"Баща ми беше много болен човек. Баща ми беше алкохолик през целия ми живот. Познавах го само по един начин - като алкохолик... Беше доста безнадеждна ситуация."
Така започва откровението на Шарлиз Терон за мрачното минало на семейството й и как се е стигнало до момента, в който майка й Герда при самозащита убива баща й Чарлз. Историята, заедно с личния си опит с тормоза, актрисата разкрива в интервю за NPR.
"Непридвидимостта ден след ден да живееш с пристрастен човек остава с теб до края на живота ти повече от някое събитие, което се е случило само за една нощ. Мисля, че семейството ми беше невероятно болно. И всичко това, мисля, ни плашеше по някакъв начин", разказва Терон.
Така се стига до фаталната нощ на 21 юни 1991 г.
Тогава Томас Терон се е прибрал толкова пиян, че по думите на дъщеря си не е можел да ходи. Освен всичко друго е носил в себе си и оръжие. Шарлиз, тогава 16-годишна, и майка й се затворили в стаята на момичето. Наложило се да подпират вратата с телата си, защото Чарлз се опитвал да влезе насила.
"Той направи крачка назад и просто стреля през вратата три пъти. Нито един от тези куршуми не ни улучи, което просто е чудо. Но при самозащита, [майка ми] сложи край на заплахата", споделя Шарлиз Терон.
В онази нощ майка й се добира до собствения си пистолет и прострелва съпруга си смъртоносно. Случаят е определен като самозащита и срещу Грета Терон не са повдигнати обвинения.
Актрисата заявява, че не се срамува да говори за този случай. Домашното насилие е нещо, за което тя говори с много хора, защото е убедена, че колкото повече тези теми биват обсъждани, толкова повече хората осъзнават, че не са сами, когато се окажат в подобна ситуация.
"За мен това винаги е била история за порастването около зависими хора и как това се отразява на човек", обяснява актрисата.
Години по-късно тя се сблъсква с друг тип тормоз. През 1994 г. актрисата прави първите си стъпки в шоубизнеса, когато известен режисьор я кани на прослушване в дома си.
Когато се появява, тя го открива да пие, облечен в пижамата си. Той докосва крака й, тя се извинява и си тръгва.
На прибиране към вкъщи се вбесява и започва да удря по волана на колата си.
"Обвиних себе си... че не съм направила всички правилни неща, че не му казах да се разкара, и че не направих всички онези неща, които толкова ни се иска да вярваме, че ще направим в подобна ситуация", спомня си Терон.
Ще минат години преди тя да разбере, че всъщност е преживяла сексуален тормоз. Така обаче и не успява да остави тази случка зад гърба си. Според нея това никога не се случва.
“Чувала съм го неколкократно в историите на други жени и това е неприятното около сексуалния тормоз. Никога не стигаш до момента, в който местата са разменени и той най-накрая си получава [заслуженото]”, посочва актрисата.
Случаите с Харви Уайнстийн и бившия шеф на Fox News Роджър Ейлс по думите й са първите с реални последствия, на които става свидетел в живота си.
Оказва се, че името на този режисьор не е тайна. Терон разказва, че всеки път, когато разкрие името му, журналистите взeмат решението да не го пишат.
Това, според нея, показва колко дълбок е проблемът. Актриста споделя и разочарованието си от това, че когато историите за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн са станали обществено достояние, тя е потърсила своя случай в Google и отново никъде не е открила името на този режисьор.
Сега решава да не го назовава отново, а да го направи след известно време, защото се опасява, че това ще измести акцента от новия й филм - "Бомба със закъснител" (Bombshell), посветен именно на проблема със сексуалния тормоз.
Терон на прожекция на Bombshell в Ню Йорк. Снимка: Getty
Филмът разказва за жените във Fox News, които обвиниха бившия изпълнителен директор Роджър Ейлс в сексуален тормоз. Терон продуцира филма, но също така влиза в ролята на бившата водеща Мегън Кели, която разказа за сексуалните намеци на Ейлс в своя книга от 2016 г.
За Терон да играе точно Кели е било конфликтен момент, защото двете имат "различни гледни точки по много въпроси", а Кели в миналото е казвала неща, с които Терон не е съгласна.
Но професионализмът е по-силен от този вид вътрешен конфликт и Терон се е възползвала от възможността да изследва онова, което сама нарича "сивата зона" в сексуалния тормоз - когато не става дума за физическо нападение или изнасилване.
"Има ги психологическите щети, които се случват на жени в ежедневните разговори, докосвания или заплахи - заплахата да загубиш работата си. Има неща, с които със сигурност съм се сблъсквала”, разказва актрисата.
