Ако някой е очаквал, че след изборите ГЕРБ и "Възраждане" ще се обединят наистина и ще сформират правителство, почти по всяка вероятност ще остане излъган.
За партиите от мнозинството в предишния парламент развиването на този сценарий беше плодотворна тема за спекулации, но истината е, че тук става въпрос предимно за това - за спекулации.
Че между формациите на Бойко Борисов и Костадин Костадинов в предишния парламент имаше колаборация, едва ли може да се спори.
Двете формации имаха общи действия в 47-ото Народно събрание - от високия процент на съвпадащи гласувания в парламента, установен от платформата "Стража", през свидетелствата на бившата депутатка на "Възраждане" Елена Гунчева, та до онлайн подкрепата, която идваше от свързвани с ГЕРБ профили към протестите на партията на Костадинов.
И все пак тези отношения не бяха толкова някакъв траен съюз, колкото партньорство в добрите, стари традиции на "врагът на моя враг е мой приятел". И в тази позиция ГЕРБ и "Възраждане" споделяха ресурси, за да бутнат общия противник - правителството на четворната коалиция.
Както гласи обаче старият постулат на британския политик лорд Палмерстън, няма вечни приятели, има вечни интереси. И ако ГЕРБ се озоват на власт или най-малкото във властна позиция, "Възраждане" неминуемо ще обърнат реториката си срещу тях.
Причината за това не е защото от партията на Костадинов не искат да влязат във властта. Напротив - още от самото си начало твърдят, че в един момент те ще управляват България. Сами.
"Възраждане" е партия, която съществува и просперира благодарение на конфликтното си поведение, на търсенето на конфронтация и на своята антисистемност.
В мирна среда с работеща демокрация или в среда, в която трябва да изостави агресивното си поведение и да тръгне да прави истинска политика, тази формация ще остане силно маргинализирана, а влиянието ѝ силно ще западне.
Евентуално влизане в ясна коалиция с цел участие във властта ще даде на Костадинов и компания достъп до ресурси, но също така ще ги принуди да изоставят тази си конфликтност, тъй като подобно търсене на скандала и на крайното противопоставяне само подрива възможността ти да прокарваш промени и да си изпълняваш политическата програма. И най-пресният пример за това е "Има такъв народ" на Слави Трифонов.
А за "Възраждане" да смекчат тона ще ги лиши от това, което на първо време ги вкара в парламента, а сега ги направи четвърта политическа сила.
В самото си ядро това е радикална партия - тя заема крайни позиции по полемични теми, надявайки се да привлече с емоционални апели онези гласоподаватели, които стоят на единия полюс по конкретната тема.
Такъв беше случаят с мерките срещу коронавируса, където Костадинов и хората му се обявиха рязко срещу, такава беше и позицията на партията за руската инвазия, такава е и тезата им за приемането на еврото.
Макар да има и други партии, които споделят позициите на "Възраждане" по тези теми - например БСП с отношението си към казуса с войната в Украйна или изказванията на хора от "Има такъв народ" за ваксини и маски, от формацията на Костадинов се стараят да заемат най-категоричната позиция, която да ги открои.
Самият лидер е добър оратор и се старае да лансира основните си опорни точки по дадената тема, вкарвайки достатъчно емоция и патос, за да разпали крайните гласоподаватели, поддържащи тезите му.
Докато траеше кампанията за изборите на 2 октомври, "Възраждане" имаха едно основно послание - че те са единствената политическа сила, която защитава българските интереси, докато всички други партии или са създадени от американското посолство, или най-малкото му служат по един или друг начин за прокарване на "интересите на Вашингтон".
Това позволява на партията да запази позицията си срещу коалиране с когото и да е. Подобно отношение ѝ помага да открои себе си от останалите партии, да акцентира на своята ансистемност и да се надява, че разочарованите от традиционните формации биха дошли при нея.
А вотът на 2 октомври показва високи нива на разочарование сред гражданите. Провал на 48-ото Народно събрание и още едни предсрочни парламентарни избори само ще засилят още повече това недоволство.
Подобна среда е перфектна за партии, които прокарват тези за слабостта на сегашната система на управление и негодността на традиционните политически сили да решават проблемите на хората.
Това е и причината Костадинов така убедено да говори, че останалите партии са слаби, контролирани отвън и работещи за "чужди господари". Техният неуспех ще е шанс за "Възраждане" да привлекат към себе си повече избиратели, по-висок процент и повече депутати, евентуално да се придвижат по-напред като политическа сила и да бъдат разглеждани като по-сериозен фактор.
Затова не очаквайте и скоро партията да тръгне да се коалира с някого, освен ако не се случи някакво наистина кардинално събитие, което да промени цялостно игралното поле.
Всичко друго само ще ги изкара от собствената им история за "добри" и "лоши". А това вече ще е краят.
