Скандалът с Харви Уайнстийн и сексуалния тормоз, който е извършвал срещу редица актриси, постави началото на цяла вълна от разкрития за тъмната страна на Холивуд, която от своя страна се разрасна и в различни сферата на обществото като бизнеса, политиката, технологиите и т.н. И мнозина мъже загубиха работата си заради подобни обвинения.
Това от своя страна предизвика ответната реакция на несигурност и незнание как точно да се държиш с колегите от женски пол, за да не се озовеш случайно под маркера на движението #MeToo.
Когато преди няколко години бизнесдамата и писателка Джоан Липман лети за женска конференция, на която ще води лекция за джендър въпроси на работното място (отношенията между мъже и жени, сексуално насилие, връзки на работното място и т.н.), тя среща изключително интересен събеседник. И двамата си говорят с часове, докато в един момент тя не споменава накъде се е запътила.
Тогава всичко се променя. Мъжът придобива дефанзивна стойка, в погледа ми се чете отчуждение и той казва просто: "Съжалявам, аз съм мъж..."
После обяснил, че съвсем наскоро е бил изпратен на специално обучение за разнообразието в офис сред, след което се почувствал, че мъжете са виновни за всичко по принцип.
Когато на следващия ден Липман вече се изправя на конференцията пред аудитория само от жени и започва да говори по темата си, обяснявайки различните проблеми, които могат да възникнат между мъжете и жените в офис среда, тя изведнъж спира по средата.
"Тогава казах: 'Това, което правим тук е страхотно, но всички знаем тези проблеми. Ние имаме нужда тук да има мъже и те да чуят този разговори и да бъдат част от него'", разказва тя пред CNN.
Това я вдъхновява да напише последната си книга: "Това, което тя каза: Какво мъжете трябва да знаят (и жените трябва да им кажат) за работа заедно".
Липман започна да проучва книгата преди три години, много преди скандала с Харви Уейнщайн и #MeToo. Сега обаче темата е повече от актуална.
"Тормозът и сексуалното хищническо поведение са крайни, но те се позволяват само в среда, където това по принцип може да се случи. Така че, ако имате култура, на върха на която има сексуално хищническо поведение, можете да се обзаложите, че това е и среда, в която жените не са толкова ценни, колкото мъжете", обяснява Липман.
След движението #MeToo не само жените говорят по-открито по въпросите за сексизма на работното място, но и мъжете, казва Липман, която интервюира за книгата си десетки мъже ръководители и лидери от компании като Google, Facebook и Kimberly-Clark.
Според нея увереността е ключова, особено след като много мъже просто не виждат някои от проблемите, с които се сблъскват жените на работното място. Проучване от 2016 г. за изследване на Института "Пю" установява, че мнозинството от мъжете вярват, че пречките, които правят нещата в работната среда по-трудни за жените, са "до голяма степен изчезнали", докато мнозинството от жените са на мнение, че подобни проблеми все още съществуват.
По нейни думи като една от причината за това несъответствие може да се смята това, че мъжете не се сблъскват сами с тези проблеми. Друг фактор е подсъзнателните стереотипи, които всеки формира в себе си.
Така на практика много мъже не осъзнават, че действително има проблеми на работното място за жените. И веднъж осъзнати, не малка част от представителите на силния пол биха помогнали за решаването им, смята Липман.
Но не всички. Според изследване на Catalyst - НПО, фокусирана върху работещите жени и техните проблеми, 74% от мъжете изразяват страх, че равенството между половете може да ги покаже слаби в очите на други мъже и да намали авторитета им.
"Трябва да накараме мъжете да се чувстват удобно, когато жените говорят за тези неща, и да работят заедно за решаването на проблемите", казва Липман.
Но преди всичко според нея мъжете трябва да видят ползата от това на жените да се даде равен шанс. Една от тях е чисто финансовата. Множество проучвания показват, че прибавянето на жени към изцяло мъжки екипи може да доведе до повишаване на продуктивността и финансовия успех.
В книгата си тя дава множество съвети за това как мъжете могат да помогнат на жените да преодолеят голяма част от стереотипните пречки в работна среда пред тях - от признаването на добрите идеи, идващи от колежките до самото вслушване в това, което жената в екипа има да каже (без да бъде прекъсвана).
Джоан Липман определено е оптимист, че това ще се случи, най-малкото защото вече се говори по тези теми.
"Мъжете искат да говорят за това. Те искат да задават въпроси. Те искат да знаят и мисля, че това е наистина положителен знак", казва още тя.
КАФЕ-то МАЙ ЗАПОЧВА ДА ДЕГЕНЕРИРА Все повече джендър-теми и все повуче пропуски: Цялата мрежа обсъжда събитията в Сирия с "Вагнер"-а, в Русия ври и кипи, но в Кафе-то дума не обелват. Конформизъм или страх? А може би смяна на собствеността?
... А да ти се натиска лекторка-феминистка в политкоректен западен университет си е PRICELESS!!!
Уточнител, това е защото Кафето все повече заприличва на Журнал за жената, с главен дописник.....ти си сети кой.
Наскоро, в сутрешния блок на една от основните британски телевизии - ITV, леко скандалният водещ Пийр Морган зададе следните 2 въпроса на зрителите си : 1. Вие феминист ли сте? 2. Считате ли, че мъжете и жените имат равни права? В края на предаването 86% от хората бяха отговорили с ДА на втория въпрос и само 17% с ДА на първия. Пиърс Морган прочете дефиницията за феминист - човек, отстояващ равни права за жените и мъжете. Прави впечатление, че повечето хора в UK са равни права/задължения, но се разграничават категорично от феминизма. Дори и жените. Стува си да се помисли върху това.