясно е, че Брюксел ще преговаря до последно, защото това е залегнало в устоите на Евросъюза. В благоприятния сценарий няма да има договор, защото е невъзможно да се спазят сроковете, а Великобритания не е успяла да направи своя избор. В този вариант преговорите ще продължат на приятелски начала, въпреки че срокът е изтекъл.
При по-лошия сценарий настоящите разговори се прекратяват рязко и би отнело много време, докато се възобновят дискусиите. Великобритания е твърде фокусирана върху скъсването с Евросъюза и изграждането на ново, собствено бъдеще.
Специалистите са на мнение, че все пак моментът на истината може би е близо. Въпреки това ако Фрост и Барние стигнат до съгласие, ще е необходимо и одобрението на всичките страни членки, както и ратификация от страна на Европейския съвет.
Ако обаче сделката нарушава някои от твърдите правила, които ЕС се опитва да наложи, би могло да се стигне до немислимия вариант Евросъветът да откаже да подкрепи постигнатото от Барние споразумение.
Очаква се договорът да бъде сключен най-късно до началото на декември.
След това срокът за ратифициране ще бъде твърде кратък, за да може на 1 януари Брекзит да приключи. Остават надеждите, че действията на главния преговарящ на Брюксел са съгласувани напълно с Евросъюза и Европейския съвет.
Според европейски дипломати Барние е в непрекъснат контакт с държавите членки, които както информира за действията си, така и изслушва.
Евросъюзът просто настоява правилата да са еднакви от най-източната точка на Европа до най-западната, била тя и вече извън рамките на ЕС.
