Сигурността - това е темата, която наистина трябва да плащи британските управляващи от евентуалния сценарий "Брекзит без крайна сделка". А този сценарий става все по-вероятен и по-вероятен с напредването на времето.
Това обаче като че ли не тревожи особено британските преговарящи, които съвсем не изглеждат загрижени по точката "Сигурност" в разговорите с ЕС.
Само че моментът, в който календарът се смени от 31 декември 2020 г. в 1 януари 2021 г. и преходният период за излизане от Европейския съюз изтече, всички екрани, свързващи британската полиция, службите ѝ за киберсигурност и правосъдието с базите данни на Обединена Европа, ще спрат.
А това е едно огромно количество информация, съдържаща важни данни както за борбата с престъпността на целия континент, така и досиета на пътници, криминални архиви и др.
С други думи - изключително важни данни за всички, занимаващи се с проблеми на сигурността. Или както се шегуват от Politico - в тази новогодишна нощ не само позлатената статуя на Темида пред лондонския Централен наказателен съд ще остане със завързани очи. Британската полиция и прокурори също рискуват да останат "на сляпо" без достъп до жизненоважна информация в реално време.
Бързият достъп на британските служби до данни за пътници, ДНК, пръстови отпечатъци и криминални досиета от цяла Европа ще остане в миналото при евентуален сценарий без сделка.
Екстрадицията например вече може да отнеме повече от година, за разлика от сега, когато това коства средно 48 дни по европейската заповед за арест. Исканията за съдебно сътрудничество също има вероятност да се забавят, ако минават по дипломатически път, вместо директно между правосъдните органи.
Дори в случай на постигнато споразумение за трансгранично полицейско и съдебно сътрудничество до октомври, наред с бавещото се търговско споразумение, британските правоприлагащи органи ще понесат значителен удар при прекъсването на 24/7 свързаността с някои от най-богатите и модерни интегрирани бази данни за криминално разузнаване в света.
Нагледно за ефекта от това обяснява Ричард Мартин, специалист по въпросите около Brexit от NPCC - орган за координация на правоприлагащите органи в Обединеното кралство.
По неговите думи ефективната полиция се ръководи от бързо разузнаване и трябва да е в състояние да реагира бързо и да обменя информация в съвсем кратки срокове - почти в реално време.
"Всичко, което ни спира да правим това, ще ни създава проблеми", категоричен е експертът.
В страна, която е една от най-големите мишени на ислямистки бойци, наркотрафик, трафиканти на хора и трансгранично пране на пари, подобен сценарий би трябвало да се превърне национален скандал. Но вместо това тежкият потенциален удар върху обществената безопасност и борбата с престъпността рядко се споменава при отразяването на преговорите.
Паралелно с това министрите от кабинета рядко отговарят на въпроси в парламента или медиите и се разминават с обясненията, че "Брекзит без сделка ще навреди и на тях (ЕС) толкова, колкото и на нас".
"Това ще доведе до известна взаимна загуба на способностите за справяне с престъпността на Обединеното кралство и държавите членки на ЕС. Обединеното кралство обаче има добре разработени планове и преработени алтернативни такива за сътрудничество с държавите членки, в случай, че до края на преходния период не бъдат договорени други", коментира преди време Джеймс Брокеншир, министър по сигурността в отговор на въпрос от депутат.
Алтернативите включват връщане към далеч по-ограничената и бавна глобална полицейска мрежа на Интерпол, както и уреждане на двустранно сътрудничество с някои съседни европейски държави.
През 2019 г. британската полиция е използвала за проверка Шенгенската информационна система (SIS) около 603 милиона пъти според експерта Ричард Мартин. Тя съдържа информация за 79 милиона души, включително престъпници, терористи и изчезнали лица.
Това е довело до стотици удари срещу издирвани престъпници и предаване на десетки заподозрени в рамките на до 60 дни по бързата европейска заповед за арест, която замени тромавите процедури за екстрадиция след атаките от 11 септември.
Като член на ЕС, Великобритания имаше пълен достъп до базите данни и системата за сигнализиране, въпреки че никога не се присъединява към 26-членното европейско шенгенско пространство за пътуване без паспорт.
Някои определят това с популярен британски идиом (You can't have your cake and eat it too - не може едновременно да имаш тортата и да ядеш от нея), аналогичен на "и вълкът сит, и агнето цяло". Но с приключването на преговорите бъдещето може и да не включва торта за британците.
Нито една трета държава - дори Норвегия, която е член на Шенген и на Европейското икономическо пространство и автоматично приема всички правила за единния пазар на ЕС и стандартите за защита на данните - няма директен достъп до базата данни на Европейската полицейска агенция Европол.
Норвегия, Швейцария и Исландия - подобно на Съединените щати - имат служители за връзка със съответните органи на ЕС, включително с Европол и Евроюст (орган на ЕС за съдебно сътрудничество) и трябва да подават индивидуални искания за данни за заподозрени, превозни средства или записи на местопрестъпления.
Норвежците например казват, че подобни индиректни търсения отнемат толкова много време и има толкова ограничения за използването, съхранението и предаването на данни, че те често губят своята оперативна значимост.
Това би представлявало голяма стъпка назад за британската полиция - образно казано е като да замениш най-модерния смартфон с телекс от 20-и век.
Би било загуба и за членовете на ЕС, тъй като Великобритания има своя принос в сигурността на континента, а и много хора се екстрадират от там по европейската заповед за арест в други европейски страни.
Някои британски власти се надяват, че Лондон може да постигне ниво на достъп, близко до това в Дания. Копенхаген напусна Европол през 2017 г., но постигна споразумение за сътрудничество с агенцията, което позволява на датскоезичните служители на Европол да продължат да търсят в базата данни и да предават информация на датската полиция.
Дания обаче остава член на ЕС, спазва законите на Общността за защита на данните и приема юрисдикцията на Съда на Европейския съюз (CJEU) за агенциите за сигурност - нещо, което британският премиер Борис Джонсън настоя, че Великобритания няма да направи, заявявайки, че Европейският съд не трябва да има роля в бъдещите отношения на Великобритания с ЕС.
И все пак британският достъп до европейските бази данни на полицията и правосъдието ще бъде обект на поне индиректен надзор от Европейския съд по отношение на защитата при работа с лични данни и правата на човека.
Поверителността на данните е друг аспект, по който Великобритания трябва да е особено осторожна.
Дори Европейската комисия да одобри режима за сигурност на данните на Великобритания, Лондон би могъл да загуби достъп до данни от Европейския съюз при едно успешно оспорване в съда в Люксембург.
За което подсказва случаят с Макс Шремс - австрийски активист срещу нарушаването на поверителността във Facebook, според когото се нарушават европейските закони за поверителност и се прехвърлят лични данни към Агенцията за национална сигурност в САЩ (NSA). Съдът на Европа отсъди в негова полза в дело срещу САЩ-ЕС.
Всъщност Законът за правомощията на разследващите от 2016 г. вече повдигна въпроси в Европейския парламент относно потенциално прекомерните правомощия на САЩ за надзор.
В Брюксел отдавна има подозрения, че Великобритания ползва базите данни за сигурност на ЕС от името на САЩ чрез разузнавателния съюз Five Eyes, съставен от Австралия, Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Съединените щати. Точно както се подозира например, че прави и Швеция, за да помага на съседна Норвегия.
През януари нидерландският евродепутат от либералите Софи инт Велд обвини британското правителство, че се държи "като група каубои", след като изтекъл доклад на ЕС разкри "умишлени нарушения и злоупотреби", включително, че британските власти незаконно копирали информация от шенгенската база данни.
Ако Лондон продължи да поддържа това необяснимо незаинтересовано отношение към загубата на решаващо сътрудничество в областта на сигурността, не бива да се изненадва, че след няколко месеца може да се окаже неспособен да бори престъпността.
И като се има предвид острият тон на преговорите и трудните предстоящи разговори, да разчита някои от членовете на ЕС да постъпи приятелски и да наруши правилата, за да помогне с достъпа до базите данни, не изглежда надежден и умен подход.
